10 години от смъртта на учения, културен и държавен деец проф. Милчо Германов

На днеш­ния 6 ноем­ври се навър­ш­ват 10 години от внезап­ната кон­чина на Милчо Гер­манов – бележит учен-математик, активен учас­т­ник в управ­лението на бъл­гар­с­ката кул­тура в годините на най-успешно кул­турно отваряне към света и на мащабни инициативи като чес­т­ването на 1300-годишнината на бъл­гар­с­ката дър­жава, на меж­дународ­ните дет­ски асам­б­леи и без­п­рецеден­т­ното в историята ни строител­с­тво на кул­турни обекти.

Милчо Гер­манов е роден на 18 ноем­ври 1931 г. в София в семейс­тво на служащ. Завър­шва „Математика” в Софийс­кия универ­ситет, работи като учител в София, асис­тент във Вис­шия инс­титут по механизация на сел­с­кото стопан­с­тво в Русе, в Математичес­кия инс­титут на БАН. Има научно звание „Старши научен сът­руд­ник – първа степен” (професор). От 19651975 г. е на отговорна работа в МВР като дирек­тор на инс­титут и зам.-началник Седмо управ­ление „Инфор­мация и анализ” с военен чин „пол­ков­ник”. Там е пионер във въвеж­дането на електронно-изчислителна тех­ника в сис­темата на защитата на национал­ната ни сигур­ност. В началото на 70-те години е прив­лечен като съвет­ник на новото ръковод­с­тво на Комитета за кул­тура по въп­росите на науч­ната организация на управ­лението. От 19751982 г. е дирек­тор на Научно-информационен цен­тър, замес­т­ник и първи зам.-председател на Комитета за кул­тура с ранг на минис­тър, отговарящ за организацион­ното и админис­т­ративно управ­ление на Комитета. През 19811989 г. е на работа в Дър­жав­ния съвет като зам.-председател на Съвет по управ­ление на общес­т­вените отношения и на Комисията по Димит­ров­с­ките и меж­дународ­ните наг­ради. Избиран за член на ЦК на БКП и народен пред­с­тавител, носител на орден „Народна Репуб­лика Бъл­гария” и други отличия. Автор на десетки научни трудове и статии по висша математика.

Член на БКП и БСП със стаж от близо 50 години, до сет­ния си дъх той бе иск­рен идеалист, вяр­ващ, че едно солидарно и социално общес­тво е въз­можно. Ще го запом­ним и като човек с железни прин­ципи, с висок морал и уникална човеч­ност. Той бе професионалист и екс­перт от най-висока класа, с какъвто Бъл­гария може да се гор­дее.

Пок­лон пред свет­лата му памет!

От семейс­т­вото