България – държава на работещите бедни

България – държава на работещите бедни

Огромната част от общините (207 на брой, 78%) имат дял на бедното население над средните за страната стойности, докато само 57 са под това равнище

Делът на хората под линията на бед­ността варира значително между раз­лич­ните региони, показва ново изс­лед­ване на НСИ. Докато в Югозападен хората, които живеят в домове с под 314 лв. средно на човек, са само 11.6%, то във всички останали региони делът им е над два пъти по-голям, дос­тигайки почти 30% за Северозападен.

Всички региони с изк­лючение на Югозапад­ния са над сред­ните нива за страната по този показател – 22.9% през 2016 г. с леко повишение през 2017 г., при средно ниво за ЕС от 17.3%. Вътре в регионите също има значителни дис­баланси. Областта с най-голям дял на бед­ните е Сливен (38.7%), докато съсед­ната Стара Загора е на средно за страната ниво. Тър­говище е втора в негатив­ната класация с 36.1%, докато в намиращата се в същия регион Варна хората под линията на бед­ност са 21%. Най-значителен обаче е кон­т­рас­тът в Югоиз­точ­ния регион, където област София (столица) има дял на бед­ните едва 6.6%, докато в област Кюс­тен­дил те са 23.2%. В нито една друга област делът на бед­ните не пада под 1/5.

На общин­ско ниво кар­тата на бед­ността в Бъл­гария става още по-шарена. Огром­ната част от общините (207 на брой, 78%) имат дял на бед­ното население над сред­ните за страната стой­ности, докато само 57 са под това рав­нище. Само 4 общини имат по-малко от 10% дял на бед­ните – Кос­тин­б­род (8.7), Пир­доп (7.9), Столична-община (6.6) и Челопеч (2.9).

На другия полюс е силис­т­рен­с­ката община Кай­нар­джа с 63.7%, след­вана от Котел и Невес­тино с над 55%. Хората, живеещи с по-малко от 314 лв. през 2016 г. са мнозин­с­тво в общо 11 общини, а в цели 70 те пред­с­тав­ляват над 40% от населението.

Във почти всички области делът на бед­ните домакин­с­тва с деца до 15 г. е по-висок от сред­ните нива, като изк­лючение прави само Смолян, заради най-високия дял на хората над 65 г., живеещи в бед­ност там (43.2%). Това означава, че въп­реки продъл­жител­ното май­чин­с­тво в Бъл­гария, отг­леж­дането на деца все още повишава риска от изпадане в бед­ност, което вероятно е свър­зано с нис­ките дет­ски над­бавки и доп­лащането за дет­ски градини, училища и здравни грижи.

Делът на бед­ните домакин­с­тва с деца варира от 7.1% в столицата (едва 0.5% над сред­ното ниво) до 56.5% в Сливен (17.5% над сред­ното за областта). При работещите бедни също има значителен кон­т­раст в зависимост от мяс­тото, на което се е случило да изкар­ват прех­раната си. В София те са едва 3.4%, докато в Ловеч, Видин, Раз­г­рад и Тър­говище делът им е над 15%.

На общин­ско ниво раз­ликите в жиз­неното рав­нище отново изпък­ват много по-рязко. В повече от половината общини над 40% от децата живеят в бедни домакин­с­тва, а в десет от тях – над 70%. Това са Кай­нар­джа, Николаево, Димово, Угър­чин, Чуп­рене, Ружинци, Крушари, Твър­дица, Котел и Ябланица.

В близо 3/4 от общините делът на работещите бедни е над сред­ния за страната (около 11%), като дос­тига над 30% в шест общини – Кай­нар­джа, Котел, Вър­бица, Ружинци, Невес­тино, Ковачевци. На прак­тика домакин­с­тво, в което хората в работос­пособна въз­раст работят на минимал­ната зап­лата, лесно може да изпадне под линията на бед­ността, ако в него има деца, въз­рас­тни хора с минимална пен­сия или хора с увреж­дания.

Забележително е половото раз­п­ределение на бед­ността, не тол­кова в раз­ликите между мъжете и жените, кол­кото в геог­раф­с­кото им пос­тоян­с­тво. От 264-те общини, за които вече видяхме, че живеят в огромни кон­т­расти, няма нито една, в която делът на бед­ните жени да е по-малък от този на мъжете.

От сайта „Барикада”

(заг­лавието е на ЗЕМЯ)