Катастрофата с Ф-16

Катастрофата с Ф-16

Под напора на външния натиск съвсем реално се видяха контурите на истинската управляваща коалиция, на хората, които държат държавата в усмирителна риза и я насочват към поредната финансова катастрофа

Има катас­т­рофи, за които човек се досеща инс­тин­к­тивно в мига, в който види в далечината проб­лясъка на неиз­беж­ния инцидент. Нер­в­ната ти сис­тема замира, ледени тръпки полаз­ват по гърба ти, а мозъкът се вцепенява, защото от един момент нататък не можеш да нап­равиш нищо, за да спреш трагедията. Вероятно така са се чув­с­т­вали зрителите на полета на совал­ката “Чалън­джър“ през 1986 година, когато са гледали как тя се взривява във въз­духа като нелеп фойер­верк на ужаса.

Абсолютно същата беше ситуацията в Народ­ното съб­рание, когато депутатите от новото мнозин­с­тво –

ГЕРБ, пат­риотите и ДПС се изгав­риха напълно с бъл­гар­с­кия пар­ламен­таризъм

, отмениха предишно решение и дадоха ман­дат на правител­с­т­вото да преговаря със САЩ за изт­ребителите F-16 и то в модификация, която същес­т­вува само на хар­тия и не е правена реално никъде по света. Под ножа на цинизма падна всичко — финан­совата рамка, условията, взетите вече решения. Абосолютно всичко. Същото мнозин­с­тво, което зак­репи цената в раз­мер на 1,8 милиарда, сега я отмени и под­писа на кабинета празен чек. Това е ситуация, която повече прилича на телефонно мошеничес­тво, откол­кото на реална политика, мисъл и стратегия.

Същото мнозин­с­тво, което твър­деше, че е заг­рижено за бъл­гар­с­ките национални интереси, сега

съв­сем официално се под­даде на вън­ш­ния натиск

, раз­върза кесията и показа на своите избиратели, че за тях законът е врата в полето, дребна и нез­начителна под­роб­ност, която може да бъде пренеб­рег­ната абсолютно. Не знам какви мисли и планове въл­нуват американ­ците, но с такива пар­т­ньори те просто нямат нужда от врагове в Бъл­гария. Американ­с­ките изт­ребители бяха наложени с упорито пар­ламен­тарно насилие върху правилата и най-циничното е, че това стана под аплодис­мените на онази част от общес­т­вото, която все сънува някакъв раз­личен капитализъм, с правна рамка и стройна дис­цип­лина. Същата онази част от общес­т­вото, която вечно раз­т­ревожено трепери за това, че дър­жавата неразумно дава пари за АЕЦ “Белене“, сега започна да похот­ливо да слюноот­деля за една по същес­тво пирамидална схема за некон­т­ролируеми раз­ходи. Това е чер­ният виц, в който се е превър­нала Бъл­гария днес.

И цялата тази лицемерна бур­леска се разигра под мелодията на абсолютно пренеб­рег­ване на фак­тите, пред­ложенията и на самата дейс­т­вител­ност. От пар­ламен­тар­ната трибуна чухме сладос­т­рас­тни уверения, че цената ще бъде намалена, но никой не ни каза с колко, как и кога. Което е сигурен знак, че нищо от обещанията няма да се случи. Бъл­гария прие с охота ролята на страна, която няма право да фор­мулира соб­с­т­вен национален интерес и напълно го аут­сор­сна в ръцете на друга дър­жава. С новото решение ние станахме напълно зависими от американ­с­ката воля, от тех­ния стратегически интерес, от тях­ната политика и визия. И всичко това мас­кирано с фразата “по-пълна интег­рация в НАТО“. Това, раз­бира се, е капан. Светът се променя с бързи тем­пове и неочак­вани завои. Ами ако утре САЩ решат да напус­нат НАТО, защото тех­ните интереси ги отдалечават все по-повече от всякакви колек­тивни договори, тогава какво правим? Тогава трубадурите на евроат­лан­тизма ще извър­шат ли ритуално сепуко на цен­т­рал­ния площад в София като знак за това, че осъз­нават своята грешка и провал?

С новата рамка

Бъл­гария съв­сем официално се отказва от голяма част от условията, които тя сама пос­тави за сдел­ката.

Сега вече всички трябва да знаем, че нов изт­ребител ще имаме чак след 56 години, а най-вероятно чак в края на след­ващото десетилетие. Ако мнозин­с­т­вото бе тол­кова заг­рижено наис­тина за със­тоянието на бъл­гар­с­ката авиация и сигур­ност, то задъл­жително тряб­ваше да отчете този факт. Вместо това — ние бук­вално хвър­лихме едни пари от бал­кона с неяс­ната надежда, че политиката ще е наша страна и ще изпълни всич­ките ни очак­вания към нея.

Бъл­гария е част от пакетна сделка за самолети. Преди нас на опаш­ката са наредени Бах­рейн и Словения, и следователно ние ще получим самолети едва след като пър­вите две страни получат своите. Ако това ви е интег­рацията в НАТО — трябва добре да проверите политичес­ките си поз­нания, те определено са двой­ка­джийски.

При разиг­раването на пар­ламен­тар­ния кар­навал се случи и друго забележително нещо. Премиерът Бойко Борисов блес­теше със своето отсъс­т­вие. Това отдавна е политическа прак­тика при него — при най-важните решения за страната той избира нелегал­ността. Министър-председателят не се появи, за да поеме политическа отговор­ност за мошеничес­т­вото, не намери сили и доб­лест да се изп­рави и да заложи авторитета си за сдел­ката. Вероятно защото добре осъз­нава, че пътят, по който страната поема, е трън­лив и много лъж­лив. На всич­кото отгоре сцен­ката, разиг­рана така, е поред­ният пирон в пар­ламен­таризма. Борисов е усвоил пер­фек­тно изкус­т­вото да прави депутатите си на май­муни, да се гаври с тях като с марионетки и да оставя бушоните си да обират политически негативи. Защото от един момент нататък раз­говорът вече не е за модела изт­ребител, който Бъл­гария ще купи, а за това дали страната ни е реална демок­рация, където решенията се взимат инфор­мирано и с нор­мални процедури. Не,

Бъл­гария показа, че е полудър­жава.

А начело на тази смешка стои админис­т­рация, която с охота е склонна да се бори за чужд интерес, а не за интереса на своите граж­дани. А може би е нор­мално да е така. Една страна, която същес­т­вува само на хар­тия, да си купи самолет, който е само на хар­тия. Дър­жава, чийто медии вместо да изровят реал­ните факти и да ги забият в лицето на властта, съучас­т­ват хиб­ридно на чуж­дите агенти на влияние и ръкоп­ляс­кат на една прог­нила отвътре схема, която напълно ще се самотор­пилира в процеса на преговорите. Гласуването в пар­ламента може да има и очис­т­ващ ефект. Под напора на вън­ш­ния натиск съв­сем реално се видяха кон­турите на истин­с­ката управ­ляваща коалиция, на хората, които дър­жат дър­жавата в усмирителна риза и я насоч­ват към поред­ната финан­сова катас­т­рофа. Ако всичко беше изрядно, щеше ли решението да бъде взето по този начин — с недом­лъвки, пируети и много лъжи? Нап­равена по този начин, сдел­ката е уяз­вима не само политически, но и съдебно. Опасявам се обаче, че с тази заложена мина ще трябва да се справя съв­сем друго управ­ление, нас­ледило ток­сич­ната политика на ГЕРБ и тех­ните съучас­т­ници в далаверата. Но това е въп­рос за бъдещето. Днес реал­ността е такава — една пълна политическа и пар­ламен­тарна катас­т­рофа, остан­ките от която ще плам­тят радиоак­тивно още много време, давайки ни реален знак какво се случва с една дър­жава без суверинитет и страх­лив премиер, който пред­почете да потъне зад кулисите, за да избяга от отговор­ност.

Не за мен. За Бъл­гария е обидно.

Алек­сан­дър Симов

От „Поглед.инфо”