Кеворк Кеворкян разказва истории за Личности и буболечки

В най-новата си книга легендарният журналист ни предупреждава: Пазете се от чакалите!

В тази книга ще намерите истории за некол­цина бележити наши съв­ремен­ници. 

Това са кратки „пор­т­рети на чув­с­т­вата“ — породени от кон­к­ретен факт, несъг­ласие или дори пот­ресение. 

В тях ще се натък­нете на въз­дигания, но понякога и на пропадания - 

най-накрая и в неумолимата паст на Заб­равата. 

Тези пор­т­рети са и опит да се изп­лати един дълг към някои хора – и всъщ­ност един дълг към Общата ни Памет, която все повече е нас­кър­бявана и унижавана. 

А след тях ще отк­риете и под­б­рани тек­с­тове за Пира на Буболеч­ките. 

Забав­лявайте се. Това поне не са ви отнели. 

ЛИЧ­НОСТИ 

Радой Ралин/ Блага Димитрова/ Стефан Димитров/ 

Богомил Райнов/ Генко Генков/ Боян Радев/ 

Димитър Казаков/ Стефан Данаилов/ Невена Коканова/ 

Юлиян Вучков/ Иван Славков/ Павел Писарев/ 

Димитър Бербатов/ Борис Димовски/ Христо Стоичков/ 

Лили Иванова/Емил Димитров/ Татяна Лолова/ 

Георги Калоянчев/ Георги Парцалев/ Никола Анастасов/ Любомир Левчев/ Свет­лин Русев/ Стоянка Мутафова/ 

Нешка Робева 

НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ НА ЧАКАЛИТЕ 

Въведение от фрази 

Дър­жава на Ремон­тите сме. Особено се стараят да ремон­тират Миналото, да го натък­мят по днеш­ните си вкусове. Щип­ват онова, което им е нужно, останалото – в крематориума на без­памет­с­т­вото. Както каз­ваше Кон­чалов­ски – „Живеем във време на стремително скъсяваща се памет“. 

Така трябва да прик­рият Големия Провал — и да сложат усмирителна риза на Паметта. 

Джон Бан­вил каз­ваше, че ако не осъз­наем док­рай нещата от Миналото, тогава започ­ваме произ­волно да го изоб­ретяваме. 

Докъде ще я докараме, ако тол­кова сер­вилно „изоб­ретяваме“ Миналото за текущите си нужди? 

Нап­раво газят Истината, изнасил­ват я като кър­джалии – и даже дънят тъпаните. 

Лудост е Историята да бъде оставена в ръцете на хора, които се дър­жат като леки жени с фак­тите. Хора, чийто един­с­т­вен шанс е окон­чателно да бъдат лум­пенизирани младите, за да им продават спокойно лъжите си. 

Приз­навам си, че понякога ми минава еретич­ната мисъл да сложат някъде — „в място светло, в място злачно, в място прох­ладно, където няма никаква болка, скръб и въз­дишка…“ — да скрият в някакъв специален Рай най-ценните дос­тижения на Бъл­гар­с­ката Духов­ност. 

И до тях да имат дос­тъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рек­ламист, и пр. Иначе ще посег­нат на всичко, ще го овър­толят окон­чателно в тър­гов­с­ката си Паст. 

Пуб­ликата вече вярва на пос­лед­ния драс­кач. Идва времето на „новите раз­каз­вачи“, които ще бъдат без­жалос­тни като диви зверове. 

Тряб­вали им „нови хора“ – някои все това дуд­нат. Не им тряб­ват нови хора, а нови крадци – които да раз­равят Миналото, и всеки да вади някаква мръсотийка и да замеря онзи, когото недолюбва. 

Eдна от основ­ните повели на Прехода беше: „Кради – и гледай да не те хванат“. В началото осъдителна бе не самата кражба, а изоб­личаването ти. Сетне и това изис­к­ване отпадна, краде се поголовно всичко – нак­рая порядъчно окрадоха и Миналото, превър­наха го в някаква дрипа, в някакъв сирот­ник, за когото дори и в цен­т­ровете за приютяване на без­дом­ници няма място. 

И точно сега – когато влас­т­ниците ни, без дори да си дават сметка, под­рит­ват черепа на Съд­бата ни. 

Няма нищо фатално да харес­ваш нещо, а след това да раз­береш, че си се лъгал. И най-големите световни лич­ности са преминавали през подобни метамор­фози – и са били дори благодарни за заб­лудите си. 

Лъвовете сами трябва да опис­ват заб­лудите или тер­занията си – защото в противен случай това ще го нап­равят чакалите. 

Да не говорим, каква касап­ница ще нас­тане, когато лъвовете вече няма да ги има. 

В пос­мър­тно издадената книга на Богомил Рай­нов “Париж” има една история с Андре Малро. 

Фран­цузинът казва на Богомил, че върху старите геог­раф­ски карти непоз­натите територии са били отбеляз­вани с над­пис “Тук има лъвове”. 

“Не ми е извес­тно дали в някогашна Бъл­гария е имало лъвове — допъл­нил минис­търът на кул­турата на Дьо Гол — но вие сте в правото си да покажете, че там е имало автен­тично изкус­тво.” 

Да допъл­ним Малро: ако си траете, най-накрая върху днеш­ните карти ще има бели полета, от които ще се чува само воят на чакалите. 

Тъй че, не се оставайте на чакалите. 

От www.kevorkkevorkian.com

Изпол­з­вани са дописки от руб­риките „Приказки за телевизията“ /„Труд/, 

Приказки за утре“ /“Стандарт“/, „НО“ /“Преса“/, както и от 

Уикенд“, 20112018 г.