ГЕРБ заложи много бомби в енергетиката

ГЕРБ заложи много бомби в енергетиката

В Централна и Източна Европа има пазар за над 23 трилиона долара за чиста енергия. Разбирате, че Съединените щати няма как да изпуснат такъв пазар

Без „Марица Изток“ въобще не е въз­можно да се пок­рие елек­т­ропот­реб­лението в Бъл­гария, точно така, както и без АЕЦ „Белене“ в бъдеще

Румен Овчаров, икономист и енер­гетик, минис­тър на енер­гетиката от 19961997 г. и на икономиката и енер­гетиката от 20052007 г., бивш лидер на БСП-София и зам.-председател на БСП

- Ще мръз­нем ли тази зима, г-н Овчаров? И, ако мръз­нем – защо, защото „Топ­лофикация“ ще спре заради високите цени на газа, или ние сами ще изк­лючим пар­ното в къщи заради тези цени?

- И в единия, и в другия случай ще бъде студено и ще се оцелява трудно. Европа, а и целият свят, изпадна в ситуация, в която не са били. В европейски план причината е несъс­тоятел­ната политика, която води Европейс­кият съюз. Имам пред­вид опитите да решава дъл­гос­рочни проб­леми с крат­кос­рочни, палеативни, неус­той­чиви мерки.

- Какво точно имате пред­вид?

- Преди всичко проб­лемите на климата и начина, по който ЕС се опитва да ги реши.

- Какви са лос­товете, които изпол­зва ЕС?

- Иска да намали въг­лерод­ните емисии и в същото време да гаран­тира енер­гий­ната сигур­ност. Само че и двете неща ги прави с псев­домерки. Първо, намаляването на въг­лерод­ните емисии го прави през т.нар. Зелена сделка, която пред­вижда крайно неус­той­чиви решения, ефек­тът от които се видя сега през лятото – в пър­вия кризисен момент тя просто се раз­падна. Второ, решаваме въп­роса за енер­гий­ната сигур­ност чрез въвеж­дането на пазарни прин­ципи в сферата на естес­т­вените монополи, аз го наричам псев­долиберализация на пазара. Защо псевдо, защото не съз­дава нито кон­курен­ция сред произ­водителите, а още по-малко – въз­мож­ност за избор сред пот­ребителите. Като резул­тат ние нямаме нито повишаване на качес­т­вото на услугата, нито намаляване на цената на енер­гията, а точно обрат­ното.

- Каква е ролята на Зелената сделка?

- Тя е изк­лючително небалан­сирана и пред­вижда енер­гетика само на основата на възоб­новяеми енер­гийни източ­ници. Природ­ният газ е включен там само като временно гориво в един кратък период от време. Въг­лищата са тотално изк­лючени, ядрената енер­гетика не е под­к­репена на прин­ципа, че всички бъдещи източ­ници на енер­гия не трябва да съз­дават вреди.

Трябва да добавим към това и псев­додивер­сификацията, която няма никакъв прак­тически смисъл освен изт­лас­к­ването на Русия от европейс­ките енер­гийни пазари. Без мисъл на каква цена и с какви ресурси ще стане това.

- Мал­ките модулни АЕЦ, пред­лагани от САЩ, може ли да бъдат решението на нашите енер­гийни проб­леми за бъдеще?

- Преди две сед­мици американ­с­кият минис­тър на енер­гетиката беше в Европа и заяви, че в Цен­т­рална и Източна Европа има пазар за над 23 трилиона долара за чиста енер­гия. Раз­бирате, че Съединените щати няма как да изпус­нат такъв пазар, затова сега те се опит­ват да се вър­нат на пазара на ядрената енер­гетика чрез т.нар. модулни реак­тори. Но те още не са нап­равени в САЩ. И тази схема, чрез която правим 12 реак­тора, за да получим мощ­ност от 700 мегавата и това го правим на една огромна площадка, малко си губи смисъла. Модул­ните реак­тори имат смисъл, ако могат да бъдат дис­лоцирани в отделни региони, за да гаран­тират регионал­ното елек­т­рос­наб­дяване. Още по времето на социализма се раз­г­леж­даше въп­роса за изг­раж­дане на атомна цен­т­рала за топ­лос­наб­дяване на София. Това щеше да бъде точно такава модулна елек­т­роцен­т­рала. Но в днеш­ната обс­тановка, с тази терорис­тична зап­лаха аз не мисля, че можем да „нац­въкаме“ малки АЕЦ около всяко село.

- Защо газът в Европа стана тол­кова скъп? Защо цената му се увеличи път пъти?

- Неус­той­чивите решения, заложени от ЕК, сработиха тази година. Най-напред европейс­ките ком­пании, които дос­тавят природен газ, си нап­равиха криво смет­ката. В края на зимата, която беше дълга и тежка, те – вместо да купуват газ от пазара, решиха, че ще изпол­з­ват по-евтиния, който бяха наг­нетили в хранилищата си м.г., защото мис­леха, че като дойде пролетта, цената на природ­ния газ ще падне. И изп­раз­ниха хранилищата. Но, когато дойде пролетта, започна бумът по въз­с­тановяване на икономиката в Китай, цените на природ­ния газ скочиха три пъти и кон­тей­нерите с втеч­нен природен газ вместо за Европа, заминаха за Китай.

И Европа се оказа и с празни хранилища, и с двойно по-висока цена на природ­ния газ. През лятото пък се оказа, че няма вятър и Гер­мания, въп­реки че има 60 000 мегавата вятърни цен­т­рали (АЕЦ Коз­лодуй е 2000 МВт), имаше дни, в които от тези 60 000 работеха само 1000 МВт и то само 4 часа на ден.

 

Така още в средата на лятото Гер­мания се оказа в тежка енер­гийна криза. Всички хук­наха да купуват газ и да произ­веж­дат ток от газ, цената на газа стана невъз­можна. И се оказаха в тази пер­фек­тна буря, която сами си съз­дадоха. И се сетиха, че имат въг­лищни цен­т­рали. И самата Гер­мания сега произ­вежда ток от въг­лища, защото няма газ. Цената на въг­лищата обаче също скочи от 90 USD/тон до над 200.

- Трябва ли да изк­лючим тогава нашите въг­лищни цен­т­рали?

- Бъл­гар­с­ката енер­гетика е замис­лена така по времето на социализма, че АЕЦ и ТЕЦ на мес­тни въг­лища да осигуряват базовото натовар­ване, ТЕЦ на вносни въг­лища (ТЕЦ Варна)- под­вър­ховите товари, а ВЕЦ — вър­ховите. Ние не случайно имаме 2700 мегавата водна енер­гетика. В случая на спиране на ядрен блок, той тряб­ваше да бъде момен­тално ком­пен­сиран от ПАВЕЦ-Чаира. Тази схема обаче отдавна не същес­т­вува.

Но като говорим за въг­лищни цен­т­рали – някой трябва да нап­рави една рет­рос­пек­ция на бом­бите, които остави Борисов за 12 години в енер­гетиката. Тези проб­леми ще ги сър­баме не само сега, а още дълго.

Те пропус­наха да дерогират спирането на ком­п­лекса „Марица Изток“. Когато тряб­ваше да преговарят и да се договорят, те си мъл­чаха. И се съг­ласиха на извеж­дането им през 2025 г. Само че това е утре. С какво точно ще произ­веж­даме елек­т­роенер­гия в Бъл­гария, след като спрем ком­п­лекса „Марица Изток“!? Аз не виж­дам никакви ресурси. А по-тъжното е, че тези ресурси ги няма и в региона. В момента все още Бъл­гария пок­рива дефицита в региона. Този дефицит е около 2000 мегавата. Докато работеха двата блока в Коз­лодуй, ние успявахме да пок­рием този дефицит и в Бъл­гария цената беше около 200 лв. за мегават/час. Когато спря един блок в Коз­лодуй, се оказа, че вече няма кой да пок­рива този дефицит и цената на тока и в Бъл­гария, и в региона стана двойна.

Другото нас­лед­с­тво на 12 години ГЕРБ в управ­лението е дъл­говият капан в енер­гетиката.

- В какво се изразява той?

 - НЕК има над 4,1 млрд. лв. задъл­жения. „Бул­гар­т­ран­с­газ“ има над 2,6 млрд. лв. задъл­жения, „Марица Изток“ — над 1,4 млрд. лв., БЕХ – над 1,15 млрд.лв., макар че има и вът­решни вземания за над 3 млрд. лв. Тези вът­решни вземания са от „Топ­лофикация – София“, от НЕК, от ТЕЦ „Марица Изток 2“ и да чакаш да се вър­нат е като да чакаш от умрял писмо. Особена опасна е ситуацията с „Топ­лофикация – София“. Там задъл­женията към БЕХ са за над 700 млн. лв., отделно към „Бур­гар­газ“ — над 130 млн. лв. И г-жа Фан­дъкова си щрака с пръсти и мисли, че всичко й е гаран­тирано. То й е гаран­тирано, обаче някой ще трябва да плати на „Газ­п­ром“ смет­ката за газа. И аз се чудя как това ще се случи при тези цени на газа в момента.

 - Какво следва от тези задъл­жения за милиарди?

- Следва, че част от дружес­т­вата в нашата енер­гетика са във фак­тическа несъс­тоятел­ност. Преди всичко „Топ­лофикация София“, която има 70 млн. лв. активи и над 800 милиона – дъл­гове. Ето това е бом­бата, която е заложена от ГЕРБ!

Неиз­г­раж­дане на връз­ката с Гър­ция е след­ващата заровена от ГЕРБ мина. В момента тя щеше да ни даде въз­мож­ност да дос­тавяме малко повече азер­ски газ, който в момента е два пъти по-евтин. А е по-евтин, защото цената се образува по старата фор­мула – с пет­рол­ните продукти. В Тур­ция дейс­тва същата фор­мула и цената е двойно по-ниска.

- Може ли да кажем какъв процент от нашите енер­гийни проб­леми имат доморасъл харак­тер и колко са прив­несени отвън?

- Нашите проб­леми са ком­бинация от двете. Първо, цената на природ­ния газ до голяма степен се определя от спот пазарите в ЕС. Но въп­росът е кой ни накара преди две години да променим договора си с „Газ­п­ром“.

- Спом­ням си, че точно на 3 март 2020 г. Бойко Борисов като премиер обяви, че вече ще плащаме с 40% по-евтин газ.

- Тогава спот цените на газа бяха много ниски. В нашия предишен дъл­гос­рочен договор с „Газ­п­ром“ цените на газа бяха базирани върху цените на пет­рол­ните продукти за 9-месечен период назад. Това не допус­каше такива флук­тоации, как­вито имаме сега. Само че тогава, отново по чисто политически причини, за да лишим „Газ­п­ром“ от основ­ното му предим­с­тво при сключ­ването на дъл­гос­рочни договори, ние решихме, че ще дос­тавяме газ предимно на базата на цените на спот пазарите. Съединените щати ще дос­тавят втеч­нен газ и всичко ще е наред. Тази година износът на САЩ на втеч­нен газ се е увеличил с 42% т.г., но вносът му за Европа е намалял с 15%., за Китай обаче се е увеличил с 26%. И какво стана? Принудиха ни да се вър­жем със спот пазарите и с тер­миналите за втеч­нен газ, но ние в този момент останахме без газ, защото САЩ решиха да отидат там, където цената е по-висока.

И сега Европа иска Русия да дос­тави още газ. Русия си дос­тавя договорените количес­тва – увеличила е дос­тав­ките с 20% в срав­нение с 2020 г., само че това не е дос­татъчно, защото пот­реб­лението е значително по-високо.

Между другото и Нор­вегия не бърза да си повиши дос­тав­ките. Макар че Нор­вегия дос­тавя 70% от количес­т­вата си газ на спот пазара (т.е. по най-висока цена), докато Русия дос­тавя само 10% от своя газ на спот пазара. Хората си правят смет­ката, не са като нас, които се влачим след политичес­ките интереси на една или друга велика сила.

- На целия този фон – чака ли ни режим на тока?

- Не искам да съм лош пророк. Има много голяма опас­ност – в момента товарите се движат между пет и шест хиляди мегавата, но зимата започва и товарът ще стане между шест и седем хиляди мегавата. В момента работим без един от блоковете на „Коз­лодуй“. Слава Богу, че заваля дъжд и стабилизирахме вод­ните ресурси, защото и в тази посока ГЕРБ ни бяха заложили бомба. Те израз­ход­ваха огромна част от вод­ните ресурси и то точно в периода, когато имаше най-малката нужда да ги изпол­з­ват – през пролетта. НЕК има приходи, увеличени с 1300% в срав­нение с м.г. от изпол­з­ване на водни ресурси през пър­вата половина на годината. Сега благодарение на валежите връз­ваме енер­гий­ния баланс на страната. След 15 дни ще въведем обратно в дейс­т­вие Шести блок. Въп­росът обаче е, когато се повиши натовар­ването през зимата с още 10001200 мегавата и стигне 7000 мегавата, ние вече ще бъдем на ръба и не само няма да можем да изнасяме елек­т­роенер­гия в региона, но трудно ще пок­риваме и вът­реш­ния си баланс.

Надявам се, че няма да стигаме до режим на тока – има дос­татъчно резерви в страната. Като основ­ните ни резерви, са преди всичко вод­ните. Без „Марица Изток“ въобще не е въз­можно да се пок­рие елек­т­ропот­реб­лението в Бъл­гария, точно така, както и без АЕЦ „Белене“ в бъдеще.

Всъщ­ност това е след­ващата мина, оставена от ГЕРБ — прес­тъп­ното отношение към ядрената енер­гетика. Каз­вам на това „Прес­тъп­лението Белене“. Сега вече виж­даме какво щеше да бъде със­тоянието на бъл­гар­с­ката енер­гетика, ако имахме АЕЦ „Белене“.

Ние обаче пред­почетохме да спрем проекта по един безоб­разен начин – без да проведем преговори с рус­ката страна, да бъдем осъдени на арбит­раж, да платим 600 млн. евро и да имаме на площад­ката оборуд­ване за само 200 млн.евро.

И пет години никой да не се интересува къде е и защо не е дос­тавено останалото оборуд­ване за 400 млн.евро. Не пита и прокуратурата, защото трябва да пита Бойко Борисов и минис­т­рите му.

- В момента биз­несът плаща много високи цени на тока, но в същото време нашата индус­т­рия е немодер­низирана – ние хар­чим два пъти и половина повече ток за произ­вод­с­т­вото на единица продук­ция от сред­ното за ЕС. Това не е ли още един голям проб­лем – остарелите тех­нологии?

- Тази индус­т­рия е тол­кова модер­низирана, кол­кото я модер­низират соб­с­т­вениците й, тя е час­тна. Дър­жавата все пак нап­рави много, за да има биз­несът по-ниски цени. Това не се случва от само себе си. Дър­жавата плаща и емисиите на американ­с­ките цен­т­рали и загубите на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Що се отнася до ком­пен­сациите — три са посоките, към които трябва да бъдат насочени те.

Първо, трябва да са насочени към 600 000 небитови пот­ребители, изх­вър­лени от ГЕРБ на свобод­ния пазар. Какво ще правят там училища и бол­ници само Бойко Борисов знае.

Второ, трябва да са насочени към пол­з­ващите природен газ – и битови пот­ребители, и биз­нес. Те в момента поемат големия удар от увеличението на цената на природ­ния газ.

Трето, трябва да се реши какво се прави с „Топ­лофикация – София“. Защото, когато дойде зимата и „Топ­лофикация – София“ продължи да не си плаща смет­ките, дирек­тно удря по „Бул­гар­газ“ и неговата невъз­мож­ност да плати смет­ките на „Газ­п­ром“.

Никой не дава газ, без да си платил. А без това над 400 000 пот­ребители в София остават без топ­лоенер­гия. И без­хаберието на столич­ната кметица и всички около нея, които 45 години приказ­ват за изг­раж­дане на нови ком­бинирани високоефек­тивни мощ­ности, както и за цялос­тно модер­низиране на същес­т­вуващите мощ­ности в София, но не правят абсолютно нищо, си е просто прес­тъп­ление.

- Добре, а може ли дър­жавата при същес­т­вуващите изис­к­вания на Европейс­кия съюз и дейс­т­ващото законодател­с­тво в страната

да се намеси в уж работещата пазарна икономика?

- Чл.21, ал.1, т.12 от Закона за енер­гетиката дава въз­мож­ност на КЕВР да приема и прилага методика за цените на тър­говеца от пос­ледна инс­тан­ция, което заедно с правомощията на минис­търа поз­волява фор­мирането на енер­гиен пул, с който да се решат проб­лемите с цената за над 600 000 битови пот­ребители на ел.енергия. Чл.24, ал.1, т.1,2,3,4 задъл­жават КЕВР да следва прин­ципите за справед­ливо раз­п­ределение на икономичес­ките пос­ледици от либерализацията, балан­сирано изменение на цените за краен клиент, мерки за снаб­дяване на клиен­тите с ел.енергия и природен газ при изцяло съпос­тавими, проз­рачни и обек­тивни цени. Това заедно със задъл­женията на минис­търа по чл. 72а, ал.1, т.1 да изготви преван­тивен план за дейс­т­вие с мерки, необ­ходими за отс­т­раняване или предот­в­ратяване на иден­тифицираните рис­кове дава въз­мож­ност на дър­жавата да реагира. Друг е въп­росът дали минис­търа и КЕВР знаят как и искат ли да го нап­равят.

Интер­вюто е на „Епицен­тър”

(заг­лавието е на ЗЕМЯ)