3 от 4 българи ще потърсят донор, но едва 1/3 биха дали съгласие за донорство

3 от 4 българи ще потърсят донор, но едва 1/3 биха дали съгласие за донорство

Започва разпространението на петдесет хиляди донорски карти

Три чет­върти от бъл­гарите биха потър­сили тран­с­п­лан­тация при нужда, но едва една трета биха дали съг­ласие за донор­с­тво на органи. Това показва проуч­ване, извър­шено в края на сеп­тем­ври чрез 800 интер­вюта, по поръчка на Минис­тер­с­т­вото на здравеопаз­ване. Допит­ването е извър­шено от социологическа аген­ция “Алфа рисърч“, уточ­нява БТА.

Според 57 на сто от учас­т­ниците сред граж­даните лип­сва съг­ласие за донор­с­тво, тъй като се страхуват, че при евен­туален инцидент медицин­с­кият екип не би положил дос­татъчно грижи за спасяването на човека. Над 40 на сто от анкетираните мис­лят, че донор­с­тво лип­сва заради страховете на хората “да не предиз­вик­ват съд­бата“, а 34 % са на мнение, че хората “не искат да мис­лят за фатални неща“. Близо всеки пети от допитаните смята, че даряването се отказва заради морално-религиозни причини. Кол­кото по-ниско е образованието и социал­ният статус на хората, тол­кова по-високи са суеверията. Засега 35,2 на сто от хората дек­ларират съг­ласие да станат донори при евен­туален инцидент. Над половината от анкетираните смятат, че хората сами трябва да дек­ларират желанието си за донор­с­тво, показ­ват дан­ните. В момента законодател­с­т­вото ни изис­ква изрично дек­лариране на отказ от донор­с­тво. Кол­кото повече се говори по темата в семейс­т­вото, токова повече нарас­тва делът на хората, склонни да дадат съг­ласие за даряване на орган след смъртта си или след смъртта на близък. Със семейс­т­вото си и с близки са раз­говаряли за донор­с­т­вото едва 12 на сто, а в дър­жавите от ЕС този дял е 40 на сто. Близо 60 на сто от пъл­нолет­ните бъл­гари посоч­ват, че никога не са се срещали с инфор­мация за донор­с­тво на органи. За нас­тъпила мозъчна смърт се произ­нася комисия от раз­лични лекари специалисти, като нито един от тях не е ангажиран с донор­с­ката ситуация и това е една от сериоз­ните гаран­ции, че не би могло да има злоупот­реба, каза Росен Иванов, дирек­тор на Изпъл­нителна аген­ция “Медицин­ски над­зор“. Всички дейс­т­вия в една донор­ска ситуация са пред­мет на строго опис­ване и събиране на доказател­с­т­вен материал, под­черта Иванов. Започва раз­п­рос­т­ранението на 50 хиляди донор­ски карти. То е в рам­ките на национал­ната инфор­мационна кам­пания за донор­с­т­вото и тран­с­п­лан­тациите. Донор­с­т­вото е онзи хуманен акт, който по своята същ­ност няма аналог, а тран­с­п­лан­тациите са уникално пос­тижение на медицината, припомни минис­търът на здравеопаз­ването Кирил Ананиев. Кар­тите ще се раз­п­рос­т­раняват чрез БЧК и регионал­ните здравни инс­пек­ции, обясни минис­търът и обясни, че те не са задъл­жителни и нямат юридическа стой­ност. Волята, изразена в тях, би била ориен­тир само за близ­ките на приносителя на кар­тата. При нас­тъп­ване на мозъчна смърт даването на съг­ласие от страна на близ­ките остава като задъл­жително изис­к­ване, въп­реки волята, изразена в кар­тата. Минис­тър Ананиев заяви, че в прог­рамата за донор­с­тво и тран­с­п­лан­тации се пред­виж­дат сред­с­тва за съот­вет­ното въз­наг­раж­дение за коор­динатори по донор­с­тво и обучения на екипите. По думите му са осигурени и сред­с­тва и апаратура за пред­т­ран­с­п­лан­тационен и след­т­ран­с­п­лан­тационен период на пациен­тите. За тран­с­п­лан­тация на някакъв орган към юни 2019 год. чакаха 1151 бъл­гари, като над 1000 — за бъб­речна тран­с­п­лан­тация. От началото на годината са нап­равени 32 тран­с­п­лан­тации от трупен донор и 12 — от жив донор, допълни минис­тър Ананиев. Инициативата ще продължи до 5 декем­ври, когато ще се нап­рави отчет на кам­панията.