Износът на родно зърно ще има значителен принос и в следващите години

Износът на родно зърно ще има значителен принос и в следващите години

Експерти очакват сериозен ръст при производството на царевица

Износът на пшеница, царевица, ечемик, слън­чог­лед и рапица от Бъл­гария в след­ващите години ще остане стабилен и в сред­нос­рочен план ще има значителен принос за фор­мирането на положителен вън­ш­нотър­гов­ски баланс от земедел­с­ките стоки у нас. Това се казва в док­лад за произ­вод­с­т­вото на зър­нени и мас­лодайни кул­тури на Цен­търа за икономически анализи на сел­с­кото стопан­с­тво (САРА) към Инс­титута по аграрна икономика, изгот­вен в асоциирано пар­т­ньор­с­тво с Изс­ледовател­с­кия инс­титут по храни и агрополитика на Универ­ситета Мисури. От отг­леж­даните в Бъл­гария зър­нени кул­тури най-голям ръст през 2017 г. в срав­нение с пред­ход­ната година се очаква при царевицата (18%). Според анализаторите при потен­циално увеличаване на напояваните площи в страната може да се очак­ват и по-добри добиви от царевица. При сегаш­ните условия пред­виж­данията са за реколти от 5,96 т/ха в след­ващите години. Екс­пер­тите очак­ват през 2017 г. сред­ните добиви на пшеницата да са подобни на тези през 2016 г. или около 4,7 тона/ха. При слън­чог­леда добивите до 2022 г. се пред­вижда да са средно 2,35 тона/ха, като през 2022 г. – 2,46 тона/ха.

Нас­тоящата 2017 г. е пример за това как благоп­риятни климатични условия – закъс­нелите валежи, доп­ринасят за рекор­дно високи добиви на пшеница от единица площ в определени райони. През 2018 г. е въз­можно по-слабо произ­вод­с­тво в срав­нение с нас­тоящата година. При негативен сценарий с по-рязко засушаване може да се стигне и до още по-голямо намаление на произ­вод­с­т­вото допъл­нително с около 1520%. Вероят­ността това да се случи се оценява като повишена и причина за подобно допус­кане е пов­торяемостта на засушаванията, редуващи се на периоди между 45 години. Най-голям ръст в произ­вод­с­т­вото към 2022 г. изс­ледователите очак­ват при царевицата и слън­чог­леда, а най-слаб при ечемика. Ечемикът се очаква да загуби в след­ващите години най-голяма част от площите си, а оттам и от произ­вод­с­т­вото си.

Според док­лада пред­виж­данията за изкуп­ните цени от място за нас­тоящата 2017/18 г. у нас са за пшеница — 280 лв./тон, при ечемика — 255 лв./т., около 630 лв./тон за слън­чог­леда и 670 лв./тон за рапицата, а цените на царевицата се пред­вижда да са около 280 лв./тон. Тези цени са по-високи от пред­ход­ната година, като един­с­т­вено при слън­чог­леда може да се очаква спад. Трудна година се очер­тава за цената на слън­чог­леда, което се дължи на сил­ната кон­курен­ция на европейс­кия пазар от страна на украин­с­кия слън­чог­лед и олио. Отпадането на митата за украин­ско олио в ЕС потиска цените и това се отразява на вът­реш­ния пазар у нас, като през сеп­тем­ври 2017 г. в началото на жът­вата цените пад­наха под 550 лв./т.

По отношение на сред­нос­роч­ните пред­виж­дания за зър­нени и мас­лодайни кул­тури очак­ванията са цените за периода 20172022 г., в срав­нение с тези за периода 20122016 г., да бъдат по-ниски при всич­ките 5 раз­г­леж­дани кул­тури. Това се дължи на необичай­ния ръст, който пос­тиг­наха цените в периода на големия бум между 20112014 г., дъл­жащ се на засушаванията и като цяло на по-ниските произ­вод­с­т­вени нива в света. Цените, които се очаква да бъдат наб­людавани в след­ващите 5 г., ще бъдат на нива, близки до тези през периода 20072011 г., което се отнася до пшеница, ечемик и царевица. Малко по-високи са очак­ванията за цените в след­ващите години (в срав­нение с 20072011 г.) при мас­лодай­ните, но специално при слън­чог­леда може да има извес­тно над­ценяване. Раз­бира се, в случай на неочак­вани климатични условия, които могат до доведат до рязко намаление на рекол­тата, може да има шокове и изменения. Все пак дори и с намаление, цените на мас­лодай­ните ще са на нива, по-високи от сред­ните за периода 20072011 г. Цените на всички кул­тури обаче ще са на нива, по-ниски от сред­ните за периода 20122016, както през 2022, така и през пет­годиш­ния период.

Според анализаторите при пшеницата в периода до 2022 година те биха били между 210340 лв./т., ечемика – 185340 лв./т и царевицата – 205310 лв./т (94% вероят­ност). При мас­лодай­ните семена дол­ните и горни прагове, в които биха се зак­люч­вали сред­ните годишни цени, са: слън­чог­лед – 400800 лв./т (94% вероят­ност) и рапица – 340780 лв./т (93% вероят­ност).

На светов­ните пазари зър­нените и мас­лодайни кул­тури ще продъл­жат да бъдат сред основ­ните тър­гувани суровини. През пос­лед­ните 5 г. (20122016) страната ни Бъл­гария устой­чиво по средно около 3,5 млн. т пшеница. Износът на царевица също е в големи раз­мери, след­вайки произ­вод­с­т­вото. През пос­лед­ните пет години най-много царевица е изнесена през 2014 г. – 2,06 млн. т, а най-малко през 20121,07 млн. т. Износът пред 2016 г. е в раз­мер на 1,09 млн. т. Пред­виж­данията за периода 20172022 година са за износ от 1,3 млн. т царевица годишно. Намаляването на произ­вод­с­т­вото на ечемик в страната няма да се отрази в рязко намаляване на износа, като той ще е около 420 хил. т годишно. През 2012 г. Бъл­гария е на първо място по износ на слън­чог­лед в света, като в абсолютна стой­ност количес­т­вата се повишават и през 2013 и 2014 г.Предвижданията за износ на слън­чог­лед до 2022 г. са за количес­тва, по-ниски от 2012 година. Това, от една страна, е свър­зано с раз­мера на произ­вод­с­т­вото в страната, а, от друга, с раз­виване на преработ­вател­ните мощ­ности у нас и произ­вод­с­т­вото на слън­чог­ледово масло. Това е добре за раз­витието на сек­тора, тъй като ще доп­ринесе за повишаване на добавената стой­ност от земедел­с­кото произ­вод­с­тво.

Авторите на док­лада посоч­ват, че основ­ните предиз­викател­с­тва в крат­кос­рочен и сред­нос­рочен хоризонт за бъл­гар­с­ките зър­ноп­роиз­водители са кон­т­ролиране на раз­ходите и увеличение на добивите, което е стратегия срещу спада и колебанията на цените. Дирек­т­ните плащания в бъл­гар­с­кото земеделие са важен буфер за пос­рещане на спад в приходите или ръст в раз­ходите в зър­ноп­роиз­вод­с­т­вото.

276 лв. за тон пшеница до 2022 г.

276 лв. ще струва средно тонът пшеница в период 20172022 г. Това прог­нозираха от Цен­търа за икономически изс­лед­вания в сел­с­кото стопан­с­тво (САРА) по време на форума „Раз­витие на земеделието и тен­ден­ции на стоковите пазари ”. При ечемика се пред­вижда цена от 248 лв., за царевицата 280 лв. При мас­лодай­ните кул­тури рапицата ще се тър­гува за 621 лв., а слън­чог­леда 659 лв.

През пос­лед­ните 10 години зър­нените и мас­лодайни площи у нас нарас­т­ват ежегодно, а през 2013 г. е дос­тиг­нат пикът, когато са засети почти 3 млн. ха. През след­ващите пет години няма да успеем да дос­тиг­нем този рекорд, но се очаква хек­тарите да бъдат около 2,7 млн.

При отдел­ните кул­тури интереса към ечемика пос­тепенно намалява заедно с площите. Ежегодно обаче се увеличават сред­ните добиви от пшеница. Очак­ванията са, че при едни нор­мални киматични условия те ще продъл­жават да рас­тат, благодарение на модер­ната агротех­ника, сор­тове с по-добри добиви и по-иновативно земеделие. Също така има ресурс за увеличаване на добивите при царевица, но това е при условие, че там се въведат мерки за напояване.