Напусна ни един от пионерите на българската информатика Веселин Спиридонов

Напусна ни един от пионерите на българската информатика Веселин Спиридонов

На 81 годишна въз­раст след кратко боледуване ни напусна проф. Веселин Спиридонов – изявен бъл­гар­ски учен математик с меж­дународно приз­нание, стопан­ски деец и общес­т­веник.

Роден през 1939 г. в София, завър­шил специал­ност „Матиматика” в СУ „Св. Кл. Охрид­ски” през 1961 г., непос­ред­с­т­вено след това се отдава на научна дей­ност в новосъз­даения тогава Изчис­лителен цен­тър към БАН. Има специализация в Мос­ков­с­кия универ­ситет, работи в Математичес­кия инс­титут към БАН под ръковод­с­т­вото на един от най-големите бъл­гар­ски учени – зам.-председателят на БАН акад. Любомир Илиев.

През 19681971 г. В. Спиридонов е на отговорна длъж­ност като бъл­гар­ски пред­с­тавител в Меж­дународ­ния изчис­лителен цен­тър към ООН в Ню Йорк. След зав­ръщането си в Бъл­гария е заместник-генерален дирек­тор на ДСО „Автоматизация” (днес „Инфор­мационно обс­луж­ване”), а след това е заместник-директор и дирек­тор на „Интер­п­рог­рама”, който е най-големият соф­туерен инс­титут у нас и един от пър­вен­ците в Европа за онова време. Този пост заема от 1977 до 1991 г. По-късно е ръководител, кон­сул­тант и учас­т­ник в над 25 меж­дународни проекта, свър­зани с инфор­матиката и инфор­мацион­ните тех­нологии по линия на Европейс­кия съюз и меж­дународ­ния научен обмен.

Проф. Спиридонов е един от пионерите на въвеж­дането на изчис­лителна тех­ника в Бъл­гария още през 60-те години на ХХ век. Има значим личен принос в утвър­ж­даването на Бъл­гария като реален цен­тър на инфор­мацион­ните науки и високите тех­нологии в Източна Европа. Автор е на стотици научни статии и десетки трудове, учас­т­ник в меж­дународни научни форуми. Уважението към него в средите на математичес­ката общ­ност в Бъл­гария и в Европа е най-яркият израз на неговите човешки качес­тва – висок професионализъм, морал, човеч­ност. Той бе прек­расен приятел, съп­руг, баща, колега, приятел, съмиш­леник, роден арис­ток­рат на Духа.

Остана винаги верен на социалис­тичес­кия идеал, на своята Бъл­гар­ска социалис­тическа пар­тия, на вярата, че знанието е неот­менимо като част от изг­раж­дането на реална социална дър­жава.

Не на пос­ледно място, той бе верен читател на в. ЗЕМЯ, на в. „Русия днес” и в. „Китай днес”, добър приятел, човек, който ще ни лип­сва винаги, но свет­лият спомен за него остава в ума и сър­цата ни!

Пок­лон пред живота и делото му!