Все повече фермери затъват в дългове и фалират

Все повече фермери затъват в дългове и фалират

Раз­п­родават земята си и тя отива в ръцете на инвес­титори, които са платежос­пособни, но са далеч от агросек­тора

Докато в очите на управ­ляващите кризата е овладяна, защото от есента на 2020 г. досега в сек­тора били налети стотици милиони лева европейски и национални сред­с­тва, тази идилична кар­тинка не се споделя от реал­ните земеделци, голяма част от които затъват в дъл­гове и фалират. И тези провали са не само сред малки стопан­с­тва или млади фер­мери, но и сред кооперации и по-големи ферми, които никога не биха могли да се вър­нат към земедел­с­кото произ­вод­с­тво.

Бегла анкета сред фер­мери от страната показва, че фалиралите стопан­с­тва не продават на свои колеги от земеделието, които биха запазили тях­ната дей­ност, а на хора с пари. Само че тези хора са в със­тояние да унижощат до крак всичко, до което се докос­нат. Първо, защото не раз­бират нищо от земеделие или живот­новъд­с­тво, и второ — защото целта им не е да се занимават с произ­вод­с­т­вото на храни, а да инвес­тират свобод­ните си пари и после да раз­п­родадат стопан­с­т­вата, когато активите им се вдиг­нат.

Историите с тези продажби дос­тигат до абсур­дни ситуации, при които някакви измис­лени биз­нес­мени купуват фалирала кравеферма с елитни животни в Бур­гаско (дейс­т­вително случила се продажба в Стран­джа), но в продъл­жение на шест месеца и повече изобщо не се грижат за живот­ните. Хранят ги само със слама, не ги доят, не ги оплож­дат, в резул­тат на което кравите се пресушават (прес­тават да дават мляко). И когато решават да ги преп­родадат с цел печалба, купувачите, които се оказ­ват реални фер­мери, нап­раво не повяр­вали на очите си при вида на окаяното със­тояние на стадото. Не повяр­вали не за друго, а защото за всяко стадо задъл­жително трябва да има ветеринарен лекар, който в случая е бил невидим, сиреч, същес­т­вувал е само на книга. А как се случва това в дър­жава, където всеки ден ни убеж­дават колко велики кон­т­ролни инс­титуции се грижат за безопас­ността на живот­ните — това са все риторични въп­роси, чиито отговори реал­ният биз­нес трудно би проумял.

Допит­ването из страната показа, че фалитите сред живот­новъдите през пос­лед­ната половин година са зачес­тили. Успоредно с тях обаче провали се отчитат и в рас­тениевъд­с­т­вото, където земеделци се отказ­ват от биз­неса и започ­ват да продават земята си. И точно по средата на зимата тази тен­ден­ция се усеща в цялата страна.

Гладът принуж­дава наши колеги да се раз­делят с най-ценния си актив — земята, като първо се обръщат към съседите си, за да я купят. Лично аз, въп­реки че имам огромна нужда от още декари, не мога да я купя, защото заради кризата също съм финан­сово притес­нен“, споделя пред Синор.бг малък произ­водител от планин­ски регион в Цен­т­рална Бъл­гария. Подобна е ситуацията и в Доб­ру­джа, където средни по раз­мер стопан­с­тва също фалираха и вър­вят към продажба на имотите. И ако не успеят да я спазарят със своите съседи — реални арен­датори, тези свободни имоти пос­тепенно ще отидат в ръцете на инвес­титори, които са платежос­пособни, но са далеч от агросек­тора. Точно затова и повечето земеделци сиг­нализират за проб­лема, който набира скорост и чието раз­решение би би имал ефект за бранша.

Сега е времето дър­жавата да започне да изкупува подобни терени като съз­даде Банка за земедел­ска земя, която би могла да дава под наем или да продава на истин­ски земедел­ски произ­водители. В противен случай спекулан­тите със земя могат с години да я дър­жат като пус­тееща, докато я преп­родадат“, посочва друг фер­мер с дъл­гогодишен опит в земеделието. Всичко това би реф­лек­тирало като бумеранг върху бъл­гар­с­кото земеделие, което и без това отчита намаление на площите с основни кул­тури, които се отг­леж­дат в страната, посоч­ват анализатори.

Идеята с дър­жав­ната Банка за земя е пред­лагана многок­ратно, защото в други европейски дър­жави чрез нея правител­с­т­вата успяват да насър­чат младите хора да купуват земя на срав­нително ниски цени, така че да раз­виват земеделие. Нес­лучайно и в SWOT-анализите за ефекта от европейс­кото под­помагане в агросек­тора дебело беше под­чер­тавано, че огром­ният проб­лем за всеки нов пред­п­риемач в този сек­тор, е лип­сата на сред­с­тва за покупка или наемане на земедел­ска земя.

И понеже в условията на криза хората, които отговарят за политиките в земеделието, би тряб­вало да инвес­тират в нови инс­т­рументи, то според произ­водителите точно сега е момен­тът да нап­равят онази крачка, чийто положителен ефект би се усетил след 10 и повече години. Защото и тогава Бъл­гария ще продъл­жава да се нуж­дае от раз­вито сел­ско стопан­с­тво. А не да губи обработ­ваема земя или живот­новъдни ферми като тази в Стран­джа, случайно попадала в ръцете на спекуланти, измъч­вали цели 6 месеца новозакупеното елитно стадо, за което иначе национал­ният бюджет и този на Евросъюза дават суб­сидии.

Екатерина СТОИЛОВА,Синор.БГ