24 години от 4 февруари 1997 година, когато победиха Съгласието и Разума

24 години от 4 февруари 1997 година, когато победиха Съгласието и Разума

Навър­ш­ват се 24 години от историчес­кия 4 фев­руари 1997 г., когато номинираният от БСП кан­дидат за премиер Николай Доб­рев прави исторически ком­п­ромис и връща ман­дата за със­тавяне на второ правител­с­тво на БСП в условията на масови протести и хиперин­ф­лация. Изборът на Николай Доб­рев бе в полза на Съг­ласието и Разума в бъл­гар­с­ката политика, на отказа от насилие и тър­сенето на диалог между политичес­ките сили. Въп­реки, че споменът и оцен­ката за 4 фев­руари все още раз­деля мненията в пар­тията, тази дата даде основа за ней­ното политическо оцеляване като водеща бъл­гар­ска лява пар­тия, за да бъде припоз­навана и днес като социал­ната и разум­ната алтер­натива за Бъл­гария. Николай Доб­рев плати висока лична цена за своя избор, здравето му бе фатално под­копано и той си отиде през 1999 г., оставяйки голяма праз­нина в бъл­гар­с­ката политика.

През 1999 г. в памет на Николай Доб­рев бе пуб­ликувана книга със спомени за него и с негови изказ­вания и интер­вюта под заг­лавие „Изб­рах съг­ласието и разума”, която бе съз­дадена под редак­цията на проф. Свет­лана Шарен­кова – издател на ЗЕМЯ и пред­седател на Форум „България-Русия”

МОЛБА

Михаил Бел­чев

На Николай Доб­рев

Какво ти става, вой­водо?

Защо си тол­кова бесен?

Фасове хвър­ляш отгоре,

сякаш всемирът е тесен.

И там ли покой не намери,

в небето сред ангели тихи,

ругаеш наляво и дясно,

уши да запуш­ват свет­ците.

Как ли я караш там горе!

Най-после стигна до Бога.

Как той те срещна, кажи ми?

Ти не му вяр­ваше много.

Пак си мъл­чиш, но аз зная,

никой не те спря по пътя,

знае си оня как стана

Богът с пирони и рани.

Как те предадоха всички,

как си понесе ти кръста,

как спаси “куцо и сляпо“,

как никой с кръв не опръска.

Нося ти вест от земята,

децата и твоите любими,

две водки и две цигари.

Моля те, Кольо, пусни ме!