Елеонора Митрофанова: Процесът на историческо помирение ни позволява да вървим напред

Нейно Превъз­ходител­с­тво Елеонора Вален­тиновна Мит­рофанова е пос­ланик на Рус­ката федерация у нас отс­коро, но вече е много популярна и обичана лич­ност в медиите и в бъл­гар­с­кото общес­тво.

Тя е родом от Сталин­г­рад (Вол­гог­рад днес). Вис­шето си образование получава в МГИМО, кан­дидат е на икономичес­ките науки. Била е депутат в Дър­жав­ната дума. През 2001 г. тя е наз­начена за замес­т­ник генерален дирек­тор на ЮНЕСКО в Париж. Дип­ломатичес­ката й кариера започва през 2003 г. като първи заместник-министър на вън­ш­ните работи на Русия. Втората й мисия в ЮНЕСКО е като пос­тоянен пред­с­тавител на Русия (2009–2016). Била е ръководител на Рос­сот­руд­ничес­тво към МВнР на Русия. От лятото на 2020 г. до януари 2021 г. е “пос­ланик за специални поръчения“ на Рус­ката федерация. Има четири деца и осем внуци.

Димит­рина Гер­гова,

Свет­лана Тютюн­джиева

- Елеонора Вален­тиновна, на 12 юни 1990 г. РСФСР приема ново наз­вание — Руска федерация. Сега в със­тава на Русия има 85 региона — най-разнообразни по език, традиции, история. Какво е глав­ното пос­лание, в какво е същ­ността на най-младия праз­ник?

- Поз­волете да Ви поп­равя. На 12 юни 1990 г. Рус­ката социалис­тическа федеративна съвет­ска репуб­лика (РСФСР) приема Дек­ларация за дър­жавен суверенитет, в която е заявена решимост да се съз­даде дър­жава с по-широки пъл­номощия в със­тава на СССР. Преименуването на РСФСР в Руска федерация става по-късно — на 25 декем­ври 1991 г., вслед­с­т­вие на раз­пада на Съвет­с­кия съюз.

12 юни ознаменува прехода на Русия към нови исторически реал­ности, в които тя се оказва на пресеч­ната точка на хилядолетията. Нашата страна има богата и многовековна история на праз­ниците, съот­вет­с­т­ващи на един или друг период. Дос­татъчно е да си припом­ним нап­ример колко мащабно се отбеляз­ваха годиш­нините на Октом­в­рийс­ката революция. Сега не се правят чес­т­вания на официално ниво, но за мнозина граж­дани 7 ноем­ври продъл­жава да е особен праз­ник. При това никой не пречи на желаещите да провеж­дат мероп­риятия, пос­ветени на тази дата. Смятам за изк­лючително позитивно явление процеса на историческо помирение, който е в ход в нашата страна. Той ни поз­волява да вър­вим нап­ред, без раз­цеп­ление и ненужни противопос­тавяния, нещо, което, за съжаление, наб­людавам в Бъл­гария.

- Вие вече успяхте да пътувате из Бъл­гария, дори говорите бъл­гар­ски с добро произ­ношение. Какво запом­нихте най-вече от визитите в страната и срещите в София?

- За изминалите три месеца пребиваване в Бъл­гария успях да видя някои забележител­ности на София, древ­ния Плов­див, прек­рас­ния град Стара Загора, героич­ния Плевен, край­дунав­с­кия Видин, ухаещия на рози Казан­лък. От страна на официал­ните лица има изразена готов­ност за сът­руд­ничес­тво, освен това чув­с­т­вам иск­рено и доб­рожелателно отношение на обик­новените бъл­гари. Най-ярко впечат­ление досега обаче ми нап­равиха праз­нич­ните мероп­риятия в София в чест на национал­ния праз­ник — Деня на освобож­дението на Бъл­гария от осман­ско иго. Често каз­ваме, че между рус­кия и бъл­гар­с­кия народ има особена историческа и духовна връзка и на 3 март аз усетих иск­рената атмос­фера на всеобщо единение и радост.

- Елеонора Вален­тиновна, наложи Ви се от пър­вите дни на вашето пребиваване на новия пост да се сблъс­кате, меко казано, с труд­ности в отношенията между нашите страни — шпион­ски скан­дали, политическа нес­табил­ност, прак­тически нулеви дър­жавни отношения. На този фон виж­дате ли повод за оптимизъм в раз­витието на отношенията между Русия и Бъл­гария?

- Невед­нъж вече комен­тирах целия този “шпион­ски цирк“ и още вед­нъж ще под­чер­тая, че всички обвинения са неос­нователни и “изс­мукани от пръс­тите“. В крайна сметка има един напълно европейски тер­мин — презум­п­ция за невинов­ност. Но никой не е виж­дал нито решения на съда, нито материали от раз­с­лед­ване. “Доказател­с­т­вата“, пред­с­тавени от прокуратурата, са извън всякаква критика. За какви ги мис­лят бъл­гар­с­ките граж­дани, като им пред­лагат да повяр­ват на ком­п­лект от неясни кар­тинки и “изрезки“ от гласове?

Искам да напомня, че рус­кото правител­с­тво въведе списък на нед­ружес­т­вените дър­жави, за които са пред­видени редица сериозни сан­к­ции, включително и от асимет­ричен харак­тер. Списъкът е отворен за включ­ване на “луди глави“, готови да пренеб­рег­нат дър­жав­ните интереси заради еднич­кото потуп­ване по рамото от чичо Сам.

Въп­реки нед­ружелюб­ните дейс­т­вия от страна на официална София аз съм убедена, че винаги има повод за реалис­тичен оптимизъм. Надявам се, че с новия политически цикъл тази без­пер­с­пек­тивна страница в българо-руските отношения ще бъде зат­ворена и ние ще можем да продъл­жим раз­витието на сът­руд­ничес­т­вото в сферите от взаимен интерес.

- Бъл­гария е домакин на инициативата “Три морета“. Някои екс­перти я определят като съз­даване на санитарен кор­дон между Русия и Европа от юг на север. Как вие виж­дате тази инициатива?

- Ние нямаме негативно отношение към проекти, насочени към активизиране на регионал­ното сът­руд­ничес­тво в икономичес­ката, енер­гий­ната, тран­с­пор­т­ната и други области. Смятаме стремежа на дър­жавите да укреп­ват своята взаимна свър­заност за абсолютно естес­т­вен.

Същев­ременно прин­ципно важно е всеки фор­мат да има отк­рит харак­тер и да се придържа към ясни проз­рачни цели. Иначе има опас­ност, че вместо раз­витие на кон­так­тите, в региона ще бъде съз­дадена някаква обособена инф­рас­т­рук­тура, която в крайна сметка да води към установяване на нови бариери. В този случай, както раз­бирате, не става дума за регионално взаимодейс­т­вие. Ще продъл­жим да наб­людаваме дей­ността в рам­ките на инициативата “Три морета“. От страните учас­т­нички се долавят понякога раз­нопосочни сиг­нали, което, изг­лежда, отразява раз­лич­ните им очак­вания от този фор­мат.

- Защо според Вас именно сега се наб­людава бук­вално русофоб­ска истерия на Запад — Бъл­гария не е изк­лючение. Каква е целта на тази русофоб­ски ураган?

- Съв­ременна Русия въп­лъщава стремежа на повечето дър­жави към многополюсен свят. За раз­лика от много други ние заявяваме това отк­рито, което до извес­тна степен дразни самоп­ровъз­г­ласилите се “жан­дарми на планетата“. Тях­ната цел е сдър­жане на раз­витието на нашата страна, раз­рушаване на връз­ките ни с европейс­ките страни, някои от които вече са превър­нали своите вън­ш­нополитически ведом­с­тва в “Минис­тер­с­тва за обвинения на Русия във всички смър­тни грехове“. Основаната на сляпа ненавист и угод­ничес­тво политика не може да бъде съзидателна и раз­бира се, не предиз­виква уважение. Ние обаче ще продъл­жим да вър­вим нап­ред като кер­вана, който не реагира на странични звуци.

- Неот­давна отбелязахме 76-ата годиш­нина от победата над фашизма. Времето върви и редиците на ветераните, учас­т­ници и свидетели на Великата отечес­т­вена война, оредяват. Въп­росът за истината за вой­ната и победата сякаш става поколен­чески. Смятате ли, че младото поколение е способно да отличи истината от фалша и лъжата? Доколко младите се интересуват от историята и актуал­ните въп­роси на съв­ремието или им е по-удобно във вир­туал­ния свят?

- Въп­росът е много важен и актуален. Мероп­риятията, пос­ветени на победата на съвет­с­кия народ във Великата отечес­т­вена война, на най-трагичното събитие на 20-и век, показаха, че броят на фрон­товаците, тружениците от тила, преживелите блокадата на Ленин­г­рад и децата от нацис­т­ките кон­ц­лагери — живи свидетели на воен­ното смутно време, с всяка изминала година неумолимо намалява. И днес младежта поема щафетата на бор­бата за историчес­ката истина, свър­зана с решаващия принос на Съвет­с­ката армия в победата над фашизма. В този смисъл въп­росът наис­тина става поколен­чески. Мисля, че по-голямата част от сегаш­ното младо поколение е способно да отличи истината от фалша и лъжата. Днес уверено можем да кажем, че новите поколения рус­наци, живеещи в новата инфор­мационна реал­ност, се интересуват от историята на Великата отечес­т­вена война, знаят за причините, за ключовите стратегически военни операции и раз­бира се, за многомилион­ните жер­тви сред воен­ните и цивил­ното население. За това може да се съди и по резул­татите от социологичес­ките проуч­вания.

Убедена съм, че днеш­ната руска младеж ще почита паметта за героите победители и ще нап­рави всичко въз­можно, за да се запази паметта за под­вига на нашите род­нини и близки в най-жестоката война в историята на човечес­т­вото.

- Еленонора Вален­тиновна, как определяте мисията си в Бъл­гария, какви са акцен­тите на пред­с­тоящата Ви работа в раз­лич­ните сфери — икономика, туризъм, хуманитарна и пр.?

- Нашата страна винаги е била и неиз­менно остава отворена за взаимоиз­годно сът­руд­ничес­тво. Стремим се към кон­с­т­рук­тивен диалог по целия спек­тър на руско-българските отношения. От икономическа гледна точка има редица пер­с­пек­тивни проекти за задъл­бочаване на пар­т­ньор­с­т­вото между нашите страни — чис­тата енер­гетика, включително изг­раж­дането на нова АЕЦ, тран­с­пор­т­ната сфера, фар­мацев­тич­ната индус­т­рия и др. Решенията за учас­тие в един или друг проект ще се вземат преди всичко според тях­ната тър­гов­ска прив­лекател­ност и благонадеж­д­ността на пар­т­ньорите. Но като начало трябва да се преодолеят пос­лед­с­т­вията от коронавируса и да се вър­нем поне на предиш­ното ниво на взаимодейс­т­вие.

Знаем колко са важни рус­ките туристи за Бъл­гария, но в условията на пан­демия решаването на този въп­рос зависи от профил­ните ведом­с­тва на двете страни, от тях­ното екс­пер­тно виж­дане на потен­циал­ните опас­ности за хората.

- Вес­т­ник “Русия днес-Россия сегодня“ активно сът­руд­ничи с Фонда за под­к­репа и защита правата на сънарод­ниците, живеещи в чуж­бина, който на 25 май навърши 10 години. С какви проб­леми нашите сънарод­ници се обръщат към кон­сул­с­т­вото?

- Повечето въп­роси са свър­зани с пас­пор­тите, граж­дан­с­т­вото и нотариатът се решават по общия ред. Мнозина се интересуват от текущата епидемиологична обс­тановка и условията за влизане в Рус­ката федерация. Най-популярната тема е въз­мож­ността за вак­синация срещу КОВИД-19 с рус­кия препарат “Спут­ник V“, при това въп­росите идват не само от нашите сънарод­ници, но и от бъл­гар­ски граж­дани.

- Какво бихте пожелали на сънарод­ниците по случай Деня на Русия?

- Денят на Русия е праз­ник, в който си спом­няме за многовеков­ния път на Рус­ката дър­жава, отп­равяме благодар­ност към изтък­натите пред­с­тавители на нашата страна, гор­деем се с пос­тиженията, богатите кул­турни и научни традиции. В този праз­ничен ден бих искала да пожелая на нашите сънарод­ници успехи в професионал­ната и общес­т­вената дей­ност, както и продъл­жение на актив­ната работа по укреп­ване на друж­бата и взаим­ното раз­бирател­с­тво между народите на Русия и Бъл­гария.