Властта продължава да упорства,че с избиването на прасетата ще спре чумата

Властта продължава да упорства,че с избиването на прасетата ще спре чумата

Опитът на Литва показва, че превантивното умъртвяване на животни не е задължително, важна е хигиената

В седем области в Северна Бъл­гария са локализирани огнища на болестта, а във втор­ник се пот­вър­диха и съм­ненията, че въп­реки извън­ред­ните мерки, заразата е преминала Бал­кана. Ловци са отс­т­реляли две диви прасета в района на Асенов­г­рад, като пър­вите резул­тати са положителни за африкан­ска чума. Припом­няме, че пър­вият случай на чума е регис­т­риран на 31 август 2018 г. в провадийс­кото село Тут­раканци. Знае се, че заразата е влязла в страната през Румъния чрез диви прасета. За да я спрат, бъл­гар­с­ките власти издиг­наха ограда по границата, която стана обект на подиг­равки и очевидно не спря дивите животни да влизат в Бъл­гария и да раз­насят вируса.

В момента продъл­жава масовото избиване на животни, но тази мярка освен, че уж спира заразата, бук­вално унищожава бъл­гар­с­кото свиневъд­с­тво. И докато управ­ляващите упор­с­т­ват и твър­дят, че това е един­с­т­вения начин за справяне с проб­лема, се оказва, че има и друг.

Литва нап­ример е една от страните, които са най-сериозно засег­нати от Африкан­с­ката чума през 20142018 г., като през изминалата година заразата е обх­ванала 42 ферми и се налага да бъдат избити 22 хил. прасета. През 2019 г. обаче има само девет случая и само 116 прасета са убити заради болестта, става ясно от репор­таж на bTV. От телевизията са раз­говаряли с Гиед­риус Сур­пулус, минис­тър на земеделието в Литва, който обяс­нява, че има два модела на под­ход към чумата. „Радикал­ният, това е чеш­кият модел – всички прасета да се унищожат в голям периметър. Но ние имаме 10 хил. малки домашни свиневъди и те ще излязат на улицата, ако аз съм човекът, който им убие прасетата”, комен­тира той.

По думите му в Литва се унищожават прасетата само във фер­мите или дворовете, където има заразени животни. Не в целите населени места или региони. Според минис­търа на земеделието на Литва, не радикал­ните мерки и унищожаването на всички прасета в региона работи, а хигиен­ните мерки. „Когато африкан­с­ката чума дойде в Литва, ние съз­дадохме изс­ледовател­ски цен­тър за проуч­ване на болестта. Там събират цялата инфор­мация за чумата. Там се правят обучения и инфор­мационни кам­пании за нашите ловци, фер­мери, служителите в общините. Така че всеки да бъде готов да учас­тва в бор­бата с болестта” , допълни Сур­пулус.

Той уточни още, че дър­жавата е пред­п­риела мотивационни мерки — мал­ките свиневъди да получават по 2000 евро от Европейс­кия съюз и да имат избор да инвес­тират в мерки за биологична защита. За пример той посочи закупуването на специални килими, които предот­в­ратяват пренасянето на болестта с обувки и изг­раж­дането на специални огради. Ако фер­мерите откажат, имат въз­мож­ност да се отър­ват от прасетата си, като ги заколят и изядат и получават 100 евро за всяко прасе. „Освен това имат избор да получават до 2000 евро, ако решат да си купят други животни – зайци, кокошки, гъски, овце или други. По този начин ние прилагаме меки мерки за хората, които се въз­дър­жат от отг­леж­дане на прасета. Ние пред­лагаме на всеки ловец по 100 евро за всеки убит жен­ски глиган, за да намалим популацията на глиганите” , уточни земедел­с­кият минис­тър на Литва.

Гиед­риус Сур­пулус обръща внимание, че мер­ките срещу чумата трябва да се вземат преди лятото. „И на фона на това, нашата национална ветеринарна служба посети лично всяка една ферма в Литва, без значение дали в нея има едно прасе или 22 хил. – за да провери как се съоб­разява тази ферма с мер­ките за биологична безопас­ност. И защото ние знаем, че болестта се раз­п­рос­т­ранява през лятото, тази година точно преди лятото, през май, ветеринар­ната служба посети всич­ките 13 хил. ферми, където има прасета в Литва и тези места бяха проверени дали изпъл­няват изис­к­ванията за хигиена“, казва той в интер­вюто си за bTV.

По думите му унищожаването на заразените прасета в Литва се прави според национал­ното законодател­с­тво. В Литва за умър­т­вяването на живот­ните се изпол­зва смър­тоносен газ, а според нор­мативите всяка голяма свинеферма трябва да има място за пог­реб­ване на прасетата. Мяс­тото за заг­роб­ване на прасетата трябва да получи одоб­рение от Национал­ната служба по геология, след изс­лед­ване на терена. След заг­роб­ването се правят проуч­вания и се следи качес­т­вото на водите в населените места в близост , уточ­нява минис­търът.

Той е категоричен, че ключът за справянето с болестта е в чис­тотата – на храна, превозни сред­с­тва, хора, а не в преван­тив­ното изт­реб­ване на животни. „Бях в една ферма и си дадох сметка, че това, което трябва да нап­равиш в наши дни, преди да посетиш дори едно прасе, е да си вземеш душ. Даже тряб­ваше да си сваля брач­ната халка, за да ме дезин­фек­цират напълно. Това трябва да бъде прието много сериозно. Шок е, когато дойде. Но трябва да се научим. Но ако вземеш всички санитарни мерки, рис­кът болестта да дойде в твоята ферма се ограничава мак­симално” , казва земедел­с­кият минис­тър.

Трябва обаче да отбележим, че към момента Чехия се води един­с­т­вената европейска дър­жава, която официално се е преборила с вируса. В момента Африкан­ска чума по свинете е установена в 9 европейски дър­жави — Бъл­гария, Румъния, Естония, Унгария, Бел­гия, Италия, Литва, Лат­вия и Полша. В повечето от тях обаче заразата е раз­п­рос­т­ранена само сред дивите прасета.