Първите млекопреработвателни кооперации

Уважаеми читатели, продъл­жаваме руб­риката “130 кооперативни следи в бъл­гар­с­ката история“, в която Ви запоз­наваме с любопитни факти от кооператив­ната история, които раз­каз­ват за присъс­т­вието на кооперациите в живота на хората. В днеш­ната статия ще Ви раз­кажем повече за пър­вите млекоп­реработ­вателни кооперации.

56. Началото на кооператив­ното млекоп­реработ­ване в Бъл­гария

За първи път въп­росът за кооператив­ното млекоп­реработ­ване се пос­тавя на обсъж­дане през 1900 г. от група млади специалисти в списанията „Орало“, „Садово“ и Списание на Бъл­гар­с­кото икономическо дружес­тво, в които се раз­г­леж­дат въз­мож­нос­тите за по-нататъшно раз­витие на млекоп­реработ­ването у нас. Тези статии предиз­вик­ват интерес сред общес­т­вото, а въп­росът за кооператив­ното млекоп­реработ­ване става все по-актуален и дис­кутиран под раз­лични форми.

Списание „Орало“ Списание „Садово“

Скоро след като пос­тавят началото на дис­кусията, младите специалисти изработ­ват под­робен план за организация на млекоп­реработ­ването, който пред­с­тавят на Минис­тер­с­т­вото на тър­говията и земеделието с пред­ложение да се отпус­нат 3 500 лв. за отк­риване на кооперативна млекар­ница. „Изб­рахме образуването на кооперативни дружес­тва и млекар­ници — пише Хр. Сотиров, като най-главен начин за изпол­з­ване на млякото и като най-добро сред­с­тво за подоб­ряване на млекоп­роиз­вод­с­т­вото, защото това сред­с­тво е днес най-рационално, а за нашите условия при съв­сем дребно земеделие — един­с­т­веното най-подходящо. Пред­лагаме организирането на кооперативно млекоп­реработ­ване да започне най-напред в Софийс­кия окръг, където същес­т­вуват благоп­риятни условия за това.“

57. Пър­вата кооперативна млекар­ница — Фев­руари, 1902 г.

Минис­тер­с­т­вото на тър­говията и земеделието одоб­рява пред­с­тавения план и нарежда на окръж­ната комисия в София да отпусне исканата сума от 3 500 лв. за съз­даване и организиране на млекар­ници. Специалис­тите вед­нага започ­ват работа в това нап­рав­ление, като при избора на място за пър­вото дружес­тво се обръща внимание на това то да бъде близо до София, за да може лесно да се посещава от заин­тересованите лица и от желаещите да си купят от произ­веж­даните продукти. Най-подходящо се оказва село Студена, Пер­нишко.

Така, през фев­руари 1902 г. в селото се отк­рива млекар­ница с 18 души учредители. Те под­пис­ват договор и поемат задъл­жението да внасят в млекар­ницата в продъл­жение на два месеца, всеки ден не по-малко от 50 л. чисто краве и бивол­ско мляко, което да им се изп­лаща по 15 ст. за литър. От него трябва да се произ­вежда масло и сирене, като се води точна сметка за изпол­з­ваното мляко и за изработените продукти. След пър­вите 2 месеца на раз­работ­ване и установяване на новата млекар­ница, печал­бата се раз­п­ределя между вносителите на мляко, съоб­разно предаденото от тях количес­тво.

58. Учредяване на кооператив­ното млекар­ско дружес­тво — 15 януари, 1903 г.

Пред­вид това, че дос­тав­ката на нови машини за млекоп­реработ­ването закъс­нява спрямо пред­варително пред­видените срокове, стопаните в пър­вата кооперативна млекар­ница в с. Студена са принудени да работят дълго с налич­ната тех­ника, която е примитивна и това се отразява на произ­вод­с­т­вото. Независимо от труд­нос­тите и в резул­тат на упоритата работа, опитът на 18 учредители на млекар­ницата завър­шва успешно и това дава основание да се прис­тъпи към учредяване на самото млекар­ско дружес­тво. Въп­реки че селяните в Студена и окол­ните села продъл­жават да изразяват недоверие към новото обединение, кооператив­ното млекар­ско дружес­тво се учредява на 15 януари 1903 г. от девет души и полага основите на кооператив­ното млекоп­реработ­ване в страната.

Пър­вата и най-важна задача, която новоуч­реденото дружес­тво си пос­тавя е под­готов­ката на майстор-млекар, на когото да се въз­ложи отговор­ната работа за произ­вод­с­т­вото на масло и сирене. По-късно за членове се запис­ват и други млекоп­роиз­водители, като по този начин се обез­печава необ­ходимото минимално количес­тво от сурово мляко. Произ­ведените количес­тва масло и сирене са добре приети на софийс­кия пазар, но недоверието на селяните към кооперацията продъл­жава да бъде пречка за ней­ното по-нататъшно раз­витие.

Най-ранните резул­тати от дей­ността на пър­вата млекар­ска кооперация в Бъл­гария са скромни. Почти същите са резул­татите и на след­ващите три млекар­ски кооперации — тези в Пир­доп, Самоков и Етрополе. Интересът към този вид сдружения се повишава малко след Пър­вата световна война, когато се образуват така наречените „Скотовъдно-млекарски отдели“, за които ще ви раз­кажем в след­ващия брой на вес­т­ник „Земя“.