Ако прекратим битката за морала, губим войната за спасение на България

Ако прекратим битката за морала, губим войната за спасение на България

Така в свой анализ журналистът Владимир Костов обобщи нуждата от по-активна гражданска позиция в защита на традициите ни след решението на Конституционния съд

В анализ, пуб­ликуван в сайта „Епицен­тър” жур­налис­тът Владимир Кос­тов пише: „Общес­т­веното задовол­с­тво от становището на кон­с­титуцион­ния съд за така наричаната истан­бул­ска кон­вен­ция е раз­бираемо и оправ­дано. Съдът нап­рави невъз­можно всякакво “пар­ламен­тарно мнозин­с­тво“ за ратифициране “някак зад завеса“ на спор­ния документ.

Но ако не видим и не си дадем добре сметка за ограничеността и относител­ността на днеш­ната победа, ще заложим условията за едно неминуемо поражение на каузата на здравия разум и на национал­ния интерес утре.

Трябва да се борим отк­рито и док­рай за Европа и за света, ако искаме да спасим себе си и Бъл­гария!

Истан­бул­с­ката кон­вен­ция е само един дял от водеща се вече десетилетия титанична битка за съдър­жанието и ориен­тацията на съв­ремен­ната цивилизация. Белязалите цялата история сблъсъци между етноси, империи, модерни военно политически съюзи, сега са съп­роводени, или припок­рити, от амбицията да бъде раз­рушена отвътре самата основа на която се крепи и изг­ражда европейс­ката, хрис­тиян­с­ката, а до голяма степен и всяка човешка цивилизация. Имам пред­вид приоритета на общес­т­вения, пуб­лич­ния, национал­ния интерес, над лич­ните амбиции.

На терена на съпер­ничес­тва и сблъсъци между етнически традиции, религиозни вяр­вания, политико идеологически кон­цеп­ции, отк­рити или прик­рити материални интереси, бе въведена пред­с­тавата за една неог­раничена от нищо лична претен­ция и амбиция. Мас­кирана в одеж­дите на “човешки права“ на основата на пола, тя нас­тоява за приоритет пред всякакви раз­бирания и критерии за общес­т­вена оценка и интерес. С отк­рито манифес­тираната цел, под­чинила общес­т­веното на лич­ното в областта на пола, да пренесе същия “модел“ на отношения и в други области. Изп­раз­вайки по същес­тво от съдър­жание самото понятие за семейс­тво, общес­тво, нация, дър­жава. Раз­бира се, под пред­лога за “човешки права“.

Истан­бул­с­ката кон­вен­ция, в която, както в множес­тво подобни документи, има много положения на здрав разум, които всеки съв­ремен­ник с добра воля под­к­репя, чрез серия от маневри и разни допъл­нения, уреж­дащи приложението й, бе превър­ната в инс­т­румент за налагане на посочената антисоциална тен­ден­ция.

Несъг­ласието на бъл­гар­с­кото общес­тво с Истан­бул­с­ката кон­вен­ция не е заради прок­ламираните в нея намерения за борба с насилието над жени, деца, въобще — над човека. Бъл­гар­с­кото общес­тво не е съг­ласно с тази кон­вен­ция, заради съз­дадената въз­мож­ност тя да бъде изпол­з­вана като прик­ритие за осъщес­т­вяване на античовешки, антисоциални и антибъл­гар­ски цели.

От това дали ще успеем да нап­равим да се чуе тревогата на бъл­гар­с­кото общес­тво от Европа и от света, ще зависи в най-голяма степен съд­бата на днеш­ната ни победа. Но ще зависи и съд­бата и на Европа и на света.

Всяка стъпка по-нататък между бъл­гар­с­ките дър­жавни и общес­т­вени инс­титуции и тези на ЕС и на Съвета на Европа по повод истан­бул­с­ката кон­вен­ция придобива огромна тяжест и отговор­ност. Дано бъл­гар­с­ките пред­с­тавители имат куража и дос­тойн­с­т­вото да говорят и дейс­т­ват с истин­ска отговор­ност пред Бъл­гария и Историята”.