Откриване на „Скотовъдно-млекарски отдели“ към млекопреработвателните кооперации

Откриване на „Скотовъдно-млекарски отдели“ към млекопреработвателните кооперации

Уважаеми читатели, продъл­жаваме руб­риката “130 кооперативни следи в бъл­гар­с­ката история“, в която Ви запоз­наваме с любопитни факти от кооператив­ната история, които раз­каз­ват за присъс­т­вието на кооперациите в живота на хората. В днеш­ната статия ще Ви раз­кажем повече за пър­вите „Скотовъдно-млекарски отдели“ към млекоп­реработ­вател­ните кооперации след Пър­вата световна война.

Млекоп­реработ­ване в Бъл­гария след Пър­вата световна вой­наПри отк­риването на пър­вите кооператив­ните млекар­ски дружес­тва, младите млекоп­роиз­водители вземат пред­вид пос­тиг­натите от дат­с­ката млекар­ска кооперация успехи и желаят да пренесат ней­ния опит в Бъл­гария. Условията обаче, се оказ­ват съв­сем раз­лични. След Пър­вата световна война младата бъл­гар­ска дър­жава не може да осигури необ­ходимите изис­к­вания за раз­витие на живот­новъд­с­т­вото и пазари за млеч­ните продукти, както е в Дания. Затова пък икономичес­ките обс­тоятел­с­тва в страната предоп­ределят друга посока за раз­витие на сел­с­кос­топан­с­ките кооперации — съз­даването на скотовъдно-млекарски отдели към всес­т­ран­ните сел­ски кооперации. С тази специфична форма, кооперациите изиг­рава важна роля в начал­ния етап на раз­витието на млекоп­реработ­ването в страната.Овчар из Софийско /шоп със сопа/, 1920-те Раз­рас­т­ване дей­ността на млекар­с­ките кооперации — голямо произ­вод­с­тво, малко плас­мент

Наред с дейс­т­ващите млекар­ски кооперации, някои от земедел­с­ките син­дикати от сис­темата на Син­дикал­ната цен­т­рала организират кооперативна преработка на млякото, произ­ведено от тех­ните членове. Така нап­ример, през 1921 г. плевен­с­кият районен син­дикат „Сноп“ организира 45 ман­дри за произ­вод­с­тво на сирене, които прик­люч­ват годината с добър резул­тат. През след­ващата 1922 г. и софийс­кият син­дикат „Вер­ност“ организира млекарите в кооперативна работил­ница за каш­кавал като отк­рива в столицата склад с магазин за продажба на произ­ведените каш­кавал, извара, масло и сирене. Млекар­с­ките кооперации полагат грижи и за подоб­ряване на породите и раз­витие на живот­новъд­с­т­вото. В село Студена се предос­тавят 14 племенни крави, в Самоков кооперацията закупува 15 елитни крави, а тази в Етрополе — 8. Те предос­тавят и раз­п­лодни бикове, предимно от породата „Мон­тафон“. Живот­новъдите започ­ват да строят по-просторни обори и да раз­нооб­разяват добива на фураж­ното живот­новъд­с­тво.

Бик от породата „Мон­тафон“

Тези подоб­рения в дей­ността на млекоп­реработ­ването дават резул­тат и скоро кооперациите започ­ват да произ­веж­дат повече мляко, откол­кото могат да продадат. Проф. Ж. Ган­чев, който е един от пър­вите учредители на млекар­ници в Бъл­гария, споделя: „С увеличаване на произ­вод­с­т­вото, пазарът става все по-несигурен. Отк­ритият склад за млечни продукти в София не може да пласира всич­ките пос­тъпили количес­тва, а за износ все още е рано да се говори. Продук­цията не е типова, а раз­нокачес­т­вена, което пречи на продаж­бата.“

Учредяване на пър­вия скотовъдно-млекарски кооперативен съюз С цел да се тър­сят пазари и да се организира износ на продук­цията от кооператив­ните ман­дри, на 14 и 15 май 1922 г. в София е свикан кон­г­рес, който събира на едно място млекар­ски кооперации, земедел­ски син­дикати с млекар­ски отдели и самос­тоятелни скотовъдци-млекари. Взема се решение да се образува скотовъдно-млекарски кооперативен съюз по образец на „Сибир­с­кий союз мас­лодельнах артелей“ в Съвет­ска Русия. Уставът на този съюз се утвър­ж­дава от Софийс­кия окръжен съд на 1 юни 1922 г.Скотовъдно-млекарски кооперативен съюз „Сибир­с­кий союз мас­лодельнах артелей“Съветска РусияМесец по-късно, на 13 август 1922 г. се свиква кон­ферен­ция с делегати на 7 млекар­ски кооперации, 3 земедел­ски син­диката, на Скотовъдно-млекарския съюз и на Син­дикал­ната цен­т­рала. На кон­ферен­цията се установява, че има свръх­п­роиз­вод­с­тво на млечни продукти, които ще нанесат голяма загуба както на произ­водителите, така и на цялата дър­жава, ако не се продадат. Установено е, че образуваният Скотовъдно-млекарски кооперативен съюз е „теж­копод­вижна организация, поради липса на капитали, доверие и име“. Затова кон­ферен­цията препоръчва на Скотовъдно — млекар­с­кия съюз да свика извън­реден кон­г­рес, който да вземе решение за преминаването му като отдел към Син­дикал­ната цен­т­рала, със запаз­ване името на съюза. Докато това се случи, кон­ферен­цията въз­лага на Изпъл­нител­ния комитет към Син­дикал­ната цен­т­рала да отк­рие млекар­ски отдел и да наз­начи под­гот­вено лице за негов начал­ник. Наред с това се отп­равят искания към правител­с­т­вото за намаляване с 50% на износ­ните мита и такси, за даване на премии и други привилегии на кооперациите и син­дикатите, които организират млекоп­реработ­ването. Раз­витие и резул­тати на новия Скотовъдно-млекарски отдел към Син­дикал­ната цен­т­рала

Пър­вата задача на новия отдел е да организира продаж­бата на млечни продукти както в страната, така и за износ, предимно за източ­ните пазари — Цариг­рад (Истан­бул), Алек­сан­д­рия, Кайро. Още същата година 15 кооперативни ман­дри предос­тавят на отдела за продажба 113 тона каш­кавал и 361 тона сирене. Резул­татите са добри — цените на пос­тъпилото в кооперациите мляко са по-високи от пазарно-търговските.

Млекоп­реработ­ване в гр. Пир­доп, 20-те години на миналия век

Пред Скотовъдно-млекарския отдел се отк­риват широки въз­мож­ности за раз­витие. Син­дикал­ната цен­т­рала му предос­тавя своята бетонна изба и се наемат други помещения, под­ходящи за съх­ранение на млечни продукти. На прак­тика кооператив­ното млекоп­реработ­ване търпи добро раз­витие — усъвър­шен­с­т­ват се тех­никата, методите за млекоп­реработ­ване и се отварят врати за износ към нови пазари. За съжаление Деветоюн­с­кия прев­рат зат­руд­нява значително и тази успешна кооперативна дей­ност.