По-кротко с „шпионите”, да не останем без руски газ за зимата

Нещо гнило и сякаш наг­ласено, ама недомис­лено има в шпион­с­кия скан­дал, който тресе Бъл­гария през тези дни. Опитът да се внуши, че ние с Русия не се караме, а само с нейни граж­дани, дето под­тик­ват наши граж­дани да шпионират в полза на рус­наците, е доста нес­ръчен и несериозен. Няма разуз­навачи, на които им е хоби да шпионират.

Или просто така да си намират работа. Зад всяка една разуз­навателна цен­т­рала стои съот­вет­ното правител­с­тво. Следователно зад бъл­гар­с­кия шпионин стои рус­кото правител­с­тво и вероятно самият Путин. Тогава защо вън­ш­ното ни минис­тер­с­тво, дето изригна за една никаква изложба, сега мълчи като нас­тъпено. Ако пък случаят е преувеличен и е вът­реш­нополитически алабализъм преди изборите, то тогава нищо чудно да раз­валим и без това недоб­рите отношения с рус­наците. И какви са тия шпиони. Единия го раз­питали и освободили вед­нага, а другия след едно денонощие също. И те и двамата вед­нага цъф­наха в сут­реш­ните блокове на телевизиите. Не само че ги пус­наха, ами им дадоха и трибуна. Пък после ще ходим да прег­ръщаме Путин и да го молим за тръба от „Тур­ски поток“.

Премиерът беше нас­коро в Тур­к­менис­тан, за да договори газ за газовия хъб „Бал­кан“. Дето ще дойде по рус­ките тръби, по тях чакаме дос­тавки и на азер­ски газ. И в същото време Русия ни шпионира. Дали някой не пресоли ман­джата заради някакви наши си вът­решни избори. Да не стане така, че през зимата да останем и без руски газ и да палим цен­т­ралите с въг­лища. Това вече го пом­ним от една Станишева зима.

Пейо Кирев, Стара Загора

От ПИК