Въпрос без отговор

Плъзнаха слухове за диверсия с чумата

Въп­реки стрик­т­ните мерки срещу появата на африкан­ска чума по свинете удря една слред друга индус­т­риал­ните ферми. Проб­лемът е, че докато в час­т­ните дворове мал­цина стопани въведоха мерки срещу заразата, то в големите стопан­с­тва още от миналата година се прилага стрик­тна дезин­фек­ция не само за влизащите камиони, но и за работещите, което би тряб­вало да бъде своеоб­разна бариера срещу вируса. Затова и бумът с огнищата в големите ферми вече започва да навежда на мисълта, че може би става въп­рос за умиш­лена икономическа атака срещу един от мал­кото добре раз­вити подот­расли на бъл­гар­с­кия агросек­тор, как­вото е свиневъд­с­т­вото. До този момент този биз­нес осигуряваше 40 на сто от пряс­ната кон­сумация на свин­ско месо в страната, като в тази бройка не влизат прасетата от така наречените „задни дворове“, които също се умър­т­вяват принудително, дори и да са здрави.

Вър­вят и слухове, че заразата е пренесена с вносни фуражи и хранителни добавки от дър­жави, които имат интерес свиневъд­с­т­вото в Източна Европа да се зат­рие. Тези подоз­рения се под­к­лаж­дат от факта, че на този етап чумата добива масови раз­мери само в източ­ните части на Европа, комен­тира Синор.БГ.

Дали някой отговорен фак­тор ще даде обяс­нения, за да обори тези твър­дения, не е ясно – но общес­т­веността е в очак­ване. По време на пос­лед­ния пар­ламен­тарен кон­т­рол земедел­с­кият минис­тър Десис­лава Танева остро отх­върли въз­мож­ността да има пренасяне на зараза с фуражите, но ней­ното изказ­ване беше свър­зано с други необ­мис­лени слухове, които можеха да нав­редят на бъл­гар­с­ката тър­говия със зърно.

На този етап Бъл­гар­с­ката аген­ция по безопас­ност на храните (БАБХ) отчита броя на огнищата, пот­вър­дени от Национал­ната референ­тна лаборатория в Национал­ния диаг­нос­тичен науч­ноиз­с­ледовател­ски ветеринар­номедицин­ски инс­титут в София. Ветеринарите извър­ш­ват и нелеката задача да евтаназират бол­ните животни, които вече над­х­вър­лиха 100 хиляди броя. Миналата година в Румъния унищожените прасета бяха 300 хиляди.

От аген­цията за пореден път пов­тарят, че нес­паз­ването на правилата за биосигур­ност при ловуване, както и нис­ката биосигур­ност при отг­леж­дане на свине в домашни условия, били ключови за пренасяне на заразата от дивите към домаш­ните свине. АЧС е заболяване с потен­циал на бързо раз­п­рос­т­ранение, вирусът е изк­лючително устой­чив в окол­ната среда, като фак­тор за раз­п­рос­т­ранението му, освен заразени свине, са и замър­сени свин­ско месо и продукти, тран­с­пор­тни сред­с­тва, оборуд­ване и др.