Петър Волгин: Класова борба – това се случва във Франция

Петър Волгин: Класова борба – това се случва във Франция

В свой комен­тар в социал­ните мрежи жур­налис­тът Петър Вол­гин анализира събитията във Фран­ция: „Класова борба — това е тер­минът, който най-добре описва ставащото във Фран­ция. Да, политически некорек­тно е да се говори така, но такава е дейс­т­вител­ността. Хората на труда се борят срещу богаташите, срещу елита, срещу статук­вото. Срещу цялото статукво. Както срещу екс­п­лоататор­с­ката дес­ница, така и срещу хай­верената левица. Париж е сим­волът на този дясно-ляв изв­ратен кон­сен­сус. И съв­сем естес­т­вено гневът на нор­мал­ните хора е насочен срещу него. Кол­кото повече гори светът на статук­вото, тол­кова повече нарас­т­ват шан­совете за нещо по-добро. Кол­кото повече пламъци, тол­кова по-голям е шан­сът дес­ните и левите бур­жоа да осъз­наят, че са поели по греш­ния път. Така че, да, не плачете за Париж. Рад­вайте се, че умира старото. Едно от исканията на “жъл­тите жилетки“ във Фран­ция е пос­тавянето на горен праг за високите месечни зап­лати — 15 000 евро. Това е справед­ливо. Зап­лати от по 3040, 50 хиляди евро на месец са изв­ращения. Никой не може да ме убеди, че човек, получаващ такава зап­лата, работи 10 или 15 пъти повече от нор­мал­ните хора. Че е двай­сет пъти по-талантлив от останалите. Раз­бира се, хората са раз­лични. Не работят еднакво и не са еднакво способни. Затова и раз­лики в зап­лащането трябва да има. Но когато тези раз­лики дос­тиг­нат абсур­дни стой­ности, това означава, че е потъп­кана всяка справед­ливост. И раз­битото лице на париж­ката Мариана е най-малката щета, до която може да доведе гневът на хората, предиз­викан от подобни абсурди”.