БСП: Контролът по внос на отпадък за горене е черна дупка в екологичната политика на ГЕРБ

БСП: Контролът по внос на отпадък за горене е черна дупка в екологичната политика на ГЕРБ

Истин­ска черна дупка в екологич­ната политика на правител­с­т­вото на ГЕРБ е кон­т­ролът по внос на отпадък за горене. Тук изрично не става дума за режима на внос с цел рецик­лиране. Раз­б­рахме, че кол­кото по-навътре влизаме в скан­дала с внос­ните тоновe отпадък за горене, тол­кова по-страшно става. Хората не са виновни, че не раз­бират огром­ната раз­лика между отпадък за рецик­лиране и внесен от чужда дър­жава опасен отпадък  с цел горене. Не са виновни и че не се сещат да се интересуват какво се гори в ТЕЦ-овете или какво се складира тук и там. 

Тряб­ваше карабинерите в Милано да свър­шат работата със задър­жаната влакова ком­позиция с почти 900 тона неясен отпадък с дес­тинация Бъл­гария, та МОСВ да тръгне да се оправ­дава с процедури и наредби. Няма кой да повярва как оттук насетне бъл­гар­с­ките еков­ласти щели да кон­т­ролират или съдейс­т­ват. А досега нещо по темата?

Само за една сед­мица време се оказа, че има дос­татъчно драс­тични доказател­с­тва, че екологич­ното минис­тер­с­тво и неговите уж кон­т­ролни инс­титуции реално отказ­ват или прик­риват нуж­дата от кон­т­рол. Тряб­ваше Вър­ховен админис­т­ративен съд да принуди МОСВ да даде дос­тъп до инфор­мация за това кои са фир­мите за пос­лед­ните 2017 и 2018 година, които имат право да внасят отпадък. Аргумен­тът, че тази инфор­мация е тър­гов­ска, а не общес­т­вена и по тази причина не може да се раз­г­ласява е скан­дално укриване на общес­т­вено значима инфор­мация. 

Никак по-лек не е скан­далът с отк­ровеното съдейс­т­вие, което екоин­с­титуците, в случая РИОСВ-Стара Загора, е извър­шило, спес­тявайки изрична Оценка за въз­дейс­т­вие върху окол­ната среда на вносен отпадък за горене в ТЕЦ-ове на извес­тен биз­нес­мен. Каква само нор­мативна „вратичка“ са намерили, наричайки горенето „екс­перимен­тално“ . И така нямало нужда от ОВОС. Е, и за това има съдебно произ­насяне и то в никакъв случай не е в полза на МОСВ

Какво се гори в злощас­т­ните бъл­гар­ски ТЕЦ-ове и каква е съд­бата на остатъч­ната пепел след това– очевидно това не въл­нува екс­пер­тите и чиновниците-експерти на минис­тър Нено Димов. Какво се внася от чуж­бина с тази цел– също. Дори бивш екологичен минис­тър преди дни пот­върди, че няма дейс­т­ващ режим за такъв кон­т­рол.

Минис­тър Димов едва ли е притес­нен от логиката, че е невъз­можно задър­жаната влакова ком­позиция, тръг­нала за Бъл­гария, да е първа? Колко ли е имало още? И как ли да се притесни и да намери начин да провери какво до момента се е горило в ТЕЦ-овете, нап­ример? 

Тряб­ваше едно авторитетно тв предаване отп­реди дни да покаже на бъл­гар­с­ката общес­т­веност как Бъл­гария вече е една от актуал­ните точки за мафиот­ски трафик на опасен отпадък. Сега чакаме продъл­жение. И повяр­вайте, имаме повече надежда на италиан­с­кото раз­с­лед­ване, откол­кото на бъл­гар­с­кото екоминис­тер­с­тво. Пос­лед­ното дори не пожела  да ни покаже, че се е притес­нило и стрес­нало.