ЕС за чумата в Странджа: Слаб щам, но нямаше значeние, нали избихме животните

ЕС за чумата в Странджа: Слаб щам, но нямаше значeние, нали избихме животните

Как така оцеля стадото Ани Пет­рова в Болярово!? Това касае науката и приложението й в политиката и управ­лението.

Чумата по свинете отдавна измести като тема страс­тите в Стран­джа, но един голям въп­рос остан неизяс­нен от тогава – как така стадото на Ани Пет­рова от Болярово оживя. Да припом­ним: изс­лед­ванията установиха чума в овцете й, тя не повярва, не пусна ветеринарите да евтанизират. Стадото оцеля, Пет­рова загуби едва 78 животни, за които твърди, че са умрели от преяж­дане. До днес води съдебни битки с Аген­цията за безопас­ност на храните, които преминават с промен­лив успех. Как така оцеля стадото в Болярово е изк­лючително важна тема, далеч по-значима от чисто бъл­гар­с­ките вариации на “ох и ах”. Тя касае науката и приложението й в политиката и управ­лението.

Болно от чума стадо оживява, това без ирония е причина да се проведат поне няколко световни научни форума по въп­роса. Но няма такива. Обяс­ненията може да са две. Или имаме гиган­т­ска кон­с­пирация, в която не е имало чума, а съот­вет­ните учени и владетели на света са замесени – и бъл­гар­с­кото фейс­бук поселение се оказва право в теориите си; или чумата, както много неща на този свят, особено свър­зани с приложението на медицината, е условно – и това е извес­тно на истин­с­ките специалисти. Как така условно, ще попитате, нали иде ред за чума? Ами така – нап­ример при човека някои хепатитни вируси може да донесат ужасни пос­лед­с­т­вия. Те са заразни, лекарите изис­к­ват крути мерки за некон­так­т­ност, докол­кото човек може да ги приложи в ежед­невието. Но дори да се активира, при ниски нива вирусът може успешно да бъде преболедуван, да бъде потис­кан…. И човекът да доживее до дъл­боки старини, да съз­даде здраво семейс­тво. За животни, раз­бира се, никой не полага тол­кова грижи и не взема под внимание услов­нос­тите.

Един пис­мен дебат в бъл­гар­с­кия пар­ламент хвърля свет­лина по темата. Той е с дата 26 юли 2019 г. Почти месец измина от тогава, но медиите, поради незаин­тересованост или отразяване на текущи скан­дали, не му обър­наха внимание. В рам­ките на пар­ламен­тар­ния кон­т­рол земедел­с­кият минис­тър Десис­лава Танева отговоря на депутат­ски въп­рос за Болярово. 

 

Питането е: установен ли бе в крайна сметка щамът. 

 

Именно пис­мените й разяс­нения дават най-правдоподобната вер­сия защо стадото оцеля, както и защо ветеринарите в Югоиз­точна Бъл­гария не регис­т­рираха типич­ните болес­тни белези. Но от дис­кусията за пореден път става ясно и защо въп­реки всичко стадото след­ваше да бъде избито.

В отговора си Танева цитира окон­чател­ния док­лад на френ­с­ката референ­тна за ЕС лаборатория (CIRAD) за чумата в Бъл­гария по дребни преживни животни (ЧДПЖ). Макар тежък със стила си, док­ладът следва да бъде цитиран (със сък­ращения):

CIRAD установи наличие на вируса на ЧДПЖ в 24 проби пред юни и юли от облас­тите Бур­гас и Ямбол, изпол­з­вайки за целта два раз­лични метода (RT-PCR и RT-QPCR). Лабораторията е отк­рила и наличие на антитела в още в 60 серума от дребни преживни от облас­тите Ямбол и Бур­гас (пробите са получени през август). За това тес­т­ване бе изпол­з­вана тех­ника ELISA. Наличие на антитела срещу ЧДПЖ бе отк­рито и по-късно в 4 серума от област Ямбол, изпол­з­вайки тест с вирусна неут­рализация, който е тес­тът “Златен стан­дарт”, препоръчан от Меж­дународ­ната организация за здраве на живот­ните (OIE). Тези резул­тати предос­тавиха

 

ясно пот­вър­ж­дение на това, че ЧДПЖ е влязла в Бъл­гария, защото: — получихме ясни положителни резул­тати от кръвни проби, изпол­з­вайки RT-QPCR тест, който е един много силен и високо чув­с­т­вителен метод, изпол­з­ван от всички национални и референ­тни лаборатории; 

- получихме положителни серологични резул­тати, пот­вър­дени чрез теста с вирусна неут­рализация, тех­ника “Златен стан­дарт”, препоръч­вана от OIE.

Зак­лючения: Получени бяха ясни положителни резул­тати за наличие на вируса на ЧДПЖ в Бъл­гария,

 

но получените проби нямаха дос­татъч­ните високи нива на рибонук­леинова киселина,

 

за да се установи сек­вет­ност. Подобно на това, от мяс­тото бяха док­лад­вани само няколко от типич­ните за ЧДПЖ инфек­тицята сим­п­томи. На основанията на тези резул­тати вяр­ваме, че въз­ник­ването на ЧДПЖ в Бъл­гария вероятно е било причинено от цир­кулацията на слаб щам на ЧДПЖ, който е въз­можно да е бил въведен в страната чрез нелегално прид­виж­ване на дребни преживни от Тур­ция. Установяването на вида на щама при всички случаи не се отразява върху мер­ките, които следва да се приложат в съот­вет­с­т­вие изис­к­ванията на законодател­с­т­вото на ЕС за овладяване и лик­видиране на болестта”.

Обяс­нено нак­ратко, положението е след­ното: Пробите установяват вируса, но самият щам поради ниска рибонук­леинова киселина не може да се дефинира. Щамът е слаб, затова и типич­ните белези ги няма. Така или иначе типизацията и силата му са без значение, тъй като после дейс­т­вията по нор­матив са едни и същи – обявяване на огнище и избиване на болни и кон­так­тни животни. Но защо стадото на Ани в крайна сметка е живо? 

 

Ами защото заразата, очевидно, е била доста лека.

 

Въз­можно ли и е чума да се преболедува? Да, кол­кото невероятно да звучи. Първо, нека не заб­равяме услов­нос­тите – колко едно нещо е чума и колко ще се приеме за опасно зависи от метода на изс­лед­ване (затова CIRAD пун­к­туално обяс­нява лаборатор­ните тех­ники, иска да отх­върли въз­раженията). Но има и второ, по-важно обс­тоятел­с­тво — още в раз­гара на епидемията ветеринари обяс­няваха, че преди години подобни вируси са влизали от Тур­ция, били са убивани един­с­т­вено бол­ните животни. От здравите някой се раз­боляват, други преболедуват. В крайна сметка стадата изг­раж­дат имунитет. Но тогава не сме били член на ЕС, нямало е изис­к­ване за масово умър­т­вяване. 

Пър­вото официално огнище в Тур­ция е през 1992 г., как ли за тол­кова време при оживените кон­такти с бъл­гар­с­ките мюсюл­мани заразата не е влизала у нас?

 Влизала е, естес­т­вено, просто никой не е изс­лед­вал. В крайна сметка най-интересни са отговорите на други два въп­роса. 

Можеха ли избитите стада да оцелеят, подобно на това на Ани Пет­рова? Очевидно да – слаб щам, ней­ните са живи. 

Но можеха ли да не се избият? Да, но само ако и другите фер­мери залос­т­ваха пор­тите си, или не бяхме в ЕС – по правилата на съюза се евтанизира.

В пуб­лич­ното прос­т­ран­с­тво излязоха мнения, че в нито един документ съюзът не повелява масово избиване — истина е, но теоретична. На прак­тика точно избиване се изис­ква — затова нашите власти получиха пари и много потуп­вания по рамото. 

 

ЕС, подобно на всяка бюрок­ратична съв­ременна струк­тура, е великодушен демок­ратичен гос­подар – 

 

нищо не налага задъл­жително в документи, под­чинените следва да се сещат сами. Ако се справят, биват поощ­равяни. Ако се провалят – носят цялата отговор­ност. Но не бива да се бърза с изцяло негатив­ната оценка на ЕС. Избиването на животни при установяване на чума се налага не защото бюрок­ратите му са злодеи, или искат да нав­редят на съот­вет­ната дър­жава. Налага се, защото винаги има риск заразата да се раз­п­рос­тре, съот­ветно да причини много по-драматични икономически щети. Затова прин­ципът на дейс­т­вие е: “Има ли вирус, няма тут­кане, има смърт!”. 

В тази ситуация е интересно какво можеше да нап­рави Бъл­гария? 

Да излезе от ЕС? Дори на най-запалените фейс­бук маниаци не им хрумва такъв вариант. Да се опълчи на Брюк­сел на своя отговор­ност? Как, след като ще наруши прак­тиките? Ако бяхме тоталитарна зат­ворена дър­жава, каран­тина щеше да има високи шан­сове за успех. Но не сме, заб­раните се нарушават, голо поле сме, на което и дивер­сии се извър­ш­ват – един­с­т­вената въз­мож­ност остава евтаназия на стадата. 

Раз­бира се, няма проб­лем да се вярва и на другата вер­сия – учени, лаборатории, политици, чинов­ници, кор­порации от Фран­ция, Европа и самата Бъл­гария са замесени в гиган­т­ски заговор за избиване на животни в Стран­джа. Те отк­риват чума, която я няма, в заверата е и цялата световна научна общ­ност, дори независимата сред нея, защото мълчи. А може би няма независими учени на планетата? Или пък има, но “платените медии” не им дават думата? В тази мега кон­с­пирация само двама-трима ветеринари от Бъл­гария изричат истината. От уважение към теорията на вероят­нос­тите трябва да кажем, че и тази вер­сия е въз­можна – кол­кото е въз­можно в този момент читател да зат­вори сайта, да хукне към тото пункт и фишът му да удари шес­тица. Е, може ли да се случи? Ами що да не може, значи и кон­с­пиратив­ната вер­сия следва да остане. Цялата тази тема е много сложна за “комуникиране”. Няма пиар специалист в света, който би се справил с нея, щом цари общес­т­вено недоверие. Налице е медицина, която никога не е била математически точна, макар хората да считат обрат­ното. Също така имаме ЕС, който се грижи за големия общ интерес, не за час­т­ния, кол­кото да твърди обрат­ното. А на мес­тна почва имаме и премиер, чийто приятели вземат 40 млн. лв. от дър­жавата, за да умър­т­вяват животни.  С една дума — светът е тол­кова сложен и гаден, че само кон­с­пирации може да ни под­дър­жат вярата ни в изначал­ното добро. От време на време се появява някой луд като Ани от Болярово, цялата сис­тема от порядки се пропуква. В този социален апокалип­сис делът на далаверата е нищожен. Огромна е илюзията за “всеобща правда”, върху която е организиран животът на “цивилизования човек”.

Иск­рен Въл­чев

От „Гласове”

(заг­лавието е на ЗЕМЯ)