Защо България няма визия за следващите 20– 30 години?

Защо България няма визия за следващите 20– 30 години?

Зачестилите научни изследвания и прогнози за бъдещото развитие на света биха могли да бъдат и симптом за тревожност

Все пак някои страни имат традиция в пред­лагането на стратегиески прог­нози – САЩ, Великоб­ритания, Холан­дия. Други страни като Гер­мания нап­ример дейс­т­вително за първи път правят някои кон­к­ретни изводи, а са се въз­дър­жали  досега поради опасения от съпът­с­т­ващи рис­кове.

Може би това е и причината появилата се нас­коро инфор­мация за раз­работ­ката на гер­ман­с­кия Бун­дес­вер „Стратегическа прог­ноза 2040” да остава засек­ретена. „Изтек­лите” данни за съдър­жанието обаче дават извес­тна пред­с­тава за насоките и изводите и поз­воляват да се правят срав­нения с пуб­ликуваната преди повече от месец раз­работка на ЦРУ на САЩ „Светът през 2035 г.”, както и на великоб­ритан­ска ком­пания от фев­руари т.г. „Светът през 2050” или гер­ман­с­ката – за бъдещето на европейс­ката отб­рана и други прог­нози в раз­лични сек­тори– икономика, климатични и демогаф­ски промени, отб­рана. Пос­лед­ните две – на ЦРУ и на гер­ман­с­кия Бун­дес­вер обаче, правят впечат­ление с това, че са един­с­т­вените по рода си.

ЦРУ е обединило усилията на 252–ма  независими екс­перти, обоб­щили виж­данията си на 318 страници, под­гот­вени очевидно за новия президент Доналд Тръмп.

Екипът на гер­ман­с­ките екс­перти, стоящ зад труда от 102 страници, е срав­нително малък– от един реферат в Плановия щаб  на Бун­дес­вера, започ­нал работа по този проект преди 2 години, който има досега и други интересни раз­работки, но в случая е закъс­нял поради дъл­гото съг­ласуване в минис­тер­с­т­вото.

С това се обяс­нява и недос­татъка, че не са взети под внимание промените след избирането  на президента Тръмп. Гер­ман­с­ката раз­рабoтка  е забележителна с това, че за първи път в официален документ се осмелява да допусне въз­можен провал на ЕС.

Раз­бира се, има раз­лика в под­ходите, а при гер­ман­с­кия документ има и пред­намерени субек­тивни оценки, обяс­ними вероятно с по–малкия и очевидно политизиран екип. Без­с­порно по–пълен прег­лед на тен­ден­циите и опас­нос­тите пред­лага док­ладът на ЦРУ.

И в двата документа обаче, и в американ­с­кия и в гер­ман­с­кия се забелязва извес­тна повър­х­нос­т­ност поради изпол­з­ването на поз­нати факти с пред­видими пос­лед­с­т­вия, пред­с­тавени понякога полит­корек­тно или дип­ломатично, което пък пречи да се раз­поз­нае истин­с­кия драматизъм на някои явления. Предим­с­т­вото на изс­лед­ването на ЦРУ е, че в отделни раз­дели  раз­г­лежда  региони и страни в кон­к­ретика и прог­нози, което го прави много по–интересно и полезно. Друго важно предим­с­тво на американ­с­ката раз­работка е показаната взаимов­ръзка между глобал­ните предиз­викател­с­тва, която влияе и ускорява отдел­ните тен­ден­ции.

Пропуски и пог­решни тъл­кувания  има и в двата документа.

Много добро допъл­нение към тях обаче, би пред­с­тав­лявало великоб­ритан­с­кото изс­лед­ване в частта си за промяната на глобал­ната икономика през 2050 г., защото то илюс­т­рира много кон­к­ретно мяс­тото на всяка една страна  днес, през 2030 и през 2050 г.

Същес­т­веното обаче е, че всички те  пораж­дат много раз­мисли, а и въп­роси за мяс­тото на Бъл­гария в динамично променящия се свят, както и въз­мож­ности за изв­личане на поуки за бъл­гар­с­ките усилия в областта на дър­жав­ността и сигур­ността. Особено в момент, когато на финал­ната права е актуализирането на Стратегията за национална сигур­ност на Репуб­лика Бъл­гария, чийто пуб­ликуван работен вариант е под всякаква критика.

Да питаш шефа на ЕК да ни каже откъде идват зап­лахите за Бъл­гария е обида за нашия суверенитет и дър­жав­ност.

Нем­ците каз­ват, че който иска да планира сигур­носта си, армията си в бъдеще, трябва да има приб­лизителна пред­с­тава, какви зап­лахи са въз­можни след две–три десетилетия. Нещо недос­тижимо  досега в мис­лов­ната дей­ност на бъл­гар­ски политик.

ЦРУ на САЩ ни пред­лага седем глобални тен­деции на чиято база са пред­с­тавени три въз­можни сценария на раз­витие на света до 2035–та година. Нак­ратко тен­ден­циите се зак­лючават в след­ното:

1. Зас­таряване в богатите страни и демогаф­ски бум в бед­ните. Намаляване на работос­пособ­ното население в Русия и Китай. 

2. Светов­ната икономика измес­тва геог­раф­ски своите цен­т­рове. Икономичес­кият ръст остава слаб. Сред­ната класа все повече е под­ложена на натиск. 

3. Скоростта на тех­нологич­ния нап­редък продъл­жава да се ускорява и предиз­виква сериозни раз­ломи. 

4. Религиоз­ните идеологии и връщане към нацинал­ната иден­тич­ност водят до вълна от раз­г­раничения и раз­деления. Популиз­мът още дълго няма да дос­тигне своята връхна точка. 

5. Управ­лението става все по–трудно. 

6. Рис­кът от кон­ф­ликти се увеличава, включитено и между дър­жави. 

7. Климатич­ните промени и по–нататъшно раз­п­рос­т­ранение на инфек­циоз­ните заболявания се прев­ръщат в сериозна и неов­ладяна досега зап­лаха.

 Трите сценария са раз­г­ледани на национално, регионално и тран­с­национално ниво, като преди това се отчитат вът­реш­ните и политически динамики. Как правител­с­т­вата и граж­даните договарят взаим­ните си очак­вания, как се раз­виват фор­мите на кон­курен­т­ност и съюзите между страните и ком­п­ромисите между дъл­гос­рочно и крат­кос­рочно мис­лене.

При пър­вият сценарий въз­никва въп­роса, какво да се прави, ако правител­с­т­вата не успеят да менажират промените на глобал­ните икономически условия, които доведоха до нарас­т­ване на неравен­с­т­вата, нисък икономически ръст, загуба на работни места и общес­т­вени раз­деления. Важно е богатите страни да се противопос­тавят на негатив­ните въз­дейс­т­вия на икономичес­ката политика от миналото и да се справят с въз­ник­ващото нап­режение между популизъм и интег­рация.

Най–много успехи биха имали правител­с­т­вата, които заложат на стимулиране на изс­лед­воател­с­ката дей­ност и иновациите, високо ниво на образование и прес­т­рук­туриране на дъл­говете. Дър­жавите, които решат да рег­ламен­тират дос­тъпа до инфор­мация, да не защитят правото на интелек­туална соб­с­т­веност  и дейс­т­ват срещу нав­лизането на високок­валифиирана работна сила, няма да спечелят от бъдещия тех­нологиен нап­редък. Сигур­ността ще бъде другата важна тема, пред­вид изпол­з­ването и на нови тех­нологични методи при терорис­тич­ните атаки.

 

Пос­лед­с­т­вията при вторият сценарий са след­ните: В условия на нарас­т­ваща геополитическа кон­курен­ция и риск от меж­дудър­жавни кон­ф­ликти и зас­т­рашаване на меж­дународ­ния правов ред е важно да не се внася несигур­ност в съюз­ниците и да се предот­в­ратяват кон­ф­ликти в т.н. „сива зона”, които биха могли да ескалират до война между великите сили. Раз­полагането на нови офан­зивни капацитети като свръх­з­вукови оръжия, автономни сис­теми и кибероперации увеличават рис­ковете. Рас­тящото геополитическо нап­режение , което предиз­виква дес­табилизация и увеличава опас­нос­тите за всички учас­т­ници, може да стимулира към тър­сене на общи инициативи за намаляване на риска.

Пос­лед­с­т­вията при третия сенарий: Във връзка с бъдещото политическо ръковод­с­тво правител­с­т­вата ще се нуж­даят от политически мерки и процеси, които да стимулират обществено–частното пар­т­ньор­с­тво с широк спек­тър учас­т­ници, НПО и граж­дан­ски общ­ности. По–специално мул­тинационал­ните кон­церни и фон­дации в общес­т­вена полза биха могли да отнемат част от работата на правител­с­т­вата в областта на изс­лед­ванията, образованието, здравеопаз­ването и предос­тавянето на инфор­мационни услуги. 

Дър­жавата ще остане обаче глав­ният отговор­ник за национал­ната сигур­ност и други аспекти на „твър­дата сила”, но качес­т­вото на „меката сила” ще нарас­тва или намалява паралелно на способ­ността на дър­жавата да ангажира вън­шни, мес­тни, час­тни или тран­с­г­ранични актьори. В други страни ще нарас­тва ще нарас­тва авторитариз­мът и отказът от фун­к­циониране на дър­жавата.

Това, което може да се изв­лече като поука от трите сценария е шанса за по–голяма гъв­кавост. Правител­с­тва, организации и лич­ности, които са в със­тояние най–добре да раз­поз­наят шан­совете си, ще са по–скоро успешни, но прозорецът за нови форми на сът­руд­ничес­тво ще става все по–малък. Крат­кос­р­ч­ните решения на дър­жави, организации и лица ще бъдат решаващи за това, дали ще се справят с кризата на управ­ление и сът­руд­ничес­тво или ще започне по–дълъг период на несигур­ност, който ще засили нап­реженията в и между дър­жавите.

По–голяма гъв­кавост на национално ниво би могла да ускори времето за реагиране при кризисни ситуации. Негатив­ните страни на глобализацията дават повод някои  страни да се ориен­тират към протек­ционис­тки и националис­тични политики, но те носят и шан­сове за усил­ване гъв­кавостта и иновациите на мес­тно ниво.

В раз­дела за Европа се прави прог­нозата, че кризата на ЕС през след­ващите години ще продължи вслед­с­т­вие на: зас­т­рашена периферия, демог­раф­ски натиск, отс­лабени национални правител­с­тва, несигурно един­с­тво /солидарност/, недемок­ратични импулси от страна на Тур­ция доп­ринасящи за цен­т­робежни течения в Европа и вреди за НАТО и ЕС

Брек­зит може да накара ЕС да дефинира по новому отношенията между страните–членки и европес­й­ките общес­тва, а страните да активизират стратегии, които водят към убедително сът­руд­ничес­тво и поз­воляват Великоб­ритания да запази тясно сът­руд­ничес­тво с кон­тинен­тал­ните си съседи. Въп­реки общес­т­веното недовол­с­тво, европейс­ките лидери все още могат да се обединят и фор­мулират обща стратегия. Те имат шанс да фор­мират един ефек­тивен съюз, който да държи сметка и за национал­ната иден­тич­ност и намиране на решения.

Регионите в ЕС ще се кон­курират с други най–напреднали икономически сили. Уяз­вимите  региони са в Южна и Източна Европа. Четири са предиз­викател­с­т­вата за стимулиране на рас­тежа в тях: стимулиране на иновацион­ния капацитет, увеличаване сът­руд­ничес­т­вото при инвес­тиране в иновации, по–нататъшни реформи на сис­темата за научни изс­лед­вания и иновации и опол­зот­воряване взаимодейс­т­вието между политика и инс­румен­тариум на ЕС.

Стратегичес­ката прог­ноза 2040 на Плановия щаб на Бун­дес­вера посочва 6 тен­ден­ции, чиято валид­ност в бъдеще гаран­тират изс­ледователите, на тази база раз­г­леж­дат 16 въз­можни кон­ф­лик­тни ситуации и от ком­бинирането на тен­ден­ции и ситуации изв­личат изводите си за 6 сценария на бъдещето. Тен­ден­циите са в 6 области:

1. В граж­дан­с­ката сфера: нарас­т­ващо социално неравен­с­тво, пораж­дащо по–голяма миг­рация. Намалява иден­тифицирането с национална дър­жава за сметка на иден­тифициране със социални, етнически или религиозни групи. Тук авторите приемат желаната неолиберална визия за дейс­т­вителна и се раз­минават с релаността. А социал­ното неравев­н­с­тво не е един­с­т­вената причина за миг­рация.

2. В политиката: Недър­жавни актьори и дър­жави извън запад­ните такива придобиват по–голямо значение. Бъдещият стратегически курс на Китай и Русия остава неясен. Набързо дск­лючени съюзи прави идходът на кон­ф­ликти неп­ред­с­казуем.

3. В икономиката: Намалява икономичес­ката  и финан­сова мощ и способ­ности на запад­ните дър­жави. Това носи пос­лед­с­т­вия за сигур­ността и отб­ранител­ната политика.

4. В тех­нологиите: Тех­ничес­кото общес­тво става по–уязвимо от кибератаки и манипулации.Опасността от енер­гийни оръжия или ята от дронове нарас­тва.

5. В окол­ната среда: Расте кон­курен­цията за придобиване на снел­с­кос­топан­ски площи. Природни и климатични събития водят до изос­т­ряне на кон­ф­ликти. Зап­лаш­ват ни епидемии и пан­демии.

 6. Във воен­ната област: Поради зас­таряване в запад­ните страни намалява готов­ността за поемане на рис­кове в защита на страната. Все повече хората биват заменяни с машини. Отново неточен извод: ком­п­лек­с­ните причини за намалената готов­ност за защита са други, а не само във въз­растта и те бяха фор­мулирани именно в Гер­мания при пред­ложението за ввръщане на набор­ната служба.

Преди да преминат към сценариите, авторите раз­г­леж­дат 16 въз­можни кон­к­ретни ситуации за да може по–лесно да бъдат раз­поз­нати своев­ременно въз­мож­ните опасни раз­вития. В едни от примерите се посочва миниатюризирането на оръжията за масово поразяване, а в друг– опас­ността от пират­ски набези върху риболов­ните съдове в отк­рито море.

От шестте сценария пър­вите два (”Глобален Запад” и „Мирни велики сили”) опис­ват света в „розова” свет­лина.

Третият сценарий се харак­теризира с многополюсна кон­курен­ция, увеличаване и раз­ширяване на екс­т­ремизма, тър­сенето от някои пар­т­ньори от ЕС на специфично сближаване с капиталис­тичес­кия дър­жавен модел Русия.

При чет­вър­тия сценарий показателите за икономически ръст се сриват, глобализирането бук­сува и страните се отдалечават една от друга. В този неясен световен ред САЩ продъл­жават да бъдат стабилизиращ фак­тор, но все повече това става непосилно за тях. Китай губи тежест поради бук­с­ващата глобализация, става нес­табилен и ком­пен­сира с агресивен курс навън. Русия се стабилизира вслед­с­т­вие на високите цени на природ­ните ресурси и се изявява кон­ф­рон­тационно навън. Типичен пред­намерен под­ход: Русия се стабилизира, но това е причина за агресив­ност навън, Китай става нес­табилен, но и той поема агресивен курс. Голяма „екс­пер­т­ност” демон­с­т­рират в Бер­лин.

В ЕС има сблъсъци по периферията, изг­лежда въз­можен „краят на европейс­ката илюзия”, появяват се сим­п­томи на отчуж­дение в тран­сат­лан­тичес­ките отношения. Средата за сигур­ност става неясна и рис­кована.

В петият сценарий се твърди, че е въз­с­тановена биполяр­ността в света. Два антигонис­тични блока продъл­жават да тър­гуват, но се отдалечават един от друт в политиката, светог­леда и кул­турата си. Светът е раз­делен на Западен – САЩ и Европа и Източен – Китай и Русия. Нарас­тва кон­курен­цията за природни ресурси. Икономичес­кият обмен и интереси пред­пазва преминаването към големи военни кон­ф­ликти. Зависимостта на някои източно–европейски страни от суровини ги тласка в обятията на Русия. 

Шес­тият сценарий е най–лошият и описва един раз­падащ се ЕС и един­с­т­вената водеща сила САЩ се опитва нап­разно да се противопос­тави на ерозията на светов­ния ред. Там се появяват  пър­вите приз­наци на икономическо потъване и отдалечаване от светов­ната политика. Страната, която има значителен принос в предиз­вик­ването на тази ерозия се пред­с­тавя като еднис­т­вената , която й се противопос­тавя. В цялото изложение на гер­ман­с­ките автори се срещат неп­рекъс­нато твър­дения, които пораж­дат асоциацията, че този документ сякаш е писан в неокон­сер­вативен тинк–танк в САЩ, а не в Бер­лин.    

В американ­с­ките и гер­ман­ски прог­нози, макар и правени с раз­лични цели и  актуал­ност,  има съв­падения в очак­ванията за слаб икономически ръст, за ускорено тех­нологиното раз­витие на света и пос­лед­с­т­вията от него, за нарас­т­ване на рис­кът от кон­ф­ликти и др.  

Някои тен­ден­ции се пот­вър­ж­дават от изс­лед­вания във Великоб­ритания за „Света през 2050 г. – промени в глобал­ната икономика” с тази раз­лика, че там има по–голяма кон­к­ретика. Така нап­ример, прави впечат­ление прог­нозата за икономичес­кото раз­витие на европейс­ките страни: Италия от 12 място по икономическо раз­витие изос­тава на 21 място през 2050 г, Испания – от 16–то на 26–то място, Полша – от 23–то на 30–то, Гер­мания–  от  5–то на 9–то, Фран­ция от 10–то само на 12–то. Русия запазва 6–то място през 2016г, 2030 г. и 2050 г.  Оказва се, че Тур­ция няма да влезе в десят­ката на раз­витите икономики, както меч­таеше Ердоган, но все пак се прид­вижва от 14–то няа 11–то място. Най–големите „скокове” нап­ред ще покажат Виет­нам – от 32–ро на 20–то място, Филипините– от 28 на 19–то място и Нигерия– от 22 на 14–то място. Реалис­тична и съв­падаща с други е прог­нозата за пър­вите десет икономики в света през 2050 г. : 1. Китай, 2. Индия, 3. САЩ, 4. Индонезия, 5. Бразилия, 6. Русия, 7. Мек­сико, 8. Япония, 9. Гер­мания, 10. Великоб­ритания.

В преоб­ладаващите негативни сценарий, освежени тук там с посоч­ване на хипотетични шан­сове, отсъс­т­ват Бал­каните, което е голяма грешка на авторите на всички раз­работки. В плаващите пясъци на геополитически промени Бъл­гария  би тряб­вало да определя гъв­каво своите крат­кос­рочни и сред­нос­рочни позиции и отс­тоява по–силно национал­ните си интереси, което увеличава шан­совете й за оцеляване, както препоръч­ват авторите на американ­с­ката раз­работка. И тук въп­росът въобще не е в смяна на необ­ратимата на този етап основна ориен­тация на страната към ЕС и НАТО, как­вото е един­с­т­веното въз­ражение на политици и екс­перти, отк­лоняващи дис­кусията към тази тема поради пълна нес­пособ­ност да определят наши бъл­гар­ски приоритети и посочат пол­зите и недос­татъците от определена вън­ш­нополитическа, икономическа и отб­ранителна политика. Вредата от тях е, че всеки опит да нап­равиш смис­лено пред­ложение до ЕС и НАТО е заливано от това гръмог­ласно мал­цин­с­тво с помия от обвинения в русофил­с­тво, антиев­р­попей­щина и какво ли не още за да прик­рият праз­нотата на своите виж­дания или сляпото изпъл­нение на чужди поръчки.

Рис­кът за Бъл­гария е поради слаба актив­ност и липса на соб­с­т­вен почерк във вън­ш­ната политика, под­чиняване на чужди интереси, да изпадне в периферията на ЕС, а също и  в периферията на една бъдеща отб­ранителна политика на същия, поради безот­говор­ното занемаряване на отб­ранител­ния си потен­циал и под­копаване със завидна доза невежес­тво на  един от основ­ните стъл­бове на дър­жав­ността – отб­раната.

Ком­п­ромисите в отношенията с Тур­ция, за която предуп­реж­дават в раз­работ­ката на ЦРУ, също внасят същес­т­вен риск за бъдещо религиозно и икономическо под­чинение на вън­шна сила.

В период на изчер­п­ваща се за съжаление солидар­ност на европейс­ките страни, една от мал­ките въз­мож­ности за ней­ната мобилизация е именно общата европейска отб­рана, от която вече изос­таваме, защото не можем да предос­тавим адек­ватни сили като Румъния, Чехия и др. страни.

Раз­читайки на солидар­ност без да се зас­т­раховаме,  допус­каме да бъдем изолирани от енер­гий­ните коридори,  предос­тавяме на съседи стратегичес­ката инициатива за тран­с­пор­т­ните коридори (Гър­ция), изос­тавяйки приети вече и изгодни за Бъл­гария в посока Запад­ните Бал­кани, допус­каме като „рав­ноп­равен член” на ЕС да се вземат решения за приемане на бежанци без оглед на горна граница, което пред­с­тои да се утвърди до края на ноем­ври, лековерно се включ­ваме в инициативи с отк­рита и приз­ната цел да бъдем буферна зона в бъдещи военни дейс­т­вия с Русия, т.е. фрон­тови дър­жави.

Неком­петен­т­ността на политици и екс­перти да отк­рият подобен риск и в инициатива като тази за т.н. „Триморие” (от Бал­тика до Бъл­гария), въп­реки фор­мулираните още преди три години от Атлан­тичес­кия съвет и през миналата година от  близ­ката до ЦРУ на САЩ „Страт­фор” дейс­т­вителни цели, и въп­реки очер­таващият се провал на заложеното в нея енер­гийно сът­руд­ничес­тво поради нереалис­тични очак­вания за дос­тавки на скъпия втеч­нен газ от САЩ, довели вече до разочарования на някои бал­тийски страни, както и упреците на Гер­мания, Фран­ция и Италия да не съз­даваме „Източен ЕС” като прег­рада за раз­витие на отношенията с Русия, идват да покажат, че всичко това не обещава нищо добро за страната ни. 

Същев­ременно Бъл­гария пропуска въз­мож­носта да играе по–голяма роля в Чер­номор­с­кия регион, но не като военна сила. Мъл­чим пред шанса за обединяване усилията във високите тех­нологии  и иновациите, което ни препоръч­ват и в гор­ните стратегически визии за раз­витие на света до 20352050 г., но пред­лагаме военни  бази и воен­номор­ски флотилии. Тър­сим враг, вместо да след­ваме мотото на ЮНЕСКО „Да изг­радим мира в умовете на хората”.

Под­гот­вяният в момента проект за актуализирана Стратегия за национална сигур­ност показва, че сегаш­ния политически и екс­пер­тен екип не е в със­тояние да анализира вярно реал­ните зап­лахи, нито да преведе страната през очак­ваните бурни събития. Необ­ходимо е най–после да имаме своя национална док­т­рина, да нап­равим пълен прег­лед на сек­тора за сигур­ност, да укрепим финан­сово и кад­рово разуз­навател­ните служби  и да изберем елит, който може да реализира интелиген­тно и национално отговорно визията, която ще бъде заложена в док­т­рината и стратегията.

Симеон Николов

От сайта „Епицен­тър”