ИЗБОРЪТ В БСП - КЛЮЧ КЪМ НАЦИОНАЛНИТЕ ИЗБОРИ

ИЗБОРЪТ В БСП - КЛЮЧ КЪМ НАЦИОНАЛНИТЕ ИЗБОРИ

Иван Гарелов

На 12 сеп­тем­ври т.г. БСП ще проведе пряк избор за нов пред­седател, а на 26 и 27 сеп­тем­ври своя 50-ти юбилеен кон­г­рес. Столет­ницата ще избере ново ръковод­с­тво и ще набележи идей­ните, организационни и политически мерки по пътя си за учас­тие във властта. Дали и кога това ще стане — зависи от със­тоянието на пар­тията и уменията на ръковод­с­т­вото й. Ето защо е особено важно при под­готов­ката за прекия избор и кон­г­реса, да се изяс­нят мак­симално отк­рито позициите на кан­дидатите за пред­седател­с­кия пост. В пуб­ликуваният по-долу материал е залег­нала една от глед­ните точки пред­с­тавена като лично мнение на извес­тен комен­татор и пуб­лицист. Вес­т­ник ЗЕМЯ е готов да даде глас­ност и на други анализи и позиции.

Следя ставащото с БСП, защото следя всичко, от което зависи накъде върви Бъл­гария. И не само следя, но имам отношение. Ако някой ме попита, ще му кажа какви са пред­почитанията ми към ставащото и в другите пар­тии.

Иначе моето име бе забър­кано случайно. В един комен­тар написах, че атаката срещу Кор­нелия Нинова от вът­реш­ната опозиция е дирижирана и син­х­ронизирана от пропаган­д­ната машина на ГЕРБ. И това ме кара да мисля, че тя не ще да е тол­кова слаб лидер след като й отделят тол­кова усилия. Неочак­вано след няколко дни Румен Овчаров ме цитира на два пъти в телевизионно интервю по Би Ти Ви. После по БНТ в края на раз­говора ми с Жоро Любенов от БНТ той ме попита какво поточно е мнението ми за ставащото в БСП.

И така тръгна. На фона на въл­ната от нападки срещу лидер­ката аз бях едва ли не един­с­т­веният, който каза нещо раз­лично за нея, и това нап­рави силно впечат­ление.

Един от най-активните претен­денти за нов лидер ми въз­рази пуб­лично, че не е въз­можно старите кадри, загубили пос­товете си, да искат да работят заедно с ГЕРБ. Не, раз­бира се. Мощ­ната под­к­репа досега Кор­нелия Нинова получи от силни фигури от старата гвар­дия, заемали важни пос­тове в изпъл­нител­ната власт. Макар сега да са в периферията, те се вдиг­наха срещу зап­лахата за пар­тията

А други пък не подозират в каква роля ги вкар­ват, когато от някоя телевизия ги поканят за раз­говор по ставащото в БСП. И те приемат, зарад­вани, че не са заб­равени. Ооо, раз­бира се, има го и другото — купени пар­тийни фак­тори, на които е обещано, че ще заемат важни пос­тове в едно бъдещо общо управ­ление ГЕРБ-БСП. Или нещо от този род. Така стават тези работи, с много пари.

Защо сложих такова предиз­викателно заг­лавие на комен­тара си? Нали през ноем­ври пред­с­тоят избори в САЩ, от тях главно ще зависи накъде ще тръгне светът и Бъл­гария, особено ако Тръмп загуби поста си. Ще се случ­ват и други важни събития у нас — още през юли, както натърти премиерът, без да изясни какво има пред­вид.

Но нека да пог­лед­нем отгоре на кар­тин­ката.

Кол­кото и да се хвали Борисов за големите си успехи, кол­кото и да се прави на глух за скан­далите около соб­с­т­вената му лич­ност, потокът от ком­п­ромати, скан­дали, раз­к­рития води до един и същи извод — така повече не може, цялото досегашно управ­ление с неговия порочен метод трябва да си отиде.

Да си отиде, пък алтер­натива ще се намери, така е ставало винаги в най-новата ни история — и при провала на Жан Виденов, и при загубата на Иван Кос­тов, и с изчез­ването на НДСВ при царя…

Това го знае и самият Борисов и се под­готвя за решителна битка. В плановете му влиза обез­к­ръвяването на БСП и свеж­дането й до третос­тепенна политическа сила, управ­лявана от без­волеви фигуранти. Ама Нинова му била удобна, мън­кат фарисеите. Е, още пом­ним как той сам се оплак­ваше, че най-неудобни в пар­ламента са му “чер­вените кар­течарки“.

Мая Манолова и Кор­нелия Нинова. Затова Мая стана омбуд­с­ман, да не му е пред очите. Затова и на Нинова бе пред­ложено да стане пред­седател на Народ­ното съб­рание — да стои високо и да дава думата, а самата тя да не говори. Не уцели и сега смени так­тиката. Ако БСП се свие като спукана топка след отс­т­раняването на Нинова, това ще даде шан­сове на ГЕРБ да сподели властта с ДПС, ще изолира от голямата игра другите борци срещу статук­вото — Слави и Мая. Не и Цветанов, да не се увличаме, това е друга тема.

Така че БСП остава един­с­т­вената политическа сила, която може да се противопос­тави на тези планове и да бъде истин­ска алтер­натива на досегаш­ното управ­ление. И ето, идваме до категорич­ния извод — БСП може да изпълни тази изк­лючително важна политическа мисия, ако бъде водена от доказалата се Кор­нелия Нинова, как­вито и грешки да е допус­кала.

Да припом­ним, че тя ще бъде изб­рана от всич­ките членове на пар­тията, което ще й даде и силата, и правото да отс­тоява опозицион­ната роля на БСП и дори да мисли за победа, когато ГЕРБ се срине.

Защото БСП е един­с­т­вената пар­тия, която има и историчес­ките корени, и политичес­кия опит и смелостта да поеме отговор­ност за бъдещето на обик­новените хора в Бъл­гария. Съжалявам за патетич­ните думи, самият аз ги избяг­вам, но темата не е за игра на “ВИП Брадър“.

Не знам в каква степен тази логика се осъз­нава от жур­налис­тите, които като кур­дисани машинки пов­тарят едни и същи под­с­казани им наивни въп­роси: “Какво ще кажете за смъртта на БСП?“, “Кой ще замести Нинова?“ и т.н. Това монотонно пов­торение на едни и същи тези се набива в уморените от страхове и нап­режение мозъци и убива волята за съп­ротива.

Ето какво ме кара да си пъхам носа във вът­реш­ните проб­леми на една пар­тия. Към интереса от процесите в цялата ни дър­жава се прибавя и лич­ното чув­с­тво за справед­ливост. Не мога да зас­тана в ролята на студен наб­людател от тъл­пата на площада, когато пуб­лично се изпъл­нява една присъда.

Убеден съм, че едно нор­мално раз­витие на вът­реш­нопар­тий­ните избори, непов­лияно от скроените инт­риги и машинации, може да изведе БСП на верен път. Това е в интерес на всички ни, защото в една истин­ска демок­рация трябва да има силна опозиция, раз­лични мнения, дебати, спорове и протести. Това пък дава енер­гията, която зад­вижва колелото на общес­т­веното раз­витие.