Новият Закон за храните ще убие малките стопани

Новият Закон за храните ще убие малките стопани

Веднъж карат малкия производител да спазва високи изисквания, втори път – да плаща непосилни осигуровки, трети път да е собственик или наемател на магазина, в който продава

Инж. Илия Цонев, зам.-председател на Кон­федерацията на бъл­гар­с­ките пчелари

Инж. Илия Цонев е заместник-председател на Управител­ния съвет на Кон­федерация на бъл­гар­с­ките пчелари със седалище в Габ­рово. Организацията същес­т­вува от 3 години и в нея членуват над 500 от общо около 18 000 пчелари в Бъл­гария.

По професия е елек­т­роин­женер, завър­шил Тех­ничес­кия универ­ситет. Пчелар е от 26 години, има 10 пчелни семейс­тва.

- Инж. Цонев, какво е становището на Кон­федерацията на бъл­гар­с­ките пчелари по проек­тозакона за храните?

–Основ­ните неща, които най-много ни притес­няват са, че този закон връзва ръцете и краката на мал­ките, сред­ните и микро произ­водителите. Дър­жавата трябва да съз­даде условия, за да могат те да работят и да си продават продук­цията. Всички знаем, че селата се обез­людяват, но въп­реки това новият закон пречи точно на мал­ките произ­водители по всевъз­можни начини.

–Как пречи, според Вас, на мал­кия биз­нес законоп­роек­тът за храните?

–Още с началото си, с чл. 1, който е основен за хигиена и безопас­ност на храните в ЕС. В рег­ламент 852 е посочено, че той не се отнася за малки количес­тва пър­вични продукти. Това засяга хората, които гледат пчели, овце, кози, жито, плодове и зелен­чуци в малки количес­тва. Рег­ламен­тът не изис­ква спаз­ване на тези строги изис­к­вания. Според тек­ста произ­водителят на пър­вич­ния продукт може да продава малки количес­тва дирек­тно на краен пот­ребител или в мес­т­ните тър­гов­ски обекти за тър­говия на дребно.

Това нещо е зад­рас­кано и новият Закон за храните зас­тавя тези дребни произ­водители да спаз­ват повечето от изис­к­ванията за големите произ­водители, приложение 1А. Там са раз­писани изис­к­ванията към произ­водителите на пър­вични продукти, които трябва да спаз­ват добри хигиенни и произ­вод­с­т­вени прак­тики. Гос­подата от Минис­тер­с­т­вото на земеделието каз­ват, тези дребни произ­водители трябва да спаз­ват всички тези изис­к­вания, които са непосилни за тях. Това е единият от начините, по който се ограничава способ­ността им да продават. Много от тях не могат да ги изпъл­нят тия неща. Освен това се получават противоречия с тек­ста на рег­ламент 852, който касае животин­с­ката продук­ция.

Вторият най-голям удар е, че се изис­ква всеки, който произ­вежда такава продук­ция, да се регис­т­рира като земедел­ски стопанин. Това означава ежегодно да прави осигурителна вноска от 1745 лв. На много от тези хора целият годишен доход ще бъде под 1000 лв. Продали са малко яйца, мляко, някое теленце или овца, коза и зайци, кокошки, но тази вноска е непосилна за тях. В Бъл­гария са десетки хиляди тези дребни произ­водители, какво правим, как им помагаме? Минис­тер­с­т­вото от земеделието се интересува само от това как да им вземе парите, които повечето от тях не могат да изкарат изобщо от дей­ността си.

Трето, крайно неудачно и нес­п­равед­ливо изис­к­ване има за продаж­бите в мес­тен обект за тър­говия на дребно. Говорим за малък квар­тален магазин или бакалия. В тек­ста се казва, че произ­водителят на пър­вични продукти може да продава в мес­тни тър­гов­ски обекти на дребно, ако е пот­ребител, наемател или соб­с­т­веник на магазина.

Откъде-накъде аз трябва да съм соб­с­т­веник на магазина, за да си продавам продук­цията? В европейс­кия рег­ламент няма такова изис­к­ване. Значи вед­нъж карат мал­кия произ­водител да спазва високи изис­к­вания, втори път – да плаща непосилни осигуровки, трети път да е соб­с­т­веник или наемател на магазина, в който продава. Какъв е проб­лемът? Отивам в квар­тал­ния магазин, каз­вам си името, давам си стоката, вижда се, че съм регис­т­риран и ми се продават продук­тите, защо е това ограничение? За по-големите произ­водители пише, че е задъл­жително да прилагат добри произ­вод­с­т­вени хигиенни прак­тики, а в рег­ламента пише, че те са препоръчителни, излиза, че сме по-католици от папата.

- Как ще реф­лек­тират тези законови тек­с­тове върху пчеларите?

–Тези, които имат до 50 кошера, няма да могат да продават мед, ако не се регис­т­рират като земедел­ски стопани? Те досега и 1000 лв. осигуровка не можеха да плащат, а 1745 лева – съв­сем. 66% от пчеларите имат до 50 кошера, тоест огром­ното мнозин­с­тво са дребни пчелари.

- Кон­федерацията на бъл­гар­с­ките пчелари внесе ли официално пред­ложенията си за поп­равки в проек­тозакона за храните?

–От дълго време се мисли да се нап­равят нуж­ните промени, за да се уед­накви Законът за храните с европейс­кото законодател­с­тво. През 2016 г. се нап­рави един проект на закон за храните, по който от Кон­федерация на бъл­гар­с­ките пчелари имахме сериозни въз­ражения. Внесохме ги в Минис­тер­с­т­вото на земеделието и храните и не получихме никакъв отговор, макар да бяхме кон­с­татирали, че има тек­с­тове, които противоречат на европейс­кото законодател­с­тво.

Същото нещо се пов­тори и през 2017 г.. През май отново имаше нов проект на Минис­тер­с­тво на земеделието, който беше леко модифициран спрямо този от 2016 г. Отново внесохме пред­ложение за изменение и допъл­нение в този закон и отново Минис­тер­с­т­вото ги пренеб­регна. Така законоп­роек­тът влезе в Народ­ното съб­рание и мина на първо четене. Между първо и второ гласуване ние отново внесохме пред­ложенията си, този път адресирани до три комисии, които трябва да раз­г­леж­дат закона. Много сме притес­нени какво ще излезе.

- Как ще защитите интересите, какво сте пред­п­риели?

–Нас­тояваме да отпад­нат тези изис­к­вания. За стопаните, които са освободени от спаз­ване на рег­ламента, съот­вет­ната дър­жава трябва да под­готви наредба, която да рег­ламен­тира по-гъвкави и облек­чени изис­к­вания. Отделно в тази наредба трябва да бъдат упоменати правилата за всеки бранш – за пчеларите са едни изис­к­ванията, за кози и кокошки – други. Но понеже на чинов­ниците не им се занимава, вместо да пишат наредба те убиват дреб­ния биз­нес.

Интервю на Екатерина ТЕРЗИЕВА,Агроновините