Румен Радев: Русия е партньор на ЕС в енергетиката и сигурността

Румен Радев: Русия е партньор на ЕС в енергетиката и сигурността

Европа преминава през кризи, има нужда от промяна, обяви държавният глава пред сръбско издание

Обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на дър­жавите от Запад­ните Бал­кани към ЕС е въз­мож­ност и стимул за Сър­бия и другите кандидат-членки да извър­шат необ­ходимите реформи. Това заявява президен­тът Румен Радев в интервю за сръб­с­кото издание CorD Magazine, съоб­щават от прес­сек­ретариата на дър­жав­ния глава. 

Дър­жав­ният глава отк­роява утвър­ж­даването на вър­ховен­с­т­вото на закона, защитата на правата на мал­цин­с­т­вата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в общес­т­вения сек­тор и икономичес­ките реформи като ключови фак­тори за осъщес­т­вяването на нап­редък в процеса на европейска интег­рация. 

Президен­тът под­чер­тава, че сигур­ността, стабил­ността и икономичес­кото раз­витие на Бал­каните са свър­зани с реализирането на европейс­ката пер­с­пек­тива за целия регион. 

Като страна — членка на ЕС, и като бал­кан­ска дър­жава Бъл­гария остава ангажирана с европейс­ката пер­с­пек­тива на региона и е доказала готов­ността си да под­к­репи своите съседи от Запад­ните Бал­кани по тех­ния път към ЕС. След края на бъл­гар­с­кото пред­седател­с­т­вото страната ни остава активна в трой­ката на Пред­седател­с­т­вото на Съвета на ЕС и продъл­жава да работи фокусът да остане върху региона на Запад­ните Бал­кани“, посочва още дър­жав­ният глава. 

В отговор на въп­рос за резул­татите от посещението му в Сър­бия през юни т. г. Румен Радев отбелязва положител­ната тен­ден­ция в раз­витието на политичес­кия диалог, ръста в двус­т­ран­ния стокооб­мен, който над­х­върля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на турис­тите. „Двете страни имат добро сът­руд­ничес­тво в сферите на отб­раната, вът­реш­ните работи и миг­рацията. Заедно работим успешно по много големи проекти в облас­тите на свър­заността, което, мисля, е особено важно за бъдещето и сигур­ността на двете страни“, добавя Румен Радев. Президен­тът изразява очак­ването си българо-сръбският газов интер­конек­тор да бъде завър­шен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изг­раж­дането на магис­т­ралата, която ще свър­зва Бъл­гария и Сър­бия, като част от Тран­сев­ропейс­ката тран­с­пор­тна мрежа, която пред­с­тав­лява най-краткия мар­ш­рут между Западна Европа и Близ­кия изток. 

Помолен да комен­тира най-голямото предиз­викател­с­тво пред бъл­гар­с­кото национално мал­цин­с­тво в Сър­бия, Румен Радев под­чер­тава, че същес­т­вуващият климат на доверие и заявената политическа воля на Сър­бия трябва да доведат до ефек­тивни и дъл­гот­райни решения на проб­лемите на бъл­гар­с­кото национално мал­цин­с­тво в областта на образованието, свободата на вероиз­поведанията, дос­тъпа до инфор­мация на роден език. „Зачитането на правата на бъл­гар­с­кото мал­цин­с­тво е важно не само за Бъл­гария, но също и за Сър­бия, както и за двус­т­ран­ните ни отношения и европейс­ката пер­с­пек­тива на целия регион“, посочва президен­тът. 

Дър­жав­ният глава определя нап­равените от Сър­бия стъпки и пос­тиг­натите резул­тати за подоб­ряване на положението на бъл­гар­с­кото национално мал­цин­с­тво като окуражаващи. Румен Радев привет­с­тва пред­п­риетите законодателни промени по отношение на правата на национал­ните мал­цин­с­тва в Сър­бия и призовава за ефек­тивни дейс­т­вия за тях­ното пос­лед­ващо прилагане на прак­тика. Румен Радев изразява благодар­ността си на своя сръб­ски колега Алек­сан­дър Вучич за поетия ангажимент към проб­лемите на бъл­гар­с­кото национално мал­цин­с­тво и за неговата решителна под­к­репа по време на срещата на двамата дър­жавни глави в Бел­г­рад за трик­рат­ното увеличаване на финан­сирането от сръб­с­ката дър­жава на медий­ните ком­пании в Сър­бия, които произ­веж­дат медийно съдър­жание на бъл­гар­ски език. 

В отговор на въп­рос как вижда бъдещето на Европа и позицията на Бъл­гария в един рефор­миран ЕС, Румен Радев посочва, че след­ващите няколко години ще бъдат трудни и е необ­ходимо да се проведе вът­реш­ният дебат в рам­ките на Съюза. 

Нужна е радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи. Финан­совата криза, която се случи преди почти 10 години, доведе до спад в икономичес­кия рас­теж и беше трудно преодоляна. Без­работицата остава на относително високи нива, особено сред младите, и това доведе до изос­т­ряне на латен­тни социални противоречия и засегна интег­рацията на етничес­ките общ­ности. ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граж­дани пос­тавят под съм­нение дори способ­ността на Съюза да се справи с предиз­викател­с­т­вата“, отбелязва президен­тът. Дър­жав­ният глава призовава в бъдеще ЕС да се утвър­ж­дава като съюз, „който да обръща повече внимание на нуж­дите на обик­новените граж­дани“, а днеш­ните раз­деления между „Севера“ и „Юга“, между „Запада“ и „Изтока“ да бъдат премах­нати. 

Ако можем да реализираме този въз­г­лед, това ще доп­ринесе за движението на Европа на една скорост. Преди всичко остава нуж­дата да се защитават тези цен­ности, които дър­жаха Европа заедно повече от шест десетилетия. Бъл­гария също има интерес да запази основополагащите политики на Европейс­кия съюз като икономичес­кото сближаване и по отношение на земеделието“, посочва още Румен Радев. 

Помолен да комен­тира отп­равения от него призив при визитата му през месец май в Мос­ква за съх­раняване на потен­циала за преки газови дос­тавки за Бъл­гария и ЕС през Черно море и дали проек­тът ще бъде политически прием­лив за ЕС, президен­тът отново под­чер­тава, че това остава най-сигурният, пряк и най-евтин мар­ш­рут. „Необ­ходимостта дос­тав­ките на руски газ до територията на страните от ЕС да бъдат дирек­тни се определя както от разума, така и от изис­к­ванията за енер­гийна сигур­ност и надеж­д­ност. Те фор­мират основата на изг­раж­дания Европейски енер­гиен съюз. А кол­кото до това дали проек­тът ще бъде политически прием­лив за ЕС, бих желал да пов­торя, че осигуряването на преноса на газовите дос­тавки по т. нар. Южен поток по никакъв начин не се раз­личава от плановете на Гер­мания да реализира газоп­ровода „Северен поток 2“, раз­бира се, при спаз­ването на изис­к­ванията на Третия енер­гиен пакет. Надявам се, че Брюк­сел ще приеме идеята с раз­биране, още повече като се има пред­вид, че това осигурява допъл­нителни газови дос­тавки не само до Бъл­гария, но също и до Сър­бия, Унгария, Авс­т­рия, Северна Италия, а и до други страни“, заявява президен­тът. 

Дър­жав­ният глава под­чер­тава, че ролята на вън­ш­ната политика е да отваря врати за диалог и сът­руд­ничес­тво, а не да нарочва някого за враг. Отношенията на ЕС с Русия не могат да не бъдат пов­лияни от политичес­ката криза в Източна Европа, но отказът от какъвто и да е диалог не е решение. „Въп­реки продъл­жаващото нап­режение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените сан­к­ции, Русия се утвърди като традиционен пар­т­ньор на Европа в сек­торите на енер­гетиката, икономиката, туризма и бор­бата срещу тероризма. Водещите дър­жави — членки на ЕС, защитават своите икономически интереси в Русия и не виж­дам защо това да не бъде валидно и за Бъл­гария“, комен­тира президен­тът. Румен Радев призовава избяг­ването на агресив­ния тон да стане общ прин­цип в двус­т­ран­ните отношения, а праг­матич­ният диалог с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на ЕС, така и на Русия. 

В интер­вюто си за списание CorD дър­жав­ният глава определя пос­тиг­натото споразумение между Гър­ция и Репуб­лика Македония за ней­ното име като един от най-трудните въп­роси в нашия регион. 

Ако двете страни могат да преминат през юридичес­ките процедури за влизане в сила на споразумението, това ще предос­тави солидна база за установяване на доб­росъсед­ски отношения между тези две дър­жави. Надявам се споразумението между Бъл­гария и Репуб­лика Македония да изиг­рае същата роля по отношение на моята страна“, под­чер­тава Румен Радев.