Надцакването за болничните

Надцакването за болничните

КНСБ: От 2 до 30 дни са платените болнични в ЕС

Работодателите: Не искаме да плащаме пър­вите три дни от бол­нич­ния. Работодателите в Европейс­кия съюз изп­лащат бол­ничен за период между 2 и 30 дни. Това показва анализ на прак­тиката сред страните-членки, нап­равен от екс­пер­тите на Кон­федерацията на независимите син­дикати в Бъл­гария, съоб­щиха от КНСБ. От син­диката са категорични, че няма да обсъж­дат как­вито и да е промени в изп­лащането на бол­нич­ните преди среща с премиера Бойко Борисов в рам­ките на Национал­ния съвет за трис­т­ранно сът­руд­ничес­тво (НСТС). В 27-те страни-членки на ЕС има сход­с­тво в две основни нап­рав­ления — продъл­жител­ност на изп­лащане на обез­щетенията от страна на работодателя и период на изчак­ване. Сходни схеми с бъл­гар­с­ката прак­тика при финан­сирането и изп­лащането на обез­щетения при болест по отношение на продъл­жител­ността на изп­лащане на обез­щетенията, както от страна на работодателя, така и от осигурител­ния инс­титут има в дър­жави като Естония, Испания, Лат­вия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия. В 13 държави-членки (Лат­вия, Швеция, Холан­дия, Авс­т­рия, Гър­ция, Естония, Италия, Чехия, Испания, Малта, Фран­ция, Кипър и Пор­тугалия) е въведен изчак­ващ период от 1 до 3 дни, в който няма плащане (отсъс­тва замес­т­ващ доход). В Авс­т­рия и Гер­мания пък работодателят поема обез­щетяването на служителите си през пър­вите няколко сед­мици от боледуването им. За пър­вите три дни там дори не е необ­ходимо предос­тавяне на бол­ничен лист. В Бъл­гария работодателите изп­лащат пър­вите 3 дни на времен­ната неработос­пособ­ност. Това бе въз­с­тановено през 2010 г. Въвеж­дането на този ангажимент бе от 1 януари 2000 г. като част от рефор­мата на социално-осигурителната сис­тема, приета по онова време с почти пълен кон­сен­сус. “В пос­лед­с­т­вие, след натиск от страна на влиятелни биз­нес­мени, той бе намален на 1 ден от времен­ната работос­пособ­ност, като заедно с това намаление отпадна и ограничението за до 15 дни в течение на една кален­дарна година. Като през цялото това време ангажимен­тът на работодателя, т.е. на пред­п­риятието, бе да се плаща обез­щетение — 80 % от днев­ната работна зап­лата“, инфор­мират от син­диката. През 2010 г. работодателите започ­наха да изп­лащат пър­вите три дни от бол­нич­ните, но вместо по 80%, по 70% от днев­ното въз­наг­раж­дение. Припом­няме, идеята пър­вият ден от бол­нич­ните да не се плаща беше пред­с­тавена след среща между ГЕРБ и Обединените пат­риоти в лицето на Каракачанов и Симеонов. На 19 ноем­ври премиерът Бойко Борисов заяви, че пър­вият ден от бол­нич­ните остава платен от работодателя. Въп­реки обещанието му обаче КТ “Под­к­репа“ и КНСБ бяха категорични, че няма да се откажат от протеста. В сряда стана ясно, че син­дикатите пред­лагат работодателите да плащат пър­вите пет дни на бол­нич­ния. Правител­с­т­вото пък пред­лага работодателите да плащат не повече от 15 дни бол­нични в годината. Меж­дув­ременно работодателите излязоха с позиция, че не искат да плащат пър­вите три дни от бол­нич­ния. Според тях правител­с­т­вото цели да запази статук­вото.