Европа е колония на финансовите пазари

Европа е колония на финансовите пазари

Постепенно беше ограбен политическият, икономически, финансов и дори военен суверенитет на националните държави

Ален дьо Беноа, влиятелен френ­ски есесист и философ, против­ник на елитите, глобализацията и либерализма.

 

 

- Г-н Дьо Беноа, преди няколко сед­мици пос­ланикът на САЩ в Бер­лин написа изнуд­ващи писма до гер­ман­ски ком­пании, учас­т­ващи в изг­раж­дането на “Северен поток 2”. Имат ли право американ­ците да се чув­с­т­ват в позиция на силата спрямо Гер­мания и Европа?

- Американ­ците се чув­с­т­ват силни, защото знаят, че европей­ците са слаби. Новините доказ­ват всеки ден, че Европейс­кият съюз не е Европейска сила, а просто Европейски пазар. На този пазар обаче американ­ците имат значително преимущес­тво. Един от най-важните прин­ципи е екс­териториал­ността на американ­с­кото законодател­с­тво. Това поз­волява на Вашин­г­тон да се защитава от финан­сови или тър­гов­ски операции и влияние. Нап­ример, няколко френ­ски банки бяха глобени с милиарди евро за това, че не са взели пред­вид сан­к­циите на САЩ срещу тази или онази страна.

- Един кратък въп­рос: Гер­мания, Европа — или по-скоро ЕС — “окупирана територия” ли са?

- Да, можем да говорим за “окупирана територия”, но тер­минът “окупация” е двус­мис­лен. Ние не сме в брутална форма на неав­тоном­ност, а в прог­ресивно регулиране от т. нар. “мека сила”. Може да се говори и за “колонизация” — но за колонизация, която започва с колонизация на ман­талитета и цен­нос­тите. 

- Има ли някакъв “Сток­хол­м­ски син­д­ром”, т.е. окупираният сам търси окупацията?

- Поз­наваме примера за роби, които обичат веригите си. По отношение на САЩ европей­ците са доволни от американ­с­кото гос­под­с­тво, както и от съучас­тието си, именно защото тех­ните идеи, цен­нос­тна сис­тема бяха колонизирани от влияния и модели от чуж­бина. Оттам нататък те могат да мис­лят само в рам­ките на преоб­ладаващата идеология, която, както винаги, е идеологията на управ­ляващата класа. 

- Ами Фран­ция при Мак­рон? “Окупирана зона” ли е Фран­ция? Няма ли Фран­ция силно чув­с­тво за независимост и суверенитет?

- Френ­с­кият суверенитет, чийто най-известен пред­с­тавител беше генерал Шарл дьо Гол, днес е само спомен. Фран­ция не бе пощадена от въл­ната на ерозия на суверенитета, която е едно от пос­лед­с­т­вията на либерализираната капиталис­тическа глобализация. Пос­тепенно беше ограбен политичес­кият, икономически, финан­сов и дори военен суверенитет на национал­ните дър­жави,  без този изгубен суверенитет да бъде премес­тен на по-високо ниво. Карл Шмит с право казва, че е суверенен този, който решава. 

- Кой решава днес?

- Днес финан­совите пазари налагат решенията си.

- Как т. нар. либерален тран­сат­лан­тически каталог на цен­нос­тите влияе върху живота в Гер­мания и Европа?

- Първо, чрез инфор­мацион­ните мрежи, раз­в­лекател­ната индус­т­рия, раз­п­рос­т­ранението на т. нар. гиганти на интер­нет (“сис­темата ГАФА”: Google Apple Facebook Amazon). По-общо обаче душев­ното със­тояние може да се обясни с изчез­ването на екзис­тен­циал­ните мар­кери, причинено от логиката на капитала. Капитализ­мът се основава на логиката на без­н­рав­с­т­веността (ароган­т­ност) и без­к­рай­ността. Това налага да се премах­нат всички кул­турни, политически и социални бариери, които въз­п­репят­с­т­ват агресив­ното глобално раз­рас­т­ване на пазара. Това ни води до сис­тема, в която нищо  струва нещо, но всичко има цена. 

- Какво психологическо и кул­турно въз­дейс­т­вие оказва американ­с­ката хегемония?

- Америка е основ­ният век­тор на капиталис­тичес­ката сис­тема, но не е ней­ният цен­тър. Такава сис­тема няма цен­тър и е без­с­мис­лено да се търси “кой е отговорен”. Карл Маркс с право говори за “автоматизъм”. Основ­ните пос­ледици от тази хегемония са вярата в прог­реса, вярата в т. нар. човешки права, вярата, че са важни само цен­нос­тите на пазара. Към това се прибавят вредите, причинени в Европа от масовото раз­п­рос­т­ранение на специфично американ­ски идеи, като политичес­ката корек­т­ност и т. нар. теория за джен­дъра. 

- Може ли един народ да заб­рави и дори да се “отучи” от суверенитета?

- Раз­бира се! Един­с­т­вената форма на суверенитет, приз­ната от либерализма, е суверенитетът на индивида, основан на “homo oeconomicus”. Според либералите народите, нациите и кул­турите са просто съв­куп­ности от индивиди, чиито основни взаимоот­ношения се свеж­дат до правни договори и пазарен обмен. В тази пер­с­пек­тива хората се определят като пот­ребители, а не като граж­дани. 

- Европейска кон­с­т­рук­ция ли е “Европейс­кият съюз”? Или всъщ­ност е тран­сат­лан­тическа?

- Европейс­кият съюз беше изг­раден от самото начало въп­реки здравия разум. Тех­ните политически и идеологически хоризонти винаги са били либерал­ната демок­рация, идеологията на човеш­ките права и капиталис­тичес­ката логика. По време на Студената война антикомуниз­мът естес­т­вено беше свър­зан със САЩ. Тогава ставаше дума за защита на “свобод­ния свят”. След раз­падането на съвет­с­ката сис­тема тази позиция вече не беше необ­ходима: НАТО тряб­ваше да изчезне еднов­ременно с Вар­шав­с­кия договор. Но САЩ никога не са се отказ­вали от враж­деб­ността си към Русия, която винаги е била истин­с­ката основа на враж­дата им със Съвет­с­кия съюз. Ето защо Вашин­г­тон все още иска Европа, която гаран­тирано няма да се ориен­тира и движи на изток. 

- До каква степен неог­раничената масова имиг­рация в Европа е свър­зана със със­тоянието на окупация?

- От либерална гледна точка имиг­рацията не е истин­ски проб­лем: в Европа не се засел­ват турци, алжирци, малийци или афганис­танци, а само отделни лица, индивиди и пот­ребители. Тъй като вече не приз­наваме раз­личията в кул­турата, религията и т.н., хората са взаимозаменяеми. Работодателите изпол­з­ват имиг­рацията от самото начало, за да намалят зап­латите. “Морал­ната левица”, която е “хуманитар­ната” под­буда на имиг­рацията, доп­ринесе за изпол­з­ването на тази “резер­вна армия на капитала”. Така тя дейс­тва като ляв гарант на политичес­ката капиталис­тическа сис­тема. Очевидно това няма нищо общо с онова, което беше социализ­мът. 

- Каква роля играят кул­тур­ните, национални, регионални и религиозни иден­тич­ности в “тран­сат­лан­тичес­ките цен­ности”?

- Както казах преди малко, второс­тепенна роля. Колек­тив­ните иден­тич­ности нямат стой­ност в “тран­сат­лан­тичес­кия”, капиталис­тически и либерален светог­лед. Идеологията на човеш­ките права, основана на теорията за субек­тив­ните права, произ­тичаща от сред­новеков­ния номинализъм, пред­полага, че ние сме преди всичко хора и на второ място мъже или жени, или жители на тази или онази страна. Също така ние вече не сме носители на тази или онази кул­тура, които говорят този или онзи език.

 

- Това не противоречи ли на здравия разум?

- Да. Ако не друго, ние принад­лежим на човечес­т­вото само чрез пос­ред­ничес­т­вото на кул­тура, която, за да запази иден­тич­ността си, трябва да овладее условията на своето социално въз­п­роиз­вод­с­тво. 

- Има ли мирен изход от окупацията?

- На първо място трябва да решим да прек­ратим “окупацията”. Тогава да видим с какви сред­с­тва.

- Как виж­дате ролята на Гер­мания и Европа между запад­ния, рус­кия и китайс­кия полюс на властта?

- Във все по-многополюсния свят основ­ните геополитически категории отново придобиват значение. Фун­дамен­тал­ното раз­г­раничение между земята и морето, сухопът­ните и мор­с­ките сили, които определят раз­г­раничението между политика и тър­говия, отново ще стане важно. Европа трябва да спре да бъде зависима от мор­с­ката сила на САЩ и да бъде солидарна с кон­тинен­тал­ната логика на земята.

 

Превод: Галя Дач­кова, сайт „ГЛАСОВЕ

Източ­ник: Alain de Benoist: ‘Europe is a colony of the financial markets’