Можем да направим ОСП адаптирана към националното си земеделие

Можем да направим ОСП адаптирана към националното си земеделие

Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите

Нас­тоящият прог­рамен период е много по-добър от пред­ход­ния и даде въз­мож­ност да прилагаме обвър­заната под­к­репа, да финан­сираме най-чувствителните и уяз­вими сек­тори в Бъл­гария — плодове, зелен­чуци и живот­новъд­с­тво

Истината е, че интересът към земедел­с­ката земя е огромен. Всяка година обработ­ваемите площи стават повече. Въп­росът е как да защитим интересът на соб­с­т­веника. Ние сме намерили този механизъм

- Минис­тър Танева, каква е позиция на МЗХГ относно заложеното в Бюджет 2020 увеличение на минимал­ния осигурителен доход на земедел­с­ките стопани?

- Първо искам да успокоя земедел­ска общ­ност, че този Бюджет ще влезе в Народ­ното съб­рание, пред­с­тои дебат по пред­ложението и окон­чател­ното му приемане до края на годината. Минис­тер­с­тво на земеделието, храните и горите няма как да не изрази своите притес­нения относно пред­ложеното увеличение на минимал­ния осигурителен праг. Да, вярно е, че това увеличение корес­пон­дира с увеличението на минимал­ната работна зап­лата, а и с прин­цип­ното увеличение на минимал­ния осигурителен праг пос­лед­ните няколко години, както и с искането на земедел­с­ките произ­водители за получаване на нор­мален раз­мер пен­сия. Но раз­мерът на това увеличение в проекта на бюджета за 2020 г. притес­нява и земедел­с­ките стопани. Увеличението е много високо в рам­ките на 1 година и е нор­мално да бъде неп­рием­ливо за земедел­с­ката общ­ност.

Този минимален осигурителен праг на прак­тика, ще засегне най-много мал­ките и сред­ните земедел­ски стопани — обик­новено физически лица, които се занимават с уяз­вими земедел­ски произ­вод­с­тва — плодове, зелен­чуци, живот­новъд­с­тво. А всяко увеличение на тех­ния раз­ход пов­дига въп­роса до колко ще останат мотивирани да се занимават със земеделие? От друга страна, трябва да сме наясно, че трябва да осигурим добри раз­мери на пен­сион­ното въз­наг­раж­дение.

Надявам се, че в хода на дебата в Народ­ното съб­рание, ще се намери прием­ливо за всички решение. Увеличаването на минимал­ния осигурителен праг за земедел­ците трябва да е в рам­ките на въз­мож­ното, в рам­ките на недемотивиращото да продъл­жиш да се занимаваш със земеделие.

- Ще нап­равите ли кон­к­ретно пред­ложение? Има ли и такива, пос­тъпили от бранша?

- Не, нямаме кон­к­ретно пос­тъпили пред­ложения. Самият проект на Бюджета не се пред­лага от МЗХГ. Този дебат тепърва пред­с­тои и наис­тина ще защитим една кон­солидирана земедел­ска позиция, изхож­дайки и от двете страни на въп­роса — че трябва да има и адек­ватно пен­сионно въз­наг­раж­дение (няма как да няма увеличение на този раз­мер), и в същото време това трябва да е поносимо за земедел­с­ките произ­водители. Защото касае най-вече мал­ките и сред­ните от тях.

- Какъв е нап­редъкът на Бъл­гария в преговорите за Общата сел­с­кос­топан­ска политика (ОСП)?

- Бъл­гария навакса чув­с­т­вител­ното забавяне, което имаше и сме в график, съг­ласно който до края на годината трябва да бъдат пред­с­тавени трите SWOT анализа. В най-голяма степен на готов­ност сме с пър­вия SWOT анализ — Земеделието и ХВП. На прак­тика той е в пос­ледна фаза. В момента дирек­циите в МЗХГ прег­леж­дат пред­с­тавения от изпъл­нителя Инс­титута по аграрна икономика проект с отразени всички бележки, дадени от коор­динацион­ното звено по ОСП на Минис­тер­с­т­вото, и от неп­равител­с­т­вения сек­тор. Надявам се, че всичко е отразено и SWOT анализа ще може да бъде пред­с­тавен финално на бранша и качен на страницата на МЗХГ.

Имам добри новини и за втория SWOT анализ — Околна среда и климат. Този SWOT анализ се под­готвя от Аграрен Универ­ситет — Плов­див. Мога да споделя добри отзиви от колегите в МЗХГ, които вече са се запоз­нали с проекта на анализа, в присъс­т­вието и на пред­с­тавители на неп­равител­с­т­вения сек­тор. Изк­лючително добра и професионално свър­шена работа! Имаме много добра научна база по отношение на земеделието в Бъл­гария — винаги съм го твър­дяла, и се рад­вам, че с колегите можем да нап­равим наис­тина нещо добро и полезно за бъл­гар­с­кото земеделие. Очак­ваме анализът да е готов до края на годината.

Очак­ваме да ни пред­с­тавят и третия SWOT анализ — за Сел­с­ките райони. Той се под­готвя от УНСС. Срокът на изпъл­нителя също е краят на месец декем­ври. След приемането на пър­вия анализ ще преминем към след­ващия етап, а именно Иден­тифициране на пот­реб­нос­тите.

По пос­ледни комуникации от ГД Земеделие в ЕК, пред­с­тавени в Раз­лог, 10 дър­жави сме в процес на изработ­ване на SWOT анализите, а 12 вече са прик­лючили тази фаза.

За да продъл­жим по-нататък, ние сме рам­кирани от хода на процеса в ЕС, ЕК, ЕП — именно определянето на многогодиш­ната финан­сова рамка. Край­ното решение на Европейс­кия съвет на прак­тика ще даде и финан­совата рамка на бюджета на ОСП, съг­ласно която ще продъл­жим работа за изгот­вянето на Национал­ния стратегически план. По графика, по който работи МЗХГ, нашият Стратегически план трябва да го изработим до края на 2020 г. и в да го пред­с­тавим в началото на 2021 г. пред ЕК.

- Очак­вате ли сът­ресения за бъл­гар­с­кото сел­ско стопан­с­тво през преход­ната 2021 г.?

- ЕК вече пред­ложи преходен рег­ламент за влизането в сила на новата ОСП. Очаква се той да заработи от началото на 2021 г. и ние да имаме една година преходен период. Очаква се под­помагането да продължи без значение, че Национал­ният стратегически план все още не е приет, тъй като преговор­ният процес се забави не по вина на страните-членки. През 2021 г. ще се прилага старата политика със старите плащания. Тук остава под въп­рос само национал­ната преходна помощ, която съг­ласно пуб­ликуваното пред­ложение, не е включена в преход­ния рег­ламент и не бихме могли да я прилагаме още от 2021 г. Това, раз­бира се, предоп­ределя изобщо допус­тимостта на тази помощ в новия прог­рамен период.

Ние ще продъл­жим да се борим за включ­ването ѝ поне по отношение на живот­новъд­с­т­вото. Има още няколко страни-членки, които прилагат същата помощ и ще тър­сим под­к­репа от тях, за да я запазим за живот­новъд­с­т­вото. За тютюна няма как да продължи национал­ната помощ.

Проб­лемът при нас идва от това, че има демар­кация между отдел­ните категории животни в под­к­репата на сек­тора. Категорията животни, които се под­к­репят по национал­ната преходна помощ, не се под­к­репят по други схеми за обвър­зана под­к­репа. Изк­люч­ването на въз­мож­ността за продъл­жаването на национал­ната преходна помощ пос­тавя въп­росът как ние ще ком­пен­сираме тази под­к­репа за категорията овце и кози без селек­ционен кон­т­рол.

- Колко стопани ще бъдат засег­нати от спирането на схемата за национал­ната преходна помощ?

- 14 000 стопани са засег­нати. Още на Комитета по сел­ско стопан­с­тво, който пред­хожда Съвета на минис­т­рите през ноем­ври, ще тър­сим под­к­репа от останалите страни, които прилагат национал­ната помощ, за да се кон­солидираме около продъл­жаването на този вид под­помагане или други групи за под­к­репа, които са допус­тими за под­помагане. Добре е на този етап да отс­тоим този наш интерес.

- Кои свои искания ще успеем да защитим за новия прог­рамен период? От кои ще се наложи да отс­тъпим?

- Не смятам, че трябва да отс­тъп­ваме някъде. Раз­бира се, че има много детайли във всяка една позиция. Бъл­гария защитава запаз­ване на бюджета на ОСП, стабилен бюджет, по-силна вън­шна кон­вер­ген­ция, обвър­зана под­к­репа, национална преходна помощ, в под­к­репата на организациите на произ­водителите, да се запази същес­т­вуващото положение и 10% от тези бюджети да са за екологични плащания. Пред­ложението е двойно по-високо.

Имаме нап­редък в хода на преговорите за обвър­зана под­к­репа. Румън­с­кото пред­седател­с­тво прик­лючи с дек­ларация за запаз­ване на сегаш­ните нива на обвър­заната под­к­репа — 13%+2%. Какво иска Бъл­гария? Ако национал­ната преходна помощ бъде изк­лючена като въз­мож­ност в новия период, бюджетът, който ни е необ­ходим, за да под­к­репяме живот­новъд­с­т­вото по група, която не се под­помага по обвър­заната под­к­репа, това са 3% допъл­нително обвър­зана под­к­репа — тя да ни бъде отпус­ната и нашият % да стане 16%+2% или общо 18% обвър­зано под­помагане. Това е нашето искане от момента, в който аз пред­с­тав­лявам Бъл­гария в Съвета на минис­т­рите на земеделието в ЕС.

Интересите са раз­нопосочни. В момента Гер­мания е категорична изобщо да няма обвър­зана под­к­репа в новата ОСП. Водим специални двус­т­ранни срещи с гер­ман­с­ката колежка в опит да я убедим на прак­тика Гер­мания да смени позицията си и да поз­воли запаз­ването на обвър­заната под­к­репа като инс­т­румент. На нея сме изп­ратили част от пър­вия SWOT анализ за земеделие и ХВП, която касае обвър­заната под­к­репа. Пред­седател­ката на коор­динацион­ното звено и ресор­ният зам.-министър заминават другата сед­мица на посещение в Гер­мания само по тема обвър­зана под­к­репа. Гер­мания в момента е ключов фак­тор за това ще продължи ли да има обвър­зана под­к­репа. Фран­ция под­к­репя прилагането на обвър­заното под­помагане. Това са ни национал­ните теми в обх­вата на новата ОСП.

- Едно от притес­ненията на земедел­с­ките стопани е, че може да се копира запад­ния модел на прилагане на ОСП в Бъл­гария. Пример за това в нас­тоящия период е прилагането на меж­динни кул­тури като екологична прак­тика за под­помагане — нещо, което на прак­тика е неп­риложимо в нашите условия…

- Първо да започна от това, че нас­тоящият прог­рамен период е много по-добър от пред­ход­ния. И той даде въз­мож­ност да прилагаме обвър­заната под­к­репа, да финан­сираме най-чувствителните и уяз­вими сек­тори в Бъл­гария — плодове, зелен­чуци и живот­новъд­с­тво. Дан­ните за това как се е отразила тази под­к­репа на тези сек­тори е много крас­норечива — и за плодове и зелен­чуци, и за всички категории животни има увеличение, с изк­лючение на млеч­ните крави — при тях има много леко намаление. Друг е въп­росът, че има обща тен­ден­ция в ЕС за окруп­няване на стопан­с­т­вата, за намаление на земедел­с­ките стопани като абсолютен брой. Ние няма как да вър­вим против общата тен­ден­ция на раз­витие на земеделието в Европа.

Новият прог­рамен период, който в момента се договаря, ще даде още по-голяма свобода на страните-членки. Дори се пос­тавя въп­росът: “Това не е ли ренационализация на Общата земедел­ска политика на Европа? Не, не е!”. Решението, че всяка страна ще е още по-гъвкава да нап­рави Стратегичес­кия си план изк­лючително адап­тиран към спецификата на национал­ното си земеделие и прак­тики, е много добро. Бюджетът ще под­к­репи прак­тики, които са обичай­ните за съот­вет­ната страна — поз­нати, въз­можни да се прилагат и да донесат доход.

Но трябва да е ясно, че политиката е към зелено земеделие. В новия прог­рамен период земедел­с­ките стопани няма да получат повече. Те ще получат в най-добрия случай същото, но срещу много повече изис­к­вания по отношение на околна среда и климата. Това трябва да е ясно! Повишената услов­ност или зелени мерки, за които те получаваха ком­пен­саторно под­помагане, че ги правят доб­роволно, сега ще станат задъл­жителни.

- Тоест ще изпъл­няват повече задъл­жителни екологични прак­тики при същото или по-ниско финан­сиране?

- Ние не можем да очак­ваме, че ще получим повече. Дори проекто бюджета, който е пред­ложен за нашата страна, на прак­тика запазва нивото на дирек­тна под­к­репа ( в пос­лед­ните 2 години е с леко увеличаване заради методиката за вън­шна кон­вер­ген­ция — сближаване на под­помагането — която е пред­ложена от ЕК). На прак­тика то няма да се усети пред­вид на това, че обработ­ваемите площи всяка година се увеличават. Трябва да е ясно, че новият прог­рамен период има далеч по-високи зелени изис­к­вания — да се прави земеделие с по-щадящи окол­ната среда земедел­ски прак­тики.

За улес­нение и по-добра адап­тив­ност на всички прак­тики, които ще бъдат под­к­репяни в новата ОСП, чрез Национал­ния стратегически план, ние сме в процес на събиране на всички въз­можни данни за такива зелени прак­тики в целия ЕС, включително и в Бъл­гария (чрез бран­шовите организации), така че да нап­равим наръч­ник на прак­тики. И когато дойде времето да работим и пишем съот­вет­ните мерки за под­к­репа, земедел­ците да решат кои са най-добрите прак­тики.

В началото на декем­ври планираме да проведем среща с екс­пер­тите, които работят в Минис­тер­с­т­вото, които работят по ОСП, екс­перти от страни-членки, пред­с­тавители на ЕК и бран­шови организации, специално пос­ветена на зелените прак­тики в Европа. Трябва да бъдем мак­симално креативни, защото тези зелени прак­тики, трябва да носят доход на земедел­с­ките стопани. Трябва да носят и да дават продукт, който граж­дан­с­кото общес­тво очаква от земедел­с­ката общ­ност — а именно екологосъоб­разно произ­веден, щадящ окол­ната среда.

- Има притес­нения от страна на земеделци, че заради неуредените позем­лени отношения, ще имат труд­ности с прилагането на новата ОСП. На какъв етап е работата по Закона за земята?

- След като изтече общес­т­веното обсъж­дане, до края на годината МЗХГ ще внесе в Минис­тер­с­кия съвет и ще пред­ложи на Народ­ното съб­рание изцяло нов позем­лен закон. Законът ще обедини няколко дейс­т­ващи законови акта, които в момента регулират позем­лените отношения. Ще се осъв­ремени, ще се отс­т­рани всичко остаряло, което вече не дейс­тва. В Закона няма революции. Нап­равили сме това, по което пос­тиг­нахме кон­сен­сус с бранша. Истината е една — не можем да вър­нем начина, по който е вър­ната земедел­с­ката земя 90-те години чрез лик­видация. В целия свят няма управ­лен­ско решение, наречено лик­видация — да лик­видираш нещо, което работи. Но не можем да вър­нем времето.

Всички процеси след приемането на Закона, трябва да се раз­виват един­с­т­вено от волята на соб­с­т­вениците. Ние не можем да имаме принудителна комасация на соб­с­т­веността, не можем да имаме никакви управ­лен­ски решения, базирани на основата на някакъв вид админис­т­ративна принуда. Процесът на комасация е изк­лючително бавен, но ние имаме дейс­т­ваща Кон­с­титуция, според която час­т­ната соб­с­т­веност е неп­рикос­новена и всичко, което правим в посока облек­чение на земедел­с­ките стопани, са админис­т­ративни процедури, гаран­тиращи справед­ливостта в раз­п­ределението на позем­ления ресурс между земедел­с­ките произ­водители при условие на гаран­тиране неп­рикос­новеността на час­т­ния соб­с­т­веник.

- Раз­п­ределянето на белите петна в момента е “ябълка на раз­дора” за много земедел­ски стопани. Ще се намери ли решение за проб­лема?

- Решението на проб­лема е в самите земедел­ски стопани. Както знаете, белите петна са земедел­ски земи, за които соб­с­т­веникът не се е пог­рижил, не ги е отдал под наем или аренда с договор. Дър­жавата се грижи за него като соб­с­т­веник като му гаран­тира плащането на рента затова, че му пол­з­ват земите и в същото време е въвела процедура за раз­п­ределение на белите петна да става справед­ливо между земедел­с­ките стопани, според правата за обработка на земята в зем­лището. Ако земедел­ците помежду си стиг­нат до споразумение, няма да има нужда от намеса на Дър­жавата. Истината обаче е такава, че тези бели петна, ако няма тази процедура, ще се работят при всички случаи на прин­ципа “по-силният печели”. Пред­ложили сме регулация, дейс­т­ваща от 2015 г. , за да има все пак справед­ливост на това раз­п­ределение. Защото друга теория, в правото или в депутати в НС ще ви кажат, е че за соб­с­т­веници, които не са потър­сили земедел­с­ките земи и не са се пог­рижили за тях­ното пол­з­ване, трябва да се заобикалят. Това няма как да стане, реал­ният живот е друг!

Истината е, че интересът към земедел­с­ката земя е огромен. Всяка година обработ­ваемите площи стават повече. Въп­росът е как да защитим интересът на соб­с­т­веника. Ние сме намерили този механизъм. Оттам насетне у земедел­с­ките стопани е волята дали те помежду си ще пос­тиг­нат кон­сен­сус или ще се стигне до служебно раз­п­ределение.

- Каква е актуал­ната кар­тина по отношение на АЧС?

- Не искам да давам успокояващи данни. Защото статис­тиката е категорична — август беше месецът, в който интен­зитетът драс­тично спадна, след като взехме поредица от мерки. Изпол­з­вам случая да благодаря на всички стопани, които изпъл­ниха препоръките ни и намалихме поголовно тази популация. Така на прак­тика овладяхме раз­п­рос­т­ранението на вируса. Към нас­тоящия момент (5 ноем­ври — бел.авт.) имаме общо 41 случая, от които пос­лед­ните два са само източно-балканска свиня. Отделно са дивите прасета — тук също можем да дадем много добри данни — много под нашите очак­вания. Стар­тира лов­ния сезон, има отс­т­реляни 8160 прасета само за 1 месец (при условия, че избор­ният ден не беше ловен). Тоест, ако не бяха изборите, ние щяхме да имаме още повече отс­т­реляни прасета. Пробите също стават за една сед­мица — нещо, което подоб­рихме значително, спрямо пред­ход­ната година. Дан­ните от пър­вите ловни уикенди показаха, че от 2000 отс­т­реляни свине, имаше 2 положителни проби — 0,1%. В Ловешко имаше повече от 2 случая. В момента няма притес­нителни данни. Но, това не бива да ни успокоява. Все пак зимата не е сезонът на Африкан­с­ката чума. Тя започва със затоп­лянето на времето.

Ние вър­вим стрик­тно по плана, който анон­сирахме още в хода на кризата. Ще бъдем без­ком­п­ромисни през след­ващата година, защото АЧС не е отминала, тя е на нашата територия, тя ще продължи да взема жер­тви… Колко жер­тви ще вземе, зависи един­с­т­вено и само от нашите усилия какво и как ще нап­равим, какво ще променим…

- Живот­новъди алар­мират, че вече две години не са получили под­помагане по мярка 14 за Хуманно отношение към живот­ните. Нап­равили са инвес­тиции, а сред­с­т­вата се бавят. Работи ли се по въп­роса ?

- Да, тези плащания са закъс­нели, но се работи. До края на месец ноем­ври или през декем­ври ще бъдат изп­латени сред­с­т­вата по мярка 14 “Хуманно отношение към живот­ните” за най-забавените заяв­ления на стопаните от миналата година. Когато влязохме, започ­нахме интен­зивна работа по това как да отпушим тези плащания, промени в наред­бата — ангажимен­тът стана едногодишен. Всичко, което е по въз­мож­нос­тите на админис­т­рацията да се облекчи мяр­ката, беше нап­равено и се надявам да влезем в график.

- Произ­водители на плодове и зелен­чуци искат по-ефективна политика в под­к­репа на бъл­гар­с­ката продук­ция при реализацията ѝ на пазара. Какви са въз­мож­нос­тите за това в условията на свободен европейски пазар? Нап­ример в Румъния задъл­жиха чуж­дите вериги, които оперират на тех­ния пазар, да пред­лагат минимум 50% храни румън­ско произ­вод­с­тво…

- Първо искам да кажа, че Бъл­гария е с най-висока под­к­репа за плодове и зелен­чуци и когато искаме все повече и повече пари, трябва да сме наясно, че все пак под­помагането не може да ти пок­рие същес­т­вената част от раз­ходите. Затова имаме проб­лем да защитим продъл­жаването на обвър­заната под­к­репа. По анализи на други страни членки като Гер­мания, ЕК има тотално свръх­ком­пен­сиране, а в Бъл­гария е най-голямото. Циф­рите го говорят, а не аз.

Пазарите и дос­тъпа до тях — за мен това са нераз­работените въз­мож­ности, по които следва да се работи. Все по-сложно става това да се прави в обх­вата на европейс­ката регулация, при която е свободно движението на стоки, капитали и хора. Какво сме нап­равили към момента? Тър­сим всякакви механизми да под­к­репим произ­водителите на плодове и зелен­чуци в тази посока в новия стратегически план за след­ващата ОСП — да стиг­нат дирек­тно на пазара, по-голямата част от дохода на продукта в цялата агро-хранителна верига да отиде при тях. Надявам се да пос­тиг­нем определени резул­тати в тази посока.

Към момента сме подали до Минис­тер­с­тво на финан­сите искане за обратно начис­ляване на ДДС на плод и зелен­чук и сурово мляко. Те вече са предали на ЕК, води се дебат, искат ни се определени данни. Още тук изпит­ваме проб­леми обаче с огром­ния сив сек­тор. На прак­тика официални статис­тически данни не можем да покажем. Тези, които показ­ваме не отразяват реал­ността. За да получим раз­решение от ЕК, всичко трябва да почива на официални източ­ници. Раз­бира се ще положим всички усилия да получим едно такова раз­решение, което би подоб­рило същес­т­вено положението на земедел­с­ките стопани на бъл­гар­с­кия пазар. Став­ката тук е 20%, от Гър­ция влизат плодове и зелен­чуци, без такова ДДС — раз­ликата е същес­т­вена… На второ място — прилагането на този механизъм би изс­вет­лило голяма част от тези приходи, включително и доказ­ването на съот­вет­ните добиви и реализация за обвър­заната под­к­репа също биха били по-реални. Мога да дам примери за драс­тични раз­лики в цени, извадени от всеки супер­мар­кет или борса на Плов­див и фак­тури, показани за обвър­зана под­к­репа — имаше череши на цена 5 ст./кг. Всичко това са укрити приходи, върху които не е платен данък, зап­лата, осигуровка и т.н. Тоест обрат­ното начис­ляване на ДДС би довело до озд­равителен ефект върху цялата сис­тема.

Второто нап­рав­ление, по което работим са фер­мер­с­ките пазари, където мал­ките произ­водители дирек­тно могат да продават. В момента в Минис­тер­с­т­вото по Прог­рамата за раз­витие на сел­с­ките райони (ПРСР) мис­лим как можем след­ващата година да реализираме проект за под­к­репа на фер­мер­ски пазари във всеки облас­тен цен­тър.

На трето място — ресор­ният зам.-министър работи върху идеята за съз­даване на регис­тър на тър­гов­ците на плодове и зелен­чуци. Целта е чрез него да се елиминира нелоял­ната кон­курен­ция, която не може да гаран­тира качес­тво и безопас­ност.

По отношение на стрик­тни регулации за веригите, официал­ните източ­ници на инфор­мация каз­ват друго — там, където има опити да се въведе подобно задъл­жение, има заведени процедури и на прак­тика то не работи. Факт е обаче, че е имало опити в Национални пар­ламенти за налагане на такива ограничения.

За да може всичко това да се случи, важни са организациите на произ­водителите. В Бъл­гария сме с най-ниска степен на организираност. Поради раз­лични прог­рами в пос­лед­ните месеци се засили учредяването и приз­наването на организации на произ­водители. Сега обаче ще им нап­равим проверки, защото част от тях са с много малко лица, свър­зани помежду си. Тези организации изобщо не носят очак­вания ефект, за който са съз­дадени подобни мерки — а именно сдружаването на земедел­ците в дадена мес­тна общ­ност с цел по-добра реализация на продук­цията. Ще отнемем това приз­наване на организациите, които не пос­тигат подобни цели.

Интер­вюто е на София Бел­чева, от Agroclub.BG