Производители на вино експериментират с нови за страната ни сортове

Производители на вино експериментират с нови за страната ни сортове

Българският климат се оказа особено подходящ за германските Дорнфелдер и Регент

“Заради геог­раф­ски дадености Бъл­гария никога няма да пос­тигне количес­т­вата на най-големите произ­водители на вино. Трябва да намерим това, което ни отличава и това са основно мес­т­ните сор­тове“, заяви пред­седателят на Национал­ната лозаро-винарска камара Радос­лав Радев по време на сел­с­кос­топан­с­кото изложение АГРА в Плов­див. Една чет­върт от лозята в Бъл­гария са мес­тни сор­тове и приб­лизително тол­кова е делът на произ­веденото от тях вино. То обаче се пие основно на вът­реш­ния пазар. При износа явно произ­водителите раз­читат на меж­дународ­ните имена и виното от бъл­гар­ски сор­тове е около 1012 на сто. Такава е по думите на Радев тен­ден­цията не само в Бъл­гария, а и по света — мес­т­ните сор­тове вино основно се пият на мес­т­ния пазар. Раз­бира се, с изк­лючение на сор­товете, които пър­воначално са били мес­тни, а след това са станали популярни в цял свят. По данни на камарата около една трета от вината на вът­реш­ния пазар са мес­тни сор­тове — чисти или купаж с меж­дународни. Но не всички произ­водители смятат, че неп­ременно трябва да акцен­тират върху мес­т­ните вина.

В Тракийс­ката низина — на 22 км северозападно от Плов­див, във винарна екс­перимен­тират с гер­ман­с­ките Дор­н­фел­дер и Регент. Те са селек­тирани за по-студения климат в Гер­мания, за който по-подходящ е нап­ример риз­лин­гът, раз­казва тех­нологът Николай Цвет­ков. Дор­н­фел­дер и Регент са селек­тирани така, че чер­веното грозде да узрее в по-студения климат и да нат­рупа баг­рилна материя. „Те са много интересни като аромати и вкус, малко по-различни от класичес­ките Каберне совиньон и Каберне фран. При нас тези сор­тове нап­раво полудяха“, раз­казва тех­нологът за близо 10-годишния опит на избата с тези вина. „Регент към края на август е готов за бране, дос­тига 25% захар­ност, което е супер за ранно зреещ сорт. В същото време е много богато обаг­рен и с меки танини, което поз­волява виното да се пие като младо. Дор­н­фел­дер в нашите условия също е ранно зреещ сорт“, допълва той. Тех­нологът срав­нява новите за Бъл­гария сор­тове с Пино ноар като аромат и мекота, а като обаг­реност — с Каберне совиньон и Сира. Избата има около 6 хил. дка соб­с­т­вени лозя в селата Най­ден Герово, Правище и Драгомир, където се отг­леж­дат и поз­натите сор­тове Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло, Сира, Шар­доне, Совиньон блан и Мус­кат. По-голямата част от виното отива на бъл­гар­с­кия пазар, а износът освен към Европа се насочва към Китай и Африка, където тепърва ще се раз­вива винена кул­тура, допълва Николай Цвет­ков.

В момента на бъл­гар­с­кия пазар от чер­вените вина се продава най-много Мерло и Каберне совиньон, а Сирата е напът да измести Мав­руда“, казва Красимир Аврамов, изпъл­нителен дирек­тор на изба в района на Ямбол. Сирата е френ­ски високодобивен сорт, но най-добре по думите му е раз­вита в Авс­т­ралия. „В Бъл­гария сме я усвоили много добре, вече почти всеки завод има Сира, само нашата изба има около 1000 дка от нея. Най-вероятно вече изп­реварва Мав­руда“, допълва той и уточ­нява, че трябва да се кон­т­ролира добивът, за да има виното от Сира наситен аромат. За Красимир Аврамов особено пер­с­пек­тивен пазар е САЩ. Той допълва, че все пак най-награждаваното вино на избата миналата година с четири златни медала е от Мав­руд реколта 2015, в ком­бинация с Каберне совиньон. От пос­лед­ната реколта 2017 в Ямбол са винифицирали италиан­с­кия сорт Анчелота, а от френ­с­кия сорт Пети Вердо пред­лагат купаж в ком­бинация с Мерло и Каберне фран.

Хората се връщат към регионал­ните сор­тове и се сещат, че на мес­тно ниво има хубави типични вина“, казва Радос­вета Николова от изба от Югозапана Бъл­гария. Що се отнася за износа, според нея е въз­можно на пот­ребителите да им допадне нещо непоз­нато и раз­лично спрямо това, с което са свик­нали. Избата планира да пред­с­тави във Великоб­ритания вина от бъл­гар­с­ките сор­тове Сан­дан­ски мис­кет и Широка мел­нишка. А за Гер­мания имат опит с износ на мел­нишки купаж — тероарно вино, тясно свър­зано с региона на Кресна и Пет­рич. Бъл­гар­с­кият пот­ребител започва да се кул­тивира. Преди беше сноб и тър­сеше скъпо вино. Сега и по-заможните пот­ребители раз­б­раха, че могат да намерят вино на ниска цена с високо качес­тво. В раз­положената на 20 км южно от Сан­дан­ски изба в село Капатово произ­водителите осъз­нават предим­с­т­вата на типич­ните мес­тни вина, но в един момент се оказва, че трябва да работят също и с италиан­ски и френ­ски сор­тове. Това се налага, тъй като вече са закупили 800 дка лозя на изба, която вече не същес­т­вува, и там преоб­ладават сор­тове като Сан­джовезе, Небиоло, Пети Вердо и Каберне фран. С новите вина се е заел енолог от Италия, а рекол­тата от 2017 г. ще бъде на пазара най-рано в края на 2018-та.

Запитан доколко бъл­гар­с­ките пот­ребители са склонни да екс­перимен­тират с нещо непоз­нато, Красимир Аврамов казва, че е трудно да се наложат чисти сор­тове и това става по-лесно в ком­бинация с извес­т­ните Каберне, Сира или Мерло или бъл­гар­с­кия Мав­руд. „Бъл­гар­с­кият пот­ребител започва да се кул­тивира. Преди беше сноб и тър­сеше скъпо вино. Сега и по-заможните пот­ребители раз­б­раха, че могат да намерят вино на ниска цена с високо качес­тво“, смята той.