Не бива България да прибързва с влизането в Еврозоната

Не бива България да прибързва с влизането в Еврозоната

Няма никакъв консенсус сред българското население по този въпрос

Георги Вул­джев, икономист

- Г-н Вул­джев, след проведено социологическо проуч­ване на „Тренд“ се оказва, че повече от половината бъл­гари искат референ­дум, на който да изкажат мнението дали са съг­ласни с член­с­т­вото на Бъл­гария в Еврозоната. Какво друго показва изс­лед­ването и според вас повече вреди или ползи ще има за страната ни приемането на еврото?

- Както споменахте, точно 54 % от бъл­гарите, според социологичес­ката извадка на „Тренд“, смятат, че трябва да се проведе референ­дум по отношение на присъединяването към еврото. Точно 50 % пък са против присъединяването ни към Еврозоната. Едва 19 % категорично под­к­репят Бъл­гария да приеме еврото. Тези данни много ясно показ­ват, че като цяло в момента няма никакъв кон­сен­сус сред бъл­гар­с­кото население по този въп­рос, за раз­лика от политичес­ката класа, която твърдо е решена да се присъединим към Еврозоната. Има доста сериозно раз­деление между това как политичес­ката класа вижда бъдещето на Бъл­гария по отношение на Еврозоната и това какво бъл­гар­с­кият народ мисли по въп­роса. В този кон­текст според нас е най-добре да се отложи това прибър­зано присъединяване към Еврозоната, както и да се преос­мисли целият този неп­роз­рачен процес, по който вър­вят преговорите ни за присъединяването към ERM II, както нашумя в медиите през пос­лед­ните няколко дни. Докато не се проведе по-широк общес­т­вен дебат по темата и евен­туално, ако се налага, и референ­дум по темата. По отношение на плюсовете и минусите от присъединяването ни към Еврозоната, рис­ковете за Бъл­гария далеч над­вишават потен­циал­ните плюсове, които можем да изв­лечем. Еврозоната в момента стаг­нира икономически. Страни като Гер­мания и Италия са на ръба на рецесията през пос­лед­ната една година. Не е ясно какво ще е бъдещето на Съюза. Заговори се от страна на новия президент на Европейс­ката цен­т­рална банка за потен­циално рефор­миране на така наречените маас­т­рих­с­тки правила, които всички в Евросъюза трябва да спаз­ват. Тоест може да има фун­дамен­тално предоговаряне на условията на Еврозоната и от това може би някакви струк­турни реформи, от които ЕС има крещяща нужда, защото още не се е въз­с­тановил от пос­лед­ната голяма финан­сова криза. И проб­лемите, които доведоха до тази тежка криза в Еврозоната все още не са изчис­тени. В този кон­текст точно в нас­тоящия момент би било доста голяма грешка от страна на бъл­гар­с­ките политици да бър­зат за присъединяване към Еврозоната, защото въобще не сме сигурни как ще се раз­вие този съюз през след­ващите няколко години.

- В такъв случай просто трябва да се изчака, а не изцяло да се отказ­ваме от член­с­тво в Еврозоната?

- На теория, ако може да се рефор­мира Евросъюзът и да се изчисти от тези проб­леми. Някои смятат, че може. Аз съм скеп­тичен дали това може да се случи. Да, можем да изчакаме. Да видим по-късно, ако след няколко години тези промени се изчис­тят, дали тогава да рес­тар­тираме отново този процес. За момента понеже тези проб­леми не се раз­решават, а се задъл­бочават все повече и повече и с политиката на Европейс­ката цен­т­рална банка, която налива все повече и повече пари в бан­ковите сис­теми на страни като Италия, които не са рефор­мирани и пос­тоянно и все още страдат от доста сериозни проб­леми. Виж­даме, че все още фалират банки в Италия. Има нужда пос­тоянно да бъдат спасявани. Не са раз­решени проб­лемите в тези финан­сови сис­теми на страни като Италия, Пор­тугалия и Испания. Преди да се изчис­тят тези проб­леми и да се проведе дебат в самата еврозона какво ще се случва с правилата и начина, по който този съюз фун­к­ционира икономически, е много лоша идея да бър­заме към присъединяване.

- Смятате ли, че е въз­можно повишаване на цените в Бъл­гария, ако се присъединим към Еврозоната? Днес премиерът Бойко Борисов увери, че това няма да се случи. От своя страна финан­совият минис­тър Горанов каза, че ще влезем при нас­тоящия курс на лева. Това се случва, раз­бира се, след като имаше нап­режение от внесените от пред­седателя на бюджет­ната комисия в пар­ламента Менда Стоянова промени в Закона за БНБ.

- Ако наис­тина валут­ният курс остане неп­роменен, не би тряб­вало да има ценови шок. Ще има лека корек­ция на цените. След като цените минат в евра, зап­латите също ще са в евро. И всичко би тряб­вало да се изравни без големи нива на инф­лация. Ако наис­тина се запази нас­тоящият валутен курс без някакви корек­ции към него, да, най-вероятно не би тряб­вало да има подобни проб­леми.

- Не би тряб­вало, но какви са рис­ковете, ако прог­нозата на Горанов не се окаже вярна?

- Зависи как кур­сът ще бъде променен. Раз­бира се, ако той се промени, най-вероятно ще е към обез­ценка на лева. В предишни години в някои меж­дународни инс­титуции, в това число Меж­дународ­ния валутен фонд, някои лица са изразявали съм­нение, че валут­ният курс на лева спрямо еврото е над­ценен. Ако има някаква корек­ция на нашия валутен курс и тя е под фор­мата на девал­вация, това означава, че левът ще се обез­цени, цените съот­ветно най-вероятно ще се покачат вслед­с­т­вие на това, че левът ще падне спрямо еврото. И това ще повиши цената на нашия внос и оттам това ще доведе до увеличение на цените. Колко пъти, това зависи от това колко точно ще е въп­рос­ната корек­ция, ако има такава. От правител­с­т­вото ни обещават, че такава няма да има. Но раз­бира се трябва да видим и другата страна, а именно какво ще кажат по въп­роса самите европейски инс­титуции. Ако и те кажат, че нямат такъв интерес да се коригира валут­ният курс, тогава не би тряб­вало да има от какво да се притес­няваме.

- Същес­т­вува ли може би адски оптимис­тич­ната пер­с­пек­тива, че ще има ревал­вация на лева, както се случи с кроната?

- Наис­тина това много ме съм­нява. Няма почти никакъв шанс левът да се окаже под­ценен, спрямо еврото. Според мен това е доста нереалис­тичен сценарий. Може би има 1 % вероят­ност нещо такова да се случи.

Интер­вюто е на Аген­ция „Фокус”