И накрая заживяха просто и щастливо като градинари

И накрая заживяха просто и щастливо като градинари

Преди 4 години в Кипър Красимир Костов и Йовка Колева си представиха Зелената градина някъде в Южна България и тази пролет я създадоха

Тя е хубава и мъдра. Той може с усмивка да пос­т­рои удобна къща за двамата. Тя е икономист, той е инженер, но в днеш­ното им битие са градинари в село Градина, Пър­вомайско. И двамата са супер работ­ливи. Дайте им невъз­можни неща и те ще ги нап­равят въз­можни. Йовка Колева е от Асенов­г­рад и досега е работила и в Северна, и в Южна Америка, а след това до април 2019 г. в Кипър. Красимир Кос­тов е от Доб­рич и е бил гас­тар­бай­тер в Гер­мания, в Анг­лия, нак­рая в Кипър. Срещ­нали се преди 7 г. в един хотел на ост­рова, където той бил управител, и оттогава са заедно.

Преди четири години Йовка и Красимир решили, че искат да се вър­нат в Бъл­гария и да се занимават със земеделие. И по-точно със зелен­чукоп­роиз­вод­с­тво. Тази идея си пробила път лека-полека. Кол­кото повече я обмис­ляли, тол­кова по-реална ставала. А заедно с това под­с­каз­вала и колко е голяма. Изис­к­вала знания — и общи, и кон­к­ретни, трупане на опит и пари за инвес­тиции. Четири години им били необ­ходими, за да се под­гот­вят за мисията градинар­с­тво.

Семен­цето на идеята

Живеех в голям стрес, защото в Кипър ме бяха натоварили с много отговор­ности. Уж хап­вах дос­татъчно, ходех дори на фит­нес, а нямах енер­гия. Започ­нах да чета повече за храненето и раз­б­рах, че това, което ям, ми взима силите. Хранех се с бок­луци“, раз­казва Красимир. Затова първо отказал месото и станал убеден вегетарианец, а после отишъл по-нататък-към суровояд­с­т­вото. Цитира от книгите, които е чел по темата, че водата трябва да се дъвчи, а храната да се пие. Оттам се раз­меч­тал сам да си отг­лежда, задъл­жително без химия, зелен­чуци. Йовка абсолютно го под­к­репила. И така започ­нали да мис­лят първо за къща на село, която да си купят. Пред­с­тавяли си бъл­гар­ска къща в планината, докато били в горещия Кипър, където през лятото тем­пературата дос­тигала до 57 градуса.

Двамата решили първо къщата им да е от естес­т­вен материал като кир­пич, нап­ример. Или пък от гуми, по вдъх­новението на Май­къл Рей­нолдс, наречено Earthship. Приятелите обаче им обър­нали внимание, че един бъдещ фер­мер не трябва да мисли тол­кова за къщата — тя може да е всякаква. По-важно е каква е поч­вата! Така идеята им слязла от планината и се офор­мила като къща на село, някъде в Южна Бъл­гария. “Две зими под­ред се връщахме през отпус­ките, за да оглеж­даме къщите, обявени за продан. Изминахме три хиляди километра от обява на обява, но все не намирахме това, което искаме. И нак­рая, точно когато си мис­лехме, че и този път ще се вър­нем в Кипър без нищо, научихме за този имот в Градина“, припомня си Йовка. Къщата била нак­рая на селото, което значи, че е на провет­риво място. Пос­т­рой­ките, заедно с рав­ния двор, били общо 4 декара. Имало кладенец за бъдещото кап­ково напояване. Изг­радената фурна и хлад­ният някогашен обор от кир­пич, който можело да се превърне в склад, били допъл­нителни екс­три. В двора имало и кон­с­т­рук­ции на палат­ков тип оран­жерии. Освен това забелязали, че в Градина има много зелен­чукови дворни стопан­с­тва, а това е особено важно за начинаещи фер­мери, защото ще има с кого да се кон­сул­тират. И сдел­ката станала.

Под­готов­ката

Още докато била в Кипър, Йовка се заела да добие опит в земеделието и три месеца доб­роволно помагала в оран­жериите на баба Мирофора. „В Кипър имат един сан­тиметър почва, а бабата тореше с някаква зеленикава маса, която изг­леж­даше ужасно. Пред­с­тавяте ли си! При онзи климат и тях­ната никаква почва, там отг­леж­дат зелен­чуци, които изнасят. А ние имаме прек­расна земя и климат, научили сме Европа на градинар­с­тво и внасяме“, въз­мущава се тя.

За да закупят имота и да имат сред­с­тва да си сбъд­нат фер­мер­с­ката мечта, двамата пес­тели, но без да се лишават. Красимир казва, че не е важно колко пари изкар­ваш, а колко хар­чиш. А повечето хора не умеят да си правят смет­ката и лекомис­лено пилеят повече откол­кото получават. Затова двамата си определили месечен бюджет и благодарение на дис­цип­лината да се вмес­тят в него, успели да спес­тят. „Защо трябва да си купя телефон за 2000 лева, щом може да е за 200? Нужни ли са ни два телефона, след като сме винаги заедно? За какво ми е съдомиялна, като мога сама да си измия приборите? Необ­ходими ли са плочи в цялата баня, ако имаме душ кабина“, пита Йовка.

В същото време тази година те с лека ръка са инвес­тирали в засен­ч­ващи мрежи за оран­жерията, в помпа за кап­ковото поливане, в тор от калифор­нийски чер­веи, в скъпо фолио, с което са пок­рили неиз­пол­з­ваните пар­цели от двора, за да задушат плевелите.

Пок­рив, плевели, кър­тици

Плевелите! Дворът на къщата бил джун­гла от треви, които дос­тигали до два метра. Красимир се вър­нал през декем­ври 2018 г., за да нап­рави къщата обитаема. И тогава раз­б­рал, че старите къщи трябва да се купуват през зимата, защото през този сезон, ако пок­ривите им са кал­пави, протичат. Протичат като този от спазарения имот в Градина. Тогава той раз­рушил къщата и оставил само четирите й яки стени от камъни. Раз­бирал от строител­с­тво, защото извес­тно време работел в Гер­мания в тази сфера.

Йовка се завър­нала от Кипър през април и се заела с плевелите. Хем ги режела, хем след три дни те отново поник­вали. Раз­б­рала, че трябва да изрови корените им един по един, и дъл­баейки, попадала на под­земията, които кър­тиците си съз­дали. „Трябва да съжител­с­т­ваме с тях и с пол­с­ките мишки, защото планетата не е само за нас“, под­х­върля тя една от поред­ните си мисли, които те карат да се чудиш защо косите й не са бели, а колената й са здрави и как на това хубаво, но сел­ско място двамата с Красимир са тол­кова доволни, та чак щас­т­ливи, въп­реки че работят здраво по къщата и двора от сут­рин до вечер, а когато решат да си починат, започ­ват да четат за градинар­с­тво, за натурално земеделие, за лекове срещу въшки и акари, за сор­тове, за глаукомит и за какво ли не. Те телевизор нямат и не искат да имат, но си дос­тавят книги от светов­ния онлайн магазин Амазон, защото с цялото това досегашно стран­с­т­ване знаят анг­лийс­кия като роден.

Хубавото на целия този кър­тов­ски труд по плевелите било, че Красимир вече раз­полагал с богат материал за ком­пост. Той обяс­нява, че когато в поч­вата лип­с­ват елементи, те са в тревите, които ги изв­личат. Затова плевел­ният ком­пост е много хранителен за зелен­чуците.

Зелената градина“

Започ­нали зелен­чукоп­роиз­вод­с­т­вото със семена, които им подарили приятели– млади фер­мери от съсед­ното село Добри дол, които заминали, за да работят на доб­роволни начала в ирлан­д­ска ферма. Закупили семена на кар­тофи и бил чист къс­мет да си засадят сорт Еверест и бъл­гар­с­кия Бал­кан, от които извадили страхотна реколта. Засели спанак-крехък и вкусен, и няколко вида салати. Обър­кали се с пъпешите, тъй като засадили едно до друго два раз­лични сорта, а в съсед­с­тво имало и тикви. Пъпешите се кръс­тосали с тик­вите и когато станали за беритба, ухаели главозамай­ващо ароматно, но на вкус се оказали тотална грешка, която чакат да омекне още малко, че да обогати ком­поста.

Тик­вич­ките, засадени преди 5 месеца продъл­жават да раж­дат тол­кова свежи плодове, все едно е месец май. Чер­веното цвекло пък го засадили по модел, раз­казан от някой добър човек в интер­нет — по четири-пет раз­сада в едно гнездо. Така се образували глави, които пос­тепенно ставали готови за прибиране. „Като извадиш едната, тя отваря място на другите да се раз­виват“, обяс­нява Красимир.

Горог­ледът им е гор­дост — най-хубавият в селото. Наторили са го с шер­бет, а между корените на пипера цъф­тят тагетеси, за да гонят неп­риятелите.

Пащър­нак, ман­голд, лук, целина, маг­даноз висок и кичест, чесън, зеле– две реколти, рукола, бакла и за къде без домати, крас­тавици и пат­ла­джан — това е “Зелената градина“. И още много други дребни неща като латин­ките, които пазят оран­жерията от белок­рилки, хлеб­ната сода за борба с гъбни заболявания, тик­вите пепеляшки, ламаринените кутии, които вет­рецът кара да дрън­чат, за да гонят пол­с­ките мишки и т.н.

“В селото наричат нашата градина опитно поле и тя си е точно такава. Броим тази година за нулева. Имаме си своите провали, особено в бор­бата с акарите и трип­совете, с пъпешите също, но сме благодарни дори и за тях, защото се учим“, обоб­щава Йовка. Учат се също от цялото село и особено от дружелюб­ния съсед Вален­тин.

Натурално

Те са се регис­т­рирали като земедел­ски произ­водители, но не заради суб­сидии, от тях изобщо няма да получат нищо. Едно, защото фер­мата им е малка, и второ, защото не са съз­дали цялото това богат­с­тво в очак­ване на под­помагане. Нап­раво не могат да раз­берат онези, които преди три-четири години описаха хиляди декари с тикви заради пари, защото живеят на друга планета. Тях­ната Земя е планета, която се нуж­дае от грижи, а не от ограб­ване. Защото: След ков­чега няма ремарке. Не можеш да отнесеш нат­рупаното на оня свят,казва Йовка. „Регис­т­рирахме се, за да можем да учас­т­ваме във фер­мер­с­кия пазар “Натурално“ в Плов­див“, уточни тя. А на пазара се запоз­нали с други произ­водители, с които раз­менят зелен­чуци за сирене, за месо, за сокове и други храни.

Можете да срещ­нете Йовка и Красимир в петъците, когато се провежда фер­мер­с­кият пазар в Плов­див. Купете си от тех­ния спанак — крехък е, от маг­даноза, който в градината им като че ли се пробва дали не може да стане храст, от тик­вич­ките — тол­кова са свежи! И нищо, че Зелената градина не е сер­тифицирана като биологична, нито е в преход към такава, зар­заватът им е чист, хранителен и зареден със слън­чева и земна енер­гия.

От сайта АгроП­лов­див