А СЕГА НАКЪДЕ? МОЖЕ ЛИ БСП ДА ПОВЕДЕ БЪЛГАРИТЕ КЪМ ПО-ДОБЪР ЖИВОТ?

А СЕГА НАКЪДЕ? МОЖЕ ЛИ БСП ДА ПОВЕДЕ БЪЛГАРИТЕ КЪМ ПО-ДОБЪР ЖИВОТ?

Вероятно, най-често задаваният въп­рос у нас е – Защо сме най-бедната страна на ЕС, с най-ниски зап­лати и пен­сии на хората? Отговорът е, защото бяхме включени в сис­темата на глобален неолиберален капитализъм, ръководена от САЩ и ЕС. В рам­ките на тази сис­тема светът е раз­делен на цен­тър, полупериферия и периферия, като харак­тер­ното за цен­търа е, че той изв­лича ресурси и суровини от периферията и полупериферията, преработва ги и след това ги изнася за целия свят, което стои и в основата на богат­с­т­вото на раз­вития капиталис­тически цен­тър. Днеш­ната Бъл­гария е придобила статута на периферна неоколониална дър­жава, управ­лявана от ком­п­радор­ски политически елит, от която Западът изв­лича ресурси, и на която продава след това стоките си (включително екс­пор­тира у нас и бок­лука си).

30 години Бъл­гария се ръководи от ЕС и най-вече САЩ, с помощта на корум­пираните политически елити

против интересите на бъл­гар­с­ките граж­дани, а в интерес на вън­шни фак­тори и в свой соб­с­т­вен интерес.

У нас 30 години новите десни, леви и цен­т­рис­тки „демок­рати“ ни убеж­дават, че ни водят по пътя на „демок­рацията“, което не е истина поради това, че няма „демок­рация“ изобщо, а раз­лични видове демок­рация – пряка и пред­с­тавителна, либерална и нелиберална, еднопар­тийна и многопар­тийна, фор­мална и реална, капиталис­тическа и некапиталис­тическа, пар­тиципаторна (с учас­тие на широки маси в под­готов­ката, вземането и изпъл­нението на решения, както и кон­т­рола по това) и делиберативна (където решения се вземат на базата на общес­т­вено мнение, кон­сен­сус), и т.н.

В Бъл­гария се наложи либерална демок­рация със свещено и неот­менимо право на час­т­ната соб­с­т­веност

за сметка на останалите — дър­жавна, кооперативна и общин­ска, т.е. имаме капитализъм, при който се манипулират масите, че те управ­ляват, а всъщ­ност управ­ляват тези, които имат капитал, имат пари, или зад които стоят парите.

При автен­тич­ния капитализъм политиката е биз­нес, от който печели капиталът, дър­жавата, хората. Така е в цивилизования свят. А нас ни управ­ляват едни хищни и прости хора.

ГЕРБ“ стана синоним на думата „крадец“

Крадецът е психически нес­пособен да планира бъдещето. Той живее от прес­тъп­ление до прес­тъп­ление, от арест до присъда. И когато втората част не се случва, вниманието е насочено към поред­ната далавера, поред­ната кражба. Животът на крадеца е гола так­тика, няма стратегия, пер­с­пек­тива за раз­витие. Далаверата е свещеният знак на Новото време. Затова и управ­лението на дър­жавата е ден за ден, и как­вото кажат Вашин­г­тон и Брюк­сел, за да няма арест и присъда. Резул­татът е дивашка приватизация, грабеж и масово корум­пиране, сер­вилно към чужди интереси, преиначаване на Миналото, некадърно управ­ление от неком­петен­тни хора във всички сфери на бъл­гар­с­кото общес­тво (икономика, енер­гетика, промиш­леност, екология, сел­ско стопан­с­тво, образование, здравеопаз­ване, кул­тура, спорт…).

Ето защо, в душата на бол­шин­с­т­вото бъл­гари има едно незатих­ващо усещане за неп­риемане на това, което е Бъл­гария днес. Усещане за управ­лен­ски хаос, неработеща, безумно раз­дута и неком­петен­тна админис­т­рация.

Дър­жавата и общините (в т.ч. здрав­ните и учеб­ните заведения) са превър­нати в тър­говци, които събират пари -

те не са инс­титуции, обс­луж­ващи граж­даните. Общес­т­вото е в със­тояние на социален колапс, харак­теризиращ се с дезин­тег­рация на основ­ните инс­титути, чрез които то фун­к­ционира. Всеки се спасява индивидуално в наложения му едномерен свят с една религия – религията на парите. Спасението е масова емиг­рация (над 2 млн. са бъл­гар­с­ките емиг­ранти). От останалите в Бъл­гария под 7 млн. бъл­гар­ски граж­дани – 2200 хиляди са пен­сионери, над 1 млн. – цигани, и около 600 хиляди турци и тур­чеещи се бъл­гаромохамедани. Към тази демог­раф­ска катас­т­рофа е редно да бъде добавена и пер­с­пек­тивата за нас­таняване в страната и на големи маси бежанци от Азия и Африка. Ако този процес не бъде овладян, ще бъде под­менено населението на Бъл­гария с хора, които нямат славян­ски корен и не са правос­лавни.

Можем ли да променим тази нерадос­тна кар­тина? Има ли кой да поведе промяната?

Ние, социалис­тите, каз­ваме, че тази сила е БСП. Но резул­татите от поред­ните избори показ­ват, че хората не ни припоз­нават като алтер­натива на управ­лявящата пар­тия ГЕРБ. Това е така, защото БСП също е в колапс с организационен и цен­нос­тен раз­пад, с реф­лек­торни реак­ции на ръковод­с­т­вото, със загубена способ­ност за стратегия и пос­ледователни дейс­т­вия. Политиката е сведена до так­тически съоб­ражения, до пър­вични, адап­тивни реак­ции на процесите в пар­тията, в общес­т­вото. Идеологията е заменена с популизъм на хариз­матичен пред­седател за влияние на чув­с­т­вата и нас­т­роенията на социалис­тите и сим­патизан­тите на лявата идея. Бор­бата за пред­седател­с­кия пост в пар­тията изг­лежда стана по-важна, откол­кото бит­ката с ГЕРБ.

Може би е необ­ходимо да припом­ним на ръковод­с­т­вото на пар­тията, че Маркс и Енгелс не са имали еднолични ръководни пос­тове в Пър­вия интер­национал и Нем­с­ката комунис­тическа лига. Същото се отнася за Ленин и Благоев в тех­ните мар­к­сис­тки работ­нически пар­тии. Но те са били всеп­риз­нати авторитети, идеолози, водачи — чер­таещи стратегията и поведението на своите организации. Ръковод­с­т­вото на пар­тиите е било колек­тивно, като заседанията на „Орг­бюрото“ се е ръководило от най-подготвения по раз­г­леж­дания въп­рос член на това бюро и в много случаи позицията и решенията са били раз­лични от мнението на Благоев, и Ленин. Време е ръковод­с­т­вото на БСП да проумее, че авторитетът на политика-социалист не е едноз­начен със заемания пред­седател­ски пост и еднолична власт в пар­тията.

Има още нещо, което смущава. Говорим за обединяване на член­с­кия със­тав и сим­патизан­тите на БСП. Но факт е едно опасно явление, харак­терно за бъл­гар­с­кото общес­тво, което намери своя почва и в нашата пар­тия. Става дума са обединяващата ненавист, т.е. защит­ната особеност на съз­нанието на човека, обединяваща хората в критични ситуации за сплотяване в бор­бата срещу „врага”. Изходът от тази ситуация е пред­решен. Историята е показала, че нито една социална сис­тема, обединена на базата на ненавистта, не е същес­т­вувала дълго.

Каква пар­тия сме днес?

Наричаме се Бъл­гар­ска социалис­тическа пар­тия, но социалис­тите по убеж­дение (не по въз­г­леди, които често могат да бъдат променени) останаха предимно част от по-възрастното поколение в пар­тията, и то в по-голямата си част с нос­тал­гия към дър­жав­ния социализъм (този до 1989 г.). Дори и те, съх­ранили мар­к­сис­т­кия, комунис­тичес­кия си мирог­лед за уст­ройс­тво на света, не обсъж­дат какъв трябва да бъде социализ­мът на ХХI век. Друга голяма група е на социалис­тите, определящи се като социал­демок­рати. За тях смисълът на същес­т­вуване на БСП е бор­бата за изг­раж­дане на капитализъм с „човешко лице“, без да приз­нават, че капитализ­мът като сис­тема е винов­никът за сегаш­ното мизерно положение на мнозин­с­т­вото в Бъл­гария и света. Трета група са

определилите се като социал­либерали са неот­менна част от ръковод­с­т­вото на пар­тията от 1990 г. насам

В своите дейс­т­вия те отс­тояват дяс­ноцен­т­рис­тка икономическа и лявоцен­т­рис­тка социална политика. За тях идеологемата „свободен пазар и демок­рация“ е панацея за всички недъзи в общес­т­вото. Вече комен­тирахме резул­татите от приложението на тази идеологема в Бъл­гария и трябва да приз­наем, че БСП е съп­ричас­тна към днеш­ната нерадос­тна кар­тина. Има и чет­върта група членове на пар­тията, за които няма значение харак­терът на пар­тията. За тях тя просто е инс­т­румент, обс­луж­ващ лич­ното им его, лич­ния им прос­перитет. Като добавим и организацион­ния раз­пад на много голяма част от основ­ните пар­тийни организации, няма как да не осъз­наваме, че започ­ваме да приличаме на „движение“, а не на стройна организация, как­вато беше БКП.

Често комен­тираме, че ръковод­с­т­вото на БСП губи и трите битки — определящи мяс­тото на една дъл­гогодишна пар­тия в общес­т­вото:

1. Загубихме бит­ката за историята. Без съп­ротива приехме пренапис­ването на бъл­гар­с­ката история и унищожаването паметта на народа с прирав­няването на комунизма с фашизма и налагането на антикомунис­тическа пред­с­тава за ролята на БКП в революцион­ната борба на ХХ век, в отс­тояването на национал­ния интерес при изг­раж­дането на Народна Репуб­лика Бъл­гария като раз­вита европейска дър­жава.

2. Загубихме бит­ката за нас­тоящото. След всяко наше учас­тие в управ­лението на дър­жавата БСП излиза в със­тояние на криза с намалено доверие към нея. След всяко наше учас­тие в управ­лението избор­ните резул­тати са катас­т­рофални. Значи, хората се убеж­дават, че ние не се доказ­ваме като алтер­натива на тези, които са управ­лявали преди нас.

3. Загубихме бит­ката за бъдещето. Заб­равихме, че идеите управ­ляват света. И тук не става дума за оспор­ване на Мар­к­сис­т­ката теза за определящата роля на битието спрямо съз­нанието. Става дума за това, че съз­нанието на определена група може да фор­мира идеи, на които се под­чиняват народи и цивилизации. Ако не раз­бираме това, то никога няма да схванем причините за успеха на “цвет­ните революции“, както и стратегията за префор­матиране на ман­талитета и съз­нанието на цели народи (дос­татъчни са примерите от близ­ката история на повечето бивши социалис­тически страни и репуб­лики на СССР). Ние, като пар­тия днес, нямаме идеология. Не пред­лагаме алтер­натива на сегаш­ния модел на англо-саксонския капитализъм, на психо-информационния тоталитаризъм на глобалис­тите.

Без идеология не могат да се фор­мират нито раз­витието, нито образът на бъдещето

В това отношение „гуруто“ на избор­ните политически тех­нологии Жак Сегела под­чер­тава, че хората гласуват за идея, а не за дясна, лява или цен­т­рис­тка прог­рама. Хората винаги се нуж­даят от голяма жиз­ненооп­ределяща идея като мечта, като отговор на въп­роса – Защо и за какво живеят? И когато идеята, идеологията лип­с­ват, това води до обез­веряване, пасив­ност, без­раз­личие, аполитич­ност на голяма част от бъл­гар­с­кия народ, която просто не гласува.

Докарали сме се дотам, че дъл­гогодишни членове на пар­тията да се питат:

“Неосъщес­т­вима мечта, химера ли се оказа социализ­мът?“

И другият въп­рос — “БСП, която нас­леди БКП, моята пар­тия ли е?“. Гор­чивата истина е, че пар­тията е обез­личена като прог­рамна, като дейс­т­вително лява, като наис­тина социалис­тическа пар­тия. БСП носи бремето на загубеното доверие на огромна част от потен­циал­ния й елек­торат, бремето на обез­веряване на част от член­с­кия й със­тав, който се топи и зас­тарява при анемичен прием на млади социалисти. Явно, не може да бъде заобиколен въп­росът за ВЯРАТА. Това, в което вяр­ваме – ИСТИНА ли е?

Поколения бъл­гари изг­раж­даха своя мирог­лед на базата на мар­к­сизма. В годините на дър­жав­ния социализъм всеки студент дър­жеше изпити по дис­цип­лините: „История на БКП“, „Диалек­тически и Исторически материализъм“, както и „Научен комунизъм“. За членовете на Ком­сомола и пар­тията имаше политическа и пар­тийна учебна година. Но преди 30 години БСП се отказа от мар­к­сизма, от идеала, свър­зан с изг­раж­дането на комунис­тическо общес­тво. От тогава насам ръководителите на пар­тията „под­минават“ тази тема, или бегло споменават за закос­тенялост и упадък на мар­к­сизма, за дег­радация на мар­к­сис­т­кото движение. Всички те удобно заб­равят, че затова не са виновни Маркс, Енгелс, Ленин, Благоев, а самооп­ределилите се мар­к­систи от комунис­тичес­ките пар­тии на социалис­тичес­ките страни начело с КПСС през ХХ век, които превър­наха трудовете им в догми и по този начин задър­жаха раз­витието на науката за изг­раж­дане на солидарно общес­тво. Време е да спрем отричането на мар­к­сизма, време е да започ­нем да говорим за неговото иновативно схващане, защото задачата на диалек­тиката не е да налага вечни истини, а да осмисля дейс­т­вител­ността, пред­лагайки решение на раз­витието. Мар­к­сиз­мът е съз­даден по пътя на логиката, на причинно-следствените връзки. По същия този път трябва да бъде дораз­вит съоб­разно съв­ремен­ните условия. Естес­т­вено, има много въп­роси за преос­мис­ляне. Съг­ласно мар­к­сизма, глав­ното в политиката е теорията за класовата борба. И тук вед­нага следва въп­росът – Важи ли сега определението за класите на Маркс от ХIX век? Сегаш­ните работ­ници – пролетариат ли са, който няма какво да губи освен веригите си? Сегаш­ната работ­ническа класа противос­тои ли на класата на капитала? Друг въп­рос –

Съг­ласно мар­к­сизма, целта на човечес­т­вото е справед­ливо отношение между труда и капитала

Тези отношения заемат голямо място в живота на хората. Но хората (поне много голяма част от тях) работят не заради нуж­дата от полагане на труд. Работят за пари, които ще изхар­чат за по-добър живот. В пот­ребител­с­кото общес­тво щас­тието се определя от това, колко много нови вещи и услуги може да купите. А за това трябва повече да се работи, за да може да се купи повече. Просто за пот­ребителите трудът е една неп­риятна необ­ходимост за човека, но не е основа за раз­витието на общес­т­вото. Въп­рос, който иска своето осмис­ляне с раз­витието на научно-техническия прог­рес, с внед­ряването на третата, чет­вър­тата и петата индус­т­риални революции.

Видно е, че тези примери са част от важ­ните въп­роси, на които трябва да има отговор една пар­тия, която 100 години е била челен отряд на работ­ничес­ката класа. Особено сега, когато трябва да се определи чии интереси защитава?

Раз­бира се, ние осъз­наваме, че радикална смяна на капитализма трудно може да бъде извър­шена в рам­ките на една малка и силно зависима икономически, политически, тех­нологически и кул­турно страна от периферията на светов­ната капиталис­тическа сис­тема. Поради това днес не е реално да говорим за скорошен преход към некапиталис­тическо общес­тво. Реал­ното е БСП да осмисли и да изтъква значението на смяната на сис­темата, раз­б­рана като смяна на капитализма с форма на некапиталис­тическо раз­витие, с определена вер­сия на социализъм в дъл­гос­рочен план като крайна цел, която да се реализира при под­ходящи условия. Това не трябва да се крие, а отк­рито да се говори и да бъде нейна стратегия. Да бъде свър­зано с противопос­тавяне на новите тен­ден­ции на фрапиращо неравен­с­тво, абсолютно обед­няване, нарас­т­ваща екс­п­лоатация и тран­с­фор­мация на пролетариата в прекариат. Но на този етап при огром­ната вън­шна зависимост, бор­бата за социализъм не може да бъде непос­ред­с­т­вена и так­тическа цел, тъй като сис­тем­ните зависимости продъл­жават да бъдат много силни. В това отношение

БСП трябва да продължи започ­натия с ПРОЕКТАВИЗИЯ ЗА БЪЛ­ГАРИЯ“ раз­говор в общес­т­вото за бъдещето на страната

Близ­ката задача е да бъдат определени няколко приоритета за раз­витието на Бъл­гария, които да бъдат спаз­вани от всички политически сили, независимо дали са на власт или в опозиция. От историята знаем, че революцион­ните промени в света са дело, преди всичко, на младите хора, осъз­нали от живота нуж­дата от промяна. Има ли такава наг­ласа сред младежите днес? В съв­ремен­ния свят инфор­мацион­ните тех­нологии са от същес­т­вено значение за влияние върху съз­нанието на големи групи хора, особено на младежта. Днес вир­туал­ното прос­т­ран­с­тво е даденост, как­вато е реал­ността в досегаш­ния свят. Инфор­мацион­ните тех­нологии променят всекид­нев­ния живот на човека, променят поз­натия ни всекид­невен жиз­нен опит – фор­миращ лич­ността. Глав­ното за голяма част от пол­з­вателите на мрежата е получаването на емоции, предос­тавени им от социал­ните мрежи и плат­форми. Пред­полагам, че голяма част от децата и внуците ни са също така „зав­ладяни“ от тази, срав­нително нова за нас, „нар­котична страст“ към широко раз­п­рос­т­ранената и пос­тоянно обновяваща се игромания и зависимости в мрежата. Пот­реб­лението на емоции, предос­тавени в интер­нет прос­т­ран­с­т­вото, оказ­ват по-голямо влияние върху лич­ността, откол­кото преживените събития от живота. Тази пот­реб­ност от вир­туал­ния свят поражда „клипово“ и „кликово“ съз­нание, което се харак­теризира с пос­тоянна нужда от ново и крат­кос­рочно взаимодейс­т­вие с мрежата. Но това води до нежелание за вник­ване в причинно-следствените връзки на събитията от живота, до фраг­мен­тар­ност, до отсъс­т­вие на критично мис­лене, до внушаемост и силна зависимост от авторитети. Офор­мят се „плас­тични“ лич­ности“, които лесно променят своите въз­г­леди и прис­т­рас­тия в зависимост от слаби драз­нители и инфор­мационни сиг­нали. А ние искаме прилив на съв­ременно младо поколение в пар­тията с твърди убеж­дения, което да отс­тоява левите идеи, социалис­тичес­ките цен­ности. Въп­росите са: Въз­можно ли е това наше желание? И второ – Какво прави пар­тията в тази област? Защото БСТВ и вес­т­ник „Дума“ се следят главно от твър­дия наш елек­торат и не оказ­ват влияние върху младите хора. Мис­лите в тази насока под­с­каз­ват, че в недалечно бъдеще ще трябва да се откажем от отживелите пар­тийни струк­тури, проек­тирани за един бав­ноп­роменящ се свят на масови движения и масово стопан­ско произ­вод­с­тво. Очевидно, вече е належащо внед­ряването на инфор­мацион­ните тех­нологии във вът­реш­нопар­тий­ната комуникация. Основ­ната пар­тийна организация ще комуникира с район­ното, облас­т­ното и цен­т­рал­ното ръковод­с­тво, както и с други основни организации, миг­новено и в реално време, което значително повишава съг­ласуваността и полез­ността от взетите решения и от пред­п­риеманите дейс­т­вия. Дигитализираната пар­тия се фор­мира около вир­туални, а не около пред­ход­ните класови или друг тип общ­ности, което пред­полага и промяна в начина на работа във вът­реш­нопар­тиен аспект, за да могат да бъдат прив­лечени тези вир­туални общ­ности, т.е. младите хора, които искат промяна на сегаш­ната ситуация към преус­пяващо, справед­ливо и солидарно общес­тво в Бъл­гария.

Задачата пред БСП е да промени ком­п­радор­с­кото, корум­пирано и невежо управ­ление на дър­жавата

Това е сериозна и радикална промяна, за изг­раж­дане на работеща дър­жава – гарант за кон­с­титуцион­ните права на граж­даните. За какво става дума?

Днес едва ли има бъл­гарин, на когото да не му е ясно, че дър­жавата се управ­лява от един човек, чиято власт не е ограничена от пар­ламента и законите. Той управ­лява по начин, който е наложен в прес­тъп­ния свят. Той спира, той раз­решава, той дава, той увол­нява, той наз­начава, той раз­дава правосъдие. Няма законодателна, изпъл­нителна, съдебна и мес­тна власт. А това има едно определение – доб­роволна форма на скрита дик­татура, при която дик­таторът мас­кира този начин на управ­ление с демок­ратични форми. Затова се страхува от разоб­личения на неговото (и на групата около него) нарушаване на законите и Кон­с­титуцията на дър­жавата. Управ­ляващите хар­чат огромни сред­с­тва (от прес­тъпно прис­воените пари от бюджета, еврофон­довете и фирми) за под­куп­ване на сред­с­т­вата за масова инфор­мация, за изг­раж­дането на образа му като голям политик. Но с катас­т­рофал­ното управ­ление на дър­жавата с всяка година това става все по-трудно. Можем ли да успеем да променим с избори това трагично управ­ление на дър­жавата? Най-общо казано, пос­лед­ните години са ни убедили, че управ­ляващата пар­тия ГЕРБ раз­полага с много пари за избори. Така че на изборите побеж­дава не този, който е по-добър, по-достоен, по-честен, по-прогресивен, а този, който има повече ресурс – финан­сов, админис­т­ративен, медиен. А управ­ляващите раз­полагат с по-голям ресурс от опозицията. С други думи, за нас трябва вече да е ясно, че силите на членовете и сим­патизан­тите на БСП за изборен успех са недос­татъчни. Стои въп­росът – с кои политически сили и общес­т­вени движения можем да обединим нашите усилия за след­ващите пар­ламен­тарни избори? И все пак, промяната зависи от избирателите, от тех­ните нас­т­роения и наг­ласи. Знаем, че историчес­кият процес се фор­мира от интересите на социални слоеве, класи, групи, отделни хора и тези интереси си влияят едни на други и зависят от икономически реал­ности, традиции, убеж­дения, нас­т­роения, тех­нологии, демог­рафии и още много други фак­тори. Желанията и решенията на отдел­ния човек са субек­тивни, но историчес­кият процес, който се съз­дава от желанията и решенията на бол­шин­с­т­вото, или на дос­татъчно значима част от общес­т­вото, е обек­тивен процес.

След­ващите години ще бъдат време на политически дебат – КАКВО ДА СЕ ПРАВИ? Очевидно неолиберал­ното ляво и неолиберал­ното дясно отиват в миналото. Ако сегаш­ното със­тояние се въз­п­риема като „късен капитализъм“, то след­ващият етап трудно може да се свър­зва с капитализма. Стои въп­росът за отк­риване на новото ляво и неговите инс­т­рументи за успех. Логично следва и пос­лед­ният въп­рос – В със­тояние ли е БСП да пред­ложи ново ляво, или то ще се роди извън нея?

Петър Апос­толов

* Тек­с­тът е Политически док­лад на Район­ната кон­ферен­ция на БСП “Красно село“ – София, 7 март 2020 г.

(С малки сък­ращения)