В паралелната държава ваксинацията върви по мед и масло

През ноември страната ни постави рекорд по смъртност в Европа

Ако слушаме само премиера, без да пол­з­ваме други източ­ници на инфор­мация, Бъл­гария се справя „най-добре с пан­демията“.

Най-добре!

Ако това наис­тина е така, въп­реки под­п­латените с данни съм­нения, правител­с­т­вото ще си припише всички успехи преди изборите и ще чака резул­татите в урните.

Ако не е така, пак е лесно. Отговор­ността ще бъде прех­вър­лена на други и на друго – на здрав­ните власти, на британ­с­кия щам, на произ­водителите, на европейс­ките инс­титуции, на квотите, на граж­даните, които не спаз­ват мер­ките и които вяр­ват в кон­с­пиративни теории, отказ­вайки твърдо да се вак­синират.

През кош­мар­ния ноем­ври страната ни пос­тави рекорд по смър­т­ност в Европа. Чел­ното място в антик­ласацията очевидно стресна правител­с­т­вото, така че то взе някакви адек­ватни решения за ограничителни мерки, пренеб­рег­вайки соб­с­т­вените си клетви че няма да зат­вяраме и ще останем най-либерални в цяла Европа.  

Ръс­тът спря, воят ни линей­ките позаг­лъхна, хората се поус­покоиха и заредени с позитивни очак­вания за пред­с­тоящата вак­синация пос­рещ­наха новата година.

Още пър­вия месец на тази година обаче

отново отчетохме антирекорд – пос­ледни сме по вак­синация в Европейс­кия съюз

и докато Израел към днешна дата е имунизирал половината си население, тук продъл­жаваме да пос­рещаме всяка пратка с брифинги, включ­вания на живо и фан­фари.

Проб­лемът с недос­тига и сък­ратените количес­тва, рас­тящото недоверие към национал­ните правител­с­тво и към Брюк­сел се раз­п­рос­т­раниха в цяла Европа. Всички европейски страни се сблъс­к­ват с разочарованието на граж­даните. То е породено главно от раз­минаването между големите обещания на лидерите, че вак­сините бързо ще над­вият пан­демията и ще ни вър­нат поз­натия ком­форт, и реал­ните резул­тати.

 Да, във всички европейски страни има проб­леми с вак­сините и все пак статис­тиката е без­милос­тна – от всички Бъл­гария е на опаш­ката, въп­реки оптимизма на властта. Оптимизъм, който е с много неясен произ­ход.

Ускорението на вак­синацията стана основна политическа цел на европейс­кия елит. Да пов­торим – политическа.

Преди сед­мица Ангела Мер­кел за пореден път пое цялата отговор­ност за случ­ващото се в Гер­мания и за решенията на федерално ниво. Мер­кел бе и остана локомотивът, който „дърпа“ премиерите на федерал­ните провин­ции, които не са тол­кова силно мотивирани да въвеж­дат ограничения. Тя е политикът, който пред­лага по-строгите мерки, тя се осмели да говори и за пълен лок­даун, за да се избегна колап­сът на здрав­ната сис­тема.

В Бъл­гария политическо лидер­с­тво, види се, няма.

Ролята на лошите е поверена на НОЩ и на здрав­ните власти. Нещо повече – управ­ляващите им прех­вър­лят отговор­ността за всичко, което се случва, а то, без­с­порно, не и никак приятно. Никой в XXI век не приема на драго сърце налаганите ограничения за движение, пътуване, липса на работа.

Паралелно с изказ­ванията на Мер­кел нашият социален минис­тър Деница Сачева заяви, че решенията за отваряне и зат­варяне на сек­тори не били политически, а здравни. „Слушаме Щаба и здрав­ните екс­перти“, рапор­тува тя.

И още някои срав­нения.

В началото на декем­ври планът за вак­синация на влас­тите в Бер­лин бе раз­г­рафен до минути. Изчис­лено бе, че процедурата отнема 70 минути – влизане в кабинета, сваляне на гор­ните дрехи, сядане на стола – четири минути. Самата вак­синация – две минути. Обличане – четири минути. Оставане в чакал­нята под лекар­ско наб­людение – 30 минути. Останалото време бе пред­видено за офор­мяне на докумен­тацията. Планът пред­виж­даше преус­т­ройс­т­вото на огромни обекти във вак­синационни цен­т­рове – стадион, две летища, ледена пър­залка.

У нас всичко легна на плещите на лич­ните лекари, които ще носят пъл­ната отговор­ност, вкючително и за ефекта от пос­тавените вак­сини. За раз­лика от редица други дър­жави Бъл­гария, която заложи изк­лючително много на вак­сината на Аст­раЗенека, ще я прилага и на хора над 55 години. Без милионите дози, които сме поръчали от ком­панията, масовата вак­синация у нас на този етап няма как да се реализира.

Има и друго – когато дойде завет­ният момент за масовата вак­синация, джипитата само това ли ще правят? Какво се случва с другите им пациенти, които също имат нужда от лекар­ска помощ?

Срав­нението на икономичес­ките и социални мерки в Бъл­гария и в Гер­мания също не е в наша полза. На фир­мите, които регис­т­рират спад на оборота с повече от 30%, се отпуска без­въз­мез­дна помощ за пок­риване на раз­ходи като наем, елек­торенер­гия и други фик­сирани задъл­жения. Самонаетите, които получиха 5000 евро еднок­ратна помощ, също имат право да се въз­пол­з­ват от този инс­т­румент.

През 2020-а семейс­т­вата получиха по 300 евро бонус за всяко дете, на 3 фев­руари бе решено да получат по още 150 евро на дете. Еднок­рат­ната сума ще се даде и на регис­т­рирани в бюрата по труда. Изб­роенето тук е само малка част от всички мерки, които са в помощ на биз­неса, на зат­ворените кафенета и рес­торанти, на кул­турата и др.

Бъл­гария не е богата Гер­мания и плащанията на Борисов не се отличават с щед­ростта на Мер­кел.

Може би точно затова ограниченията са лабилни и пом­пат нагоре кривата, която показва заболеваемостта и смър­т­ните случаи.

Като тег­лим чер­тата, лидер­с­тво няма, дос­татъчно вак­сини няма, организация няма, а 

управ­лението на коронак­ризата е в хаотичен порядък

, въп­реки уверенията на правител­с­т­вото от лятото, че нямало да подават оставка, за да се справят с нея.

Най-важното срещу социал­ните и икономичес­ките трусове е бър­зата и масова вак­синация. Уви, високите нива на недоверие обаче (64% не одоб­ряват работата на правител­с­т­вото) саботират до голяма степен и тази въз­мож­ност.

Вър­тим се в омагьосан кръг.

Като виж­дат, че правител­с­т­вото се тутка, граж­даните стават още по-скептични към нуж­дата да се вак­синират мак­симален брой хора, за да се отворят икономиката, живота, социал­ните кон­такти.

Бав­ната вак­синация, масовото недоверие и новите щамове (британ­с­кият е вече тук) ни изп­равят пред негативни сценарии.

За лош къс­мет на управ­ляващите те могат да са и политически.

При ръст на заразените, провал на вак­синацията, ограничения, страх и стрес избирател­ната актив­ност на 4 април едва ли ще бъде много висока.

В паралел­ната дър­жава всичко тече по мед и масло, но се гласува в реал­ната.

Ниска избирателна актив­ност, под 3 милиона, ще пос­тави под въп­рос пред­с­тавител­ността на резул­татите, независимо коя политическа сила ще получи пър­вия ман­дат. Оттук до нови брожения и недовол­с­тво ни дели много малка стъпка.

Въп­реки опитите на властта да преопакова решенията си като здравни, е ясно, че те са политически. Всичко е политика. Впрочем, в условията на пан­демия дър­жави като Русия и Китай правят изк­лючителни (гео)политически ходове, като раз­п­рос­т­раняват влиянието си чрез раз­робатените от тях вак­сини.

Ако имаше начини за дис­тан­ционно гласуване, лошият сценарий можеше да бъде избег­нат. Но и тук управ­ляващите се заинатиха, като се оправ­даха с Венециан­с­ката комисия.

За да се преодот­в­ратяват крайно негатив­ните раз­вои на всяка криза, най-добре е да се дейс­тва проак­тивно и нав­реме.

Най-добре!

Таня Джоева

От „Епицен­тър”