БСП: Да запазим пламъка на просветата!

БСП: Да запазим пламъка на просветата!

Народният представител Веска Ненчева: Чрез образованието трябва да съхраним българщината

Отново сме в навечерието на новата учебна година, отново училищ­ният звънец ще събере в клас­ните стаи децата ни, отново учителите ще пос­рещ­нат своите ученици.

Но колко от нас, колеги, са раз­б­рали и си дават сметка, че учителите са изморени още преди да започ­нат пър­вите си уроци!

Колко от нас си дават сметка, че за голяма част от учениците, училището вече не е място, без което не могат.

Какво се случва в бъл­гар­с­кото училище, та то губи с всяка изминала година мяс­тото си на огнище на знанието, губи пламъка на прос­ветата!

Факт е, че преди две години силово бе въведен нов Закон за предучилищ­ното и училищно образование, без широка под­к­репа от общес­т­вото и учител­с­ката гил­дия. Това съз­даде хаос в сис­темата на сред­ното образование. Отне се правото на учителя на нор­мална педагогическа работа и изп­рави общес­т­вото пред проб­леми, които се решават на парче, без дъл­гос­рочна пер­с­пек­тива.

Така е, когато един нов закон няма в цен­търа на своята философия

издигане на пиедес­тал труда на учителя и знанието на ученика.

Засега това се отлага във времето. И без­ком­п­ромисно се връща като бумеранг във фун­к­ционал­ната нег­рамот­ност на бъл­гар­с­ките ученици, връща се в агресията сред децата, в липса на педагози и отказът на младите да се пос­ветят на една от най-благородните професии, връща се в обез­родяване на нацията. И нито механиз­мите за обх­ват на децата и учениците, нито шумно пропаган­дираното процен­тно увеличение на зап­латите на педагозите, ще доведат до желания резул­тат, защото е прекъс­ната ниш­ката на коп­неж по знанието, на коп­неж по образованието, защото не се осъз­нава, че сър­цето и душата на бъл­гар­с­кото образование е учителят.

Важно е да се осмисли, че една част от решението на проб­лема в образованието е сил­ната и чиста връзка с род­ното, с бащиното. Не са ни нужни задокеан­ски емисари, които да пренапис­ват историята в учеб­ните ни прог­рами и да бър­кат в душите на децата ни.

Защо вече рядко раз­каз­ваме за жер­т­воготов­ната брат­ска обич на Бал­кан­джи Йово и защо децата ни трудно четат „ Под игото“? Защо децата ни не учат за Марко Кралевити, стъпил на Стара планина и Пирин, за да освободи три син­джира роби от Чер­ния арапин. Учениците все по-малко учат за мъката и радостта на бъл­гарина, изпети в народ­ната песен, за див­ния ритъм на тан­ците, за гласа на гай­дата от Родопа планина. Чрез образованието трябва да съх­раним бъл­гар­щината. Образованието е прег­радата пред злините, от които трябва да спасим децата си, за да усетят те здравите устои на корените си и сами да тър­сят истината за света, който ги заобикаля.

Имаме примера на въз­рож­ден­с­кия дух на бъл­гарина и стремежа му да изучи на четмо и писмо чедото си

, за да е грамотно и полезно на себе си, на семейс­т­вото си, на народа си.

Уважаеми народни пред­с­тавители!

Нека споделеното до тук е повод да си дадем сметка за отговор­ността, която всички в тази зала носим, за рес­пекта към бъл­гар­с­кия учител, за знанията на учениците, за съп­ричас­т­ността на родителите към образовател­ния процес, за отговор­ността на цялото ни общес­тво към пос­лед­ната крепост – образованието, която може да ни спаси, да ни извиси, да ни даде силата и самочув­с­т­вието като народ за нашата значимост в светов­ната история.

Когато оттук тръг­нем с позиция на единение по въп­росите на образованието и дал­новидна дър­жав­ническа политика, когато тук над­с­кочим пар­тий­ното си его, когато заложим в учеб­ните прог­рами идеята за величието на бъл­гарина, а не на омразата и противопос­тавянето, когато пос­тиг­нем съг­ласие за силно бъл­гар­ско образование, ще имаме и удов­лет­ворението, и приз­нанието, че сме полезни с делата си.

Но праз­никът пред­с­тои и всички чакаме гласа на пър­вия училищен звънец, който ще събере отново ученици и учители.

Скъпи пър­вок­лас­ници,

Вие за първи път ще прек­рачите прага на род­ното училище, учителите ще ви раз­к­рият чуд­ния свят на бук­вите

, научете се да четете и пишете, за да вър­вите уверено в живота. И пом­нете с благодар­ност своя първи учител.

Скъпи ученици и зрелос­т­ници, бъдете уст­ремени в пътя към поз­нанието, дер­зайте, меч­тайте, сбъд­вайте въз­вишени мечти и уважавайте учителите си.

Уважаеми родители, бъдете опора за своите деца, бъдете опора и за учителите. Помагайте им, под­к­репяйте ги, защото целта за доб­руването на децата е обща, отговор­нос­тите също.

Уважаеми учители, колеги, бъдете здрави и отс­тоявайте позициите си, защото Вие съз­давате в клас­ните стаи бъдещето на Бъл­гария.

Вие доказ­вате за поредна учебна година, че съз­давате и утвър­ж­давате успехи, въп­реки труд­нос­тите и недомис­лията в образовател­ната сис­тема.

Желая Ви от сърце спокойна и успешна учебна година.

Бъдете благос­ловени и вдъх­новени! Чес­тит праз­ник!