Велизар Енчев за посланик Марин Райков: Хамелеонщина!

Корабът на ГЕРБ потъва и дори най-верните кадри на Борисов тър­сят нов прис­тан. Звучи шокиращо, но е факт – пос­ланикът ни във Великоб­ритания Марин Рай­ков се присъедини към протес­тиращите бъл­гари в Лон­дон и иска остав­ката на правител­с­т­вото.

Гер­бер №1 в МВнР извед­нъж прог­ледна за мут­рен­с­ката същ­ност на режима и реши да смени флага. Всъщ­ност ходът му е добре изчис­лен – законът повелява, че вед­нъж изп­ратен на зад­г­раничен ман­дат пос­ланикът може да бъде вър­нат само с президен­т­ски указ. Такъв очевидно няма да бъде издаден, след като Рай­ков ловко сменя гос­подаря си и прес­кача от „Дондуков“1 на отс­рещ­ната страна.

Лицемерието в дип­ломацията не е от вчера, но дори и Макиавели би се изчер­вил от този ход на лон­дон­с­кия бун­тар. Все пак да смениш флага на ГЕРБ с този на бун­тов­ния народ си е чиста проба хамелеон­щина.

Да припом­ним, че това е служеб­ният премиер на Плев­нелиев, който се вписа в историята на дип­ломацията с уникален маньовър – като служебен вън­шен минис­тър се пред­ложи за пос­ланик в Рим и като служебен министър-председател се утвърди за такъв. На недовол­с­т­вото от ляво и от дясно той високомерно отговори с гръмко мъл­чание или зле скрито през­рение към критиците.

„Смелият“ пос­ланик наис­тина не рис­кува ман­дата си в Лон­дон, поне докато президент е Румен Радев. Същев­ременно така Рай­ков елеган­тно се самономинира за служеб­ното правител­с­тво.

Освен морален тук има и тежък дип­ломатически казус. Може ли пос­ланик, който се отрича от своето правител­с­тво и иска остав­ката му, да продължи да изпъл­нява задъл­женията си зад граница? И ако продължи, с какъв статут ще е пред приемащата страна? Кого ще пред­с­тав­лява пред британ­с­ките власти, след като това не е бъл­гар­с­кото правител­с­тво?

Класиците са прави: при всяка революция мръс­ната пяна изп­лува отгоре!