Замря търговията със зърно

Замря търговията със зърно

Заради кризата с африканската чума дори пазарът на ечемик тази година е изключително вял

Ако срав­ним приходите на земедел­с­ките произ­водители през стопан­с­ката 20182019 година, която прик­лючва в края на сеп­тем­ври, то те ще бъдат значително под чер­тата на доход­ност, отчетена през пред­ход­ната 20172018 г. Така земедел­с­кият произ­водител от Лесово Борис­лав Пет­ков прог­нозира за Синор.БГ какъв ще бъде икономичес­кият ефект за най-силния сек­тор от бъл­гар­с­кото земеделие — зър­ноп­роиз­вод­с­т­вото за стопан­с­ката година. Впрочем, становището му се под­к­репя от редица фер­мери в страната, чиято битка с природата започна още от януари с необичайно сухата зима и къс­ното покъл­ване на пшеницата, с пролет­ните слани и пос­лед­валите обилни валежи, градушки и бури, които продъл­жиха до началото на юли, унищожавайки значителни площи в редица райони от страната. „В резул­тат на това само в Южна Бъл­гария, добивите, особено при пшеницата, отчетоха странни аномалии. На места от декар бяха получени едва 250 килог­рама от декар, а във високоп­роиз­водител­ните райони, където имаха щас­тието да бъдат отминати от градушки, добивите все пак дос­тиг­наха 780 кг от дка“, посочи Пет­ков. При тази реколта фер­мерите раз­читаха на добра реализация, но след еуфорията през юли, когато изкупуването започна при срав­нително по-високи цени от миналата година, пос­ледва спад. За да се стигне до сегаш­ното блокиране на тър­говията, което сварва стопаните финан­сово непод­гот­вени за пред­с­тоящата сеитба. Според Пет­ков цената, която бъл­гар­с­ките фер­мери би тряб­вало да получат за качес­т­веното зърно, ожънато тази година, трябва да бъде поне с 3040 лева над офер­тите, пред­лагани в момента. „Проб­лемът е, че Бъл­гария винаги е била нетен износител, затова и основ­ната част от печал­бата не отива у стопаните, а в тър­гов­ците по веригата. И причината за това е, че продъл­жаваме да екс­пор­тираме чиста суровина, която не носи допъл­нителна принадена стой­ност“, посочи още Пет­ков. „Заради кризата с африкан­с­ката чума дори пазарът на ечемик тази година е изк­лючително вял, защото живот­новъдите и стопаните от час­т­ните дворове бяха основ­ните пот­ребители на това зърно“. В резул­тат на това цената на ечемика е пад­нала до 250260 лева за тон, при 330340 лв. за тон през миналата есен. Тревожна е прог­нозата и за реализацията на слън­чог­леда, защото цените пад­наха и в Стран­джа, където мас­лодай­ното семе се изкупува между 520 и 530 лв. за тон, при 580 лв. миналото лято. При нис­ките добиви тази година хората са силно притес­нени от евен­туал­ните загуби, които биха понесли. „В случаи като този минис­тер­с­т­вото на земеделието би тряб­вало да прояви гъв­кавост, както това се прави от останалите дър­жави, така че да се намерят механизми за отваряне на износа към Тур­ция и Гър­ция“, смята Борис­лав Пет­ков. „Вярно е, че Тур­ция наложи мита за вноса на слън­чог­лед, но вместо да чакаме Русия и Украйна да се договорят с южната ни съседка и да ни изп­реварят, е важно да прокараме адек­ватни политики, защото близостта ни до Тур­ция е предим­с­тво за активна тър­говия, а и сухозем­ният тран­с­порт излиза доста по-евтино заради близостта между съсед­ните дър­жави“, посочи още Пет­ков. И добави, че южната ни съседка под­държа огромно живот­новъд­с­тво от 26 милиона говеда, затова и пот­реб­нос­тите от фураж са изк­лючително големи. „Ако този пазар се отвори, мал­ките фуражни цех­чета за слън­чог­ледов шрот биха могли пос­тепенно да намерят ниша за екс­порт на преработена, а не на сурова продук­ция. Въп­росът е да дадем рационални пред­ложения на тър­гов­с­ките организации в Тур­ция, защото проваленият опит с износа на агнета е сиг­нал за проб­леми в общуването, а не трябва да е така“, зак­лючава земедел­с­кият произ­водител.