Мисия: Достъп до качествена храна за възрастните

Мисия: Достъп до качествена храна за възрастните

Два европроекта разработват иновативни пазарни модели, които да са от полза за пенсионерите

Петър ХАДЖИЕВ

Делът на въз­рас­т­ните хора в общото население на Европейс­кия съюз ще се увеличи значително през след­ващите десетилетия. Но за хранител­ните нужди и интереси на въз­рас­т­ните хора много не се говори. Те са най-пренебрегваната група пот­ребители в Европа. А в Бъл­гария, пен­сионерите са с най-ограниченият дос­тъп до качес­т­вена храна. Две нови проекти, под­к­репени от Европейс­кия инс­титут за иновации и тех­нологии, целят това да се промени.

Въз­рас­т­ните пот­ребители имат специфични хранителни нужди. Те са свър­зани със здравос­ловни предиз­викател­с­тва, въз­можни взаимодейс­т­вия с лекар­с­тва, и промени в режима на храненето. Какви са харак­терис­тиките на хранителни продукти, които отговарят на кулинар­ните пред­почитанията и здравос­лов­ните нужди на Бъл­гари над 65 години?

На този въп­рос тър­сеха отговори 15 бъл­гар­ски пен­сионери като учас­т­ници в 10 креативни online сесии, организирани от Универ­ситета по хранителни тех­нологии Плов­див. За раз­лика от типич­ните проуч­вания на пот­ребителите, те не включ­ват тес­т­ване на примерни продукти, а нови тех­ники, които стимулират твор­чес­т­вото и поз­воляват съз­даването на иновативни, все още несъщес­т­вуващи ком­бинации от харак­терис­тики и предим­с­тва на продукта.

Семинарът се проведе по проекта “Consumer Engagement Labs“ на Европейс­ката комисия и Европейс­кия инс­титут за иновации и тех­нологии (EIT — European Institute of Innovation and Technology). Проек­тът се коор­динира от Вар­шав­с­кия универ­ситет и включва поредица от семинари, в които въз­рас­т­ните пот­ребители пред­лагат нови хранителни продукти, които впос­лед­с­т­вие се раз­работ­ват и пред­с­тавят на пазара от мес­тни хранителни ком­пании. Стар­тиран е през 2019-а в Литва, Полша, Пор­тугалия и Испания, а през пър­вата половина на 2020 г. е въведен в още 6 дър­жави — Естония, Гър­ция, Унгария, Италия, Лат­вия и Словакия. Над 150 пот­ребители активно учас­т­ват в съв­мес­т­ното съз­даване на нови продукти, като през 2020 г. вече има реализирани 4 нови и продъл­жава работата по още 7. В края на отминалия декем­ври на 2020 г. прик­лючи проекта в Бъл­гария, Хър­ватия, Чехия, Румъния и Словения.

Пар­т­ньор по проекта в Бъл­гария е Плевен­с­ката фирма “Венец. Т“ ООД, малък произ­водител на чиста храна и сокове от соб­с­т­вени биологични градини и други мес­тни стопан­с­тва. Вдъх­новена от пред­ложенията на учас­т­ниците, фир­мата вече започна раз­витие на продукти, които отговарят на нуж­дите на тази целева група.

На въп­рос, защо ней­ната фирма реши да учас­тва в проекта, соб­с­т­веникът Кат­рин Цанев отговаря: “Целта ни е да доп­ринесем за една устой­чива мес­тна хранителна икономика в Северозападна Бъл­гария. Това пред­полага да се нап­равят качес­т­вени мес­тни продукти дос­тъпни за мес­т­ните пот­ребители — включително въз­рас­т­ните граж­дани.“ “Семинарът показа, че въз­рас­т­ните хора в Бъл­гария се грижат много за здравос­лов­ността на продук­тите; че изпит­ват нос­тал­гия по заб­равените традиционни храни; че ценят традицион­ните сор­тове плодове и зелен­чуци — и че повечето качес­т­вени продукти, които се пред­лагат на пазара, не са дос­тъпни за тях “, допълва Кат­рин Цанев.

Покупател­ната способ­ност на въз­рас­т­ните хора в Бъл­гария е най-ниска в Европа. Според док­лада на Европейс­ката статис­тическа служба (Еврос­тат), “Зас­таряваща Европа — живота на въз­рас­т­ните хора в ЕС“, пуб­ликуван на 5 ноем­ври 2020 г, през 2019-та година близо 20% от бъл­гарите живеят в тежки материални лишения. И за раз­лика от повечето дър­жави на ЕС — делът на въз­рас­т­ните хора в Бъл­гария, засег­нати от тежки материални лишения, е още по висок, с близо 30%. И затова не е изненада, че това се отразява и на здравето и продъл­жител­ността на живота на бъл­гар­с­ките пен­сионери: Един от деветте показателя, които определят материал­ните лишения, е въз­мож­ността да си поз­волиш редовна кон­сумация на месо, риба или вегетариан­ски еквивалент. 27.6% от бъл­гарите нямат тази въз­мож­ност. Кон­сумацията на пресни плодове и зелен­чуци е значителен фак­тор за повишено дъл­голетие. Делът на въз­рас­т­ните хора в Бъл­гария, които не кон­сумират ежед­невно пресни плодове е 69% — в Италия е само 11,6%. Което е една от причините продъл­жител­ността на живота на хората на въз­раст 65 години в Бъл­гария да е най-ниска сред дър­жавите от ЕС.

Как, пред­вид тази ситуация, може да се увеличи дос­тъпа до качес­т­вена храна на въз­рас­т­ните хора? “Освен, че въз­рас­т­ните хора в Бъл­гария имат много ограничени финан­сови въз­мож­ности, много от тях живеят сами, имат ограничена под­виж­ност и нямат близки, които да се грижат за тях, тъй като голяма част от бъл­гар­с­кото население в трудос­пособна въз­раст живее в София или извън Бъл­гария. Следователно, предиз­викател­с­т­вото е не само раз­работ­ването на под­ходящи продукти за тази група от пот­ребители, но и раз­виването на иновативни пазарни модели, които правят продук­тите дос­тъпни за тях — финан­сово и физически“, казва Кат­рин Цанев.

Това е целта на втория проект, за който фир­мата е спечелила стар­тъп финан­сиране от Европейс­кия инс­титут за иновации и тех­нологии. “Идеята на този проект е да се увеличи дос­тъпа на въз­рас­т­ните хора в Бъл­гария и Румъния до здравос­ловна, мес­тна храна, с помощта на бъл­гарите и румън­ците в чуж­бина, или напус­нали род­ния си регион: Чрез абонамент за сед­мична кош­ница с пресни зелен­чуци и плодове и други здравос­ловни продукти от малки мес­тни фер­мери и произ­водители, дос­тавена на тех­ните близки от млади доб­роволци, те ще съз­дадат лип­с­ващата връзка между въз­рас­т­ните пот­ребители и мес­т­ните произ­водители.“

От бъл­гар­с­ката страна, проекта ще се провежда в Северозападна Бъл­гария — регионът с най-ниски доходи на глава от населението в Европейс­кия съюз. “В нашият район има все повече млади хора, които се зах­ващат със земеделие и имат желанието, да произ­веж­дат чиста храна по начин, който не изтощава земята и унищожава биораз­нооб­разието, а въз­с­тановява природ­ните ресурси. Този вид земеделие изис­ква много ръчен труд, което от една страна поз­волява съз­даването на работни места, но от другата страна води до по-висока себес­той­ност. А покупател­ната способ­ност в нашият район е по-малко от една трета от сред­ното ниво за Европа,“ обяс­нява Кат­рин Цанев.

“Други дър­жави и градове изпит­ват подобни предиз­викател­с­тва. Начина, по който те са се преборили успешно с тях, е свър­зан с солидарни и кооперативни модели. Нап­ример, в Европа има над 3000 фер­мери, които прак­тикуват солидарно земеделие с под­к­репата на една мес­тна група от членове. Тези членове планират заедно със стопан­с­т­вата, какви количес­тва от кои продукти ще са им необ­ходими през годината, и пред­варително зап­лащат за тях. Това осигурява на фер­мера необ­ходими сред­с­тва за семена и работна ръка, и гаран­тиран пазар. Тази сигур­ност, и лип­сата на пос­ред­ници, поз­волява на фер­мерите да пред­лагат продук­тите си на по ниски цени, без да ком­п­рометират качес­т­вото. А когато фер­мерите се организират и кооперират, раз­ходите им и съот­ветно цените могат да се намаляват още повече “, допълва още Кат­рин Цанев.

В този проект в Плевен­с­кия край, солидар­ността е не само между пот­ребители и фер­мери, но и между поколенията и през границите. Мес­т­ната група от членове ще включва и бъл­гарите от Северозапада, живеещи извън страната или в столицата. “По този начин, те стават част от мес­т­ната икономика и двигател на устой­чив икономически рас­теж, основан на екологично и устой­чиво земеделие. И малко по близо към близ­ките си, с помощта на млад човек, който доб­роволно и с грижа предава кош­ницата с качес­т­вена храна на въз­рас­т­ния човек “, зак­лючава Кат­рин Цанев.