Сагата „Гинка”: Най-унизителното положение, в което е изпадала държавата

Сагата „Гинка”: Най-унизителното положение, в което е изпадала държавата

Случилото се с ЧЕЗ е тежък информационен провал на ГЕРБ и най-голямото изпитание за Борисов

Вече втора сед­мица сагата „Гинка-ЧЕЗ-държавата” тресе политичес­ката пирамида на Бъл­гария, увличайки в тай­фуна си власт и опозиция, икономически и бан­кови субекти.

Към днешна дата рет­рос­пек­цията е след­ната: Бъл­гария затъва в тресавището на една сделка, от която зависи енер­гий­ното бъдеще на близо 3 милиона граж­дани, национал­ната сигур­ност и политичес­ката стабил­ност.

Сделка изник­нала от Нищото, за да вкара в капан премиер и правител­с­тво, без изг­леди за скорошно измък­ване.

Сделка, която влетя и на меж­дународ­ната сцена, накър­нявайки имижда на страната ни, точно когато тя прави неимоверни усилия да се пред­с­тави като дос­тоен пред­седател на Съвета на Европа.

От началото на прехода Бъл­гария никога не е изпадала в такава унизителна безизходица.Обществото е нас­т­ръх­нало, гневът е на ръба да се излее по улиците, а властта се оказа без­силна да даде както смис­лени отговори.

Срещу ГЕРБ се изп­равя лавина, която стратезите на пар­тията или не виж­дат или нямат механиз­мите да я овладеят. Досегаш­ната так­тика на пар­тията не сработва. Освир­к­ването на  Цвета Караян­чева на връх Шипка е сиг­нал за раз­т­варянето на пропаст между управ­ляващата пар­тия и народа.

 

ГЕРБ не си взеха поука от Истан­бул­с­ката кон­вен­ция и пов­ториха същите грешки при скан­дала „Гинка-ЧЕЗ”.

Греш­ките, които нап­равиха в тези десет дни, можем да фор­мулираме така:

Първо — под­ценяване на ситуацията, както при Истан­бул­с­ката кон­вен­ция

Второ — нег­лижиране на общес­т­вените наг­ласи, както при Истан­бул­с­ката кон­вен­ция. ГЕРБ като че ли все още не са раз­б­рали, че вече имат сериозен ими­джов проб­лем в общес­т­вото.

Трето – раз­нобой в управ­лението и непос­ледовател­ност в пуб­лич­ното говорене, липса на екип­ност, липса на екс­пер­т­ност. Неп­рекъс­ната смяна на позициите. За пореден път минис­три се противопос­тавят на решение на премиера. В правител­с­т­вото няма единно мнение по основополагащи въп­роси на пазар­ната икономика и фун­к­циниране на демок­рацията. 

Чет­върто — демон­с­т­рация на без­помощ­ност и хаос, прояви на нер­в­ност, тичане след скан­дала, липса на генерална стратегия и так­тика за овладяване на ситуацията. Липса на говорители с общес­т­вена тежест. 

Пето — непоз­наване на лос­товете на властта, без­дейс­т­вие по отношение на тях­ното изпол­з­ване. Обвиненията, че нав­сякъде ги деб­нат пък­лени сценарии издават страх. Тър­сене на винов­ници в лицето на президента и опозицията е приз­нак на малодушие.

 

Шесто — показаха, че в тех­ните ръце дър­жавата е слаба. Това е най-големият негатив, който ГЕРБ кон­сумират от този скан­дал.

Седмо — съз­дадоха дип­ломатически проб­лем с Чехия, набър­каха имената на двама президенти и двама премиери и хвър­лиха сянка върху успеха на бъл­гар­с­кото европ­ред­седател­с­тво 

Сагата „Гинка-ЧЕЗ-държавата” е инфор­мационен провал на ГЕРБ, един от най-големите в пос­лед­ните години в Бъл­гария.

Защо се стигна дотук и кой носи отговор­ност?

22 фев­руари – чет­вър­тък

В къс­ните следобедни часове „ЧЕЗ груп“ съоб­щава, че продава биз­неса си у нас на бъл­гар­с­ката ком­пания “Инер­ком Бъл­гария“. Енер­год­ружес­т­вото е най-голямото у нас и облужва над 2 милиона абонати в Западна Бъл­гария. Финално изб­раният купувач “Инер­ком“ е ком­пания с няколко соларни парка. Сдел­ката е нап­равена по чеш­ките закони”.

Кой  можеше да очаква, че това без­лично съоб­щение, което би тряб­вало да мине в потока от биз­нес новините, ще взриви на след­ващия ден правител­с­т­вото и цялата дър­жава?

23 фев­руари петък

Сут­ринта, 8 часа. Пред­седателят на енер­гий­ната комисия Делян Доб­рев заявява в „Здравей Бъл­гария”: „Това ми проз­вуча като фал­шива новина. Не мога да си пред­с­тавя как една фирма от Пазар­джик с 90 000 лева активи и 11 000 лева загуби, ще купи най-големия час­тен енер­гиен биз­нес в Бъл­гария”.

Бом­бата е хвър­лена. В пар­ламента депутатите на ГЕРБ са в шок, ходят по кулоарите и се питат какво става.

В медиите тръгва мъл­вата, че минис­тър Пет­кова е кума на Гинка и че двете се поз­нават отдавна. Опозицията скача, Нинова прави гневна дек­ларация от трибуната, слагайки клей­мото “Борисов стои зад сдел­ката, не си даваме дър­жавата на Гинка“.

По това време Борисов е в Брюк­сел, където за първи път пред­седател­с­тва  нефор­мал­ното заседание на Европейс­кия Съвет.

От София му сюр­п­ризират новината със скан­дала.

По обяд, към 12.05 минис­тър Пет­кова обявява в кулоарите на пар­ламента, че подава оставка, за да не се накърни репутацията на правител­с­т­вото, на премиера и да изчисти името си.

Това налива още масло в огъня – щом енер­гий­ният минис­тър подава оставка, значи Делян Доб­рев е прав — енер­гий­ната сис­тема е в опас­ност!

След обяд, в 16 часа от Брюк­сел премиерът Борисов под­печатва в ефир остав­ката на Теменужка Пет­кова. “Това е час­тна сделка и правител­с­т­вото не седи зад нея“, уверява той.

Час по-късно, в 17.30, бив­шият енер­гиен минис­тър Трайчо Трай­ков заявява в „Лице в лице” , че за първи път е чул за фир­мата „Инер­ком” на Гинка Вър­бакова преди сед­мица, когато тя изненад­ващо се появила в крат­кия списък на купувачите на активите на ЧЕЗ в Бъл­гария. 

Така Бъл­гария зас­пива с най-големия скан­дал на прехода, с мисълта за най-голямата далавера, „зад която стои Борисов”, а отговор­ните фак­тори в ГЕРБ нищо не знаят. И се спотай­ват.

Първа грешка - дейс­т­вията са на пожар,  надеж­дата е с една оставка да се успокои ситуацията. Думите на Доб­рев са поник­нали в съз­нанието на бъл­гарите пред телевизора и в след­ващите дни ще се раз­бере какво огромно недоверие към дър­жавата и ГЕРБ е поник­нало от тях.

24 фев­руари събота

Извед­нъж се появява интервю на Гинка пред дър­жав­ната БТА, без нейна снимка и без автор на интер­вюто. Отговорите са клиширани: “Инер­ком“ учас­тва самос­тоятелно в процедурата. Ще бъдем под­к­репени един­с­т­вено от уважавана бан­кова инс­титуция, която ще ни предос­тави кредит.”

Втора грешка. Ясно, че интер­вюто е под­гот­вено от управ­ляващите. То обаче предиз­виква още повече въп­роси и още повече наг­нетява ситуацията.

В ГЕРБ вероятно се чудят как да отбият атаките, но ясна стратегия нямат.

БСП провежда пленум, който пот­вър­ж­дава казаното от Нинова в пар­ламента: „Борисов стои зад сдел­ката”. Левицата иска дър­жавата да си върне дружес­т­вото. Това пада като камък в съз­нанието на хората.

25 фев­руари – неделя

Сут­ринта премиерът присъс­тва  на семинар на младеж­кия ГЕРБ в Сан­дан­ски, където заявява: „Сдел­ката за ЧЕЗ е нап­равена в Чехия между час­тни субекти. Дър­жавата е лош стопанин, не е добра идея да одър­жавяваме фир­мите”. Срав­нява сдел­ката с ЧЕЗ с покуп­ката на Нова телевизия. Отново грешка – ако не ти харесва Нова телевизия, врът­ваш коп­чето на друг канал, докато 3 милиона пот­ребители на ЧЕЗ, ако Гинка ги остави без ток, посягат към свещите. И плюят дър­жавата.

В медиите Гинка и ней­ния биз­нес са първа новина. Все в негативен план: неп­латени данъци, запорирани сметки, фал­шиви ЕГН-та, кухи фирми, протести на хора срещу фотофол­таични пар­кове. Гинка отсякла 1800 декара вековна гора, Гинка излъгала хора.

Гинка се прев­ръща в сим­вол на Злото в Бъл­гария.

ГЕРБ не показ­ват никаква мисъл за отпор на канонадата срещу дамата на енер­гетиката и сдел­ката ѝ. Трета грешка.

След обяд премиерът заминава за Лон­дон за среща на ЕБВР и лидерите на шестте дър­жави от Запад­ните Бал­кани.

И оставя в Бъл­гария лавината „Гинка” да се тър­каля, увличайки със себе си и правител­с­т­вото. В пар­тий­ните офиси вече се раз­каз­ват схемите за финан­сиране на сдел­ката през офшорни ком­пании и изпол­з­ването на бъл­гар­ски банки за параван.

Титаникът “Гинка“ лети стрем­г­лаво към своя айс­берг.

 

26 февуари – понедел­ник

Борисов държи реч пред ЕБВР. Пред­с­тавя се блес­тящо. Всички го хвалят, Еди Рама обявява: „Борисов е Мер­кел на Бал­каните”.

А Борисов живее в паралелни реал­ности. В Лон­дон му ръкоп­ляс­кат, в София една Гинка му клати властта.

Сут­ринта Гинка дава интервю първо за Нова тв, после и за БиТиВи. Ясно е, че са взети под кон­т­рол.

И въп­реки това дамата още повече се оплита. Запитана как бан­ката си гаран­тира, че обез­печава парите, Гинка отговаря: Прак­тиката е при такъв вид финан­сиране, да бъдат залагани акциите на дружес­т­вото. Пред БиТиВи заявява: Продаж­бата на ЧЕЗ не изис­ква одоб­рението на комисията за енер­гийно и водно регулиране (КЕВР).

От КЕВР пот­вър­ж­дават, че ако става въп­рос за прех­вър­ляне на акции между ЧЕЗ и „Инер­ком”, няма основания за доказ­ване на опита на ком­панията и промяна на лиценза.

Хората са скан­дализирани. Виж­дат как дър­жавата не може да се справи с една Гинка.

КЕВР обаче стои нас­т­рани от сдел­ката и като ощипана мома не смее да припари до „Инер­ком”.

Идва и първа реак­ция на президента. Радев изразява заг­рижеността си от лип­сата на дос­татъчно инфор­мация, както и на проз­рач­ност в процеса на придобиване на активите на една от най-големите ком­пании в стратегически сек­тор като енер­гетиката.

Казва това, което говорят хората по улиците.

ГЕРБ влизат в обяс­нителен режим, без ефект.

В 21.30 Борисов се връща в Бъл­гария. Изявата му в Лон­дон е зах­лупена от изявите на Гинка в София, където откъси от ней­ните интер­вюта се вър­тят през час по телевизиите.

Кацайки в София Борисов потъва в истин­с­ката реал­ност.

Тук обаче никой не е защитил гърба му, никой с нищо не му под­с­казва как да реагира. Няма екип от екс­перти, енер­гийни, юридически, икономически, които да го въведат в детай­лите и да му под­с­кажат верен изход. Чет­върта грешка.

И в този случай Борисов е сам и дейс­тва, както му дик­тува интуицията и опита.

27 фев­руари – втор­ник

Опозицията вече е яхнала скан­дала. В Бъл­гария не се говори за нищо друго, освен за “Гинка от Пазар­джик“, която може да спре тока на една трета от страната.

Ужасен от това което чете по форумите, в 16 часа премиерът дава извън­реден брифинг. Тол­кова е гневен, че речта му е накъсана. Обявява, че скан­далът с ЧЕЗ е акция да бъде свален от власт, подобно на фев­руар­с­ките събития от 2013 г., но “по друг сценарий, със същите изпъл­нители — пак ЧЕЗ, ток и популис­тки изказ­вания. Не си сдържа нер­вите. И се зарича с цялата тежест на поста, който заема:„Но този път оставки няма да има. Тези хора са ме сваляли вед­нъж от власт и сега искат същото да нап­равят. Е няма да стане! Това е сценарият на тези гадове. И затова този път ще ги гоня под­ред док­рай“.

От този момент темата за „гадовете” става водеща в медиите. Въп­росите валят: кои са гадовете тогава, кои сега. Емват го отв­сякъде. Така един нер­вен изб­лик отваря нов фронт. Пета грешка.

Но нещата не спират дотук.

Борисов раз­казва, че е провел телефонен раз­говор с премиера на Чехия Анд­рей Бабиш и му е поис­кал инфор­мация за продаж­бата на ЧЕЗ. И оповес­тява полученото от Прага: “Като раз­г­ледах изп­ратеното от премиера на Чехия, виж­дам руско-грузински офшорки, руски банки, бъл­гар­ски, и то от тези, които и преди по някаква причина са имали проб­леми. Това, което ми праща днес премиерът на Чехия чрез неговия зам. финан­сов минис­тър, излиза, че всъщ­ност тези банки са изп­ратили писмо за ком­форт, писма за намерения, хвър­чащи листи, които във финансово-правния мир не означават абсолютно нищо”.

И демон­с­т­ративно внася в сек­рет­ното деловод­с­тво на НС „изп­ратеното от премиера на Чехия”. Шеста грешка. Насочва вниманието на всички към „тай­ната”, която е депозирал в НС.

 

Изяв­лението му предиз­виква трус и в София, и в Прага. 

 

28 фев­руари – сряда

Усилията на Борисов да потуши скан­дала – къде с раз­говори с Бабиш, къде със зап­лахи към „гадовете”, къде с наз­начени пос­т­фак­тум проверки на ДАНС, НАП, финан­сово разуз­наване, не дават успех.

Скандалът„Гинка-ЧЕЗ” излиза извън Бъл­гария и се раз­гаря на дип­ломатичес­кия фронт. Бабиш обявява, че само е раз­казал на Борисов за сдел­ката, но не му е изп­ращал документи. 

Опозицията само това чака. Обвинява Борисов в лъжа и в урон­ване прес­тижа на Бъл­гария точно по време на европ­редс­седател­с­т­вото. Депутатите тичат в сек­рет­ната сек­ция на пар­ламента и виж­дат, че заведените от премиера „тайни документи” пред­с­тав­ляват изрезки от чеш­ките вес­т­ници, в които са посочени бан­ките, изявили желание да финан­сират сдел­ката. Между тях изс­кача името на дър­жав­ната ББР, която е под лич­ното наб­людение на премиера.

И се нанизва пъзела за учас­тието на дър­жавата в сдел­ката.

В съз­нанието на общес­т­вото ляга съм­нението „Щом Борисов излъга за Бабиш, значи има нещо нередно”.

Чеш­кият премиер не скрива раз­д­раз­нението си от съз­дадената ситуация и само след няколко дни ще го покаже на Борисов.

Идва и второ изяв­ление на президента Радев – този път  нас­тоява „да се даде ясен отговор и кои банки са изразили готов­ност да финан­сират тази сделка, при какви механизми и дали въп­рос­ната фирма е получила политическа под­к­репа, за да бъдат бан­ките тол­кова щедри”.

Съз­дава се усещането, че на думи ГЕРБ са против сдел­ката, но не правят нищо, за да я стопират. Един­с­т­вената им реак­ция е да нападат опозицията. И президента. От което още повече губят.

Най-простият начин да се спре тази сделка е една от бан­ките да се откаже от гаран­циите или доб­рите си намерения, които е изразила с писмо”, казва екс­пер­тът Еленко Бож­ков.

ГЕРБ не реагират на нито едно от тези пред­ложения.

1 март – чет­вър­тък

Дър­жавата се събужда с новината, че в 8.30 премиерът Борисов приема г-жа Гинка Вър­бакова в Минис­т­рес­кия съвет. От думите ѝ става ясно, че е благоволила да прех­върли част от акциите си на дър­жавата и че премиерът Борисов е поис­кал пълен кон­т­рол над сдел­ката.

Нов обрат! Шок за пазар­ната икономика!

Гинка обаче не казва, че е под­писала клауза в договора, която заб­ранява в пър­вите пет години да се вкар­ват нови акционери. Тогава как е обещала на Борисов да предос­тави дял на дър­жавата и на какво основание пък той ще придобие кон­т­рол върху продаж­бата? 

Вър­бакова обявява, че заминава за Чехия, за да преговаря с ЧЕЗ за въз­мож­нос­тите бъл­гар­с­ката дър­жава да влезе в сдел­ката.

Така правител­с­т­вото на Борисов пада доб­роволно в краката на г-жа Гинка от Пазар­джик.

Същия ден излиза екс­п­ресно изс­лед­ване на на „Галъп интер­нешънъл“, което показва, че огром­ната част от бъл­гарите са против случ­ващото се с ЧЕЗ, че не въз­п­риемат добре дейс­т­вията на властта до този момент и искат по-ефективна намеса на дър­жавата.

93% от запитаните твър­дят, че са чули за скан­дала, а 72% от тях намират идеята за тази сделка за ненор­мална и неп­рием­лива.

Анализатори предуп­реж­дават, че

скан­далът „Гинка” може да свали правител­с­т­вото

, ако властта не пред­п­риеме бързи и адек­ватни дейс­т­вия.

Въп­росът кой стои зад Гинка остава висящ и това още повече под­х­ранва съм­ненията към управ­ляващите. Обяс­ненията на Борисов, че не поз­нава Гинка, че няма нищо общо със сдел­ката, не хващат дикиш.

След обяд, в 14.25 започва изс­луш­ването на Гинка Вър­бакова в Народ­ното съб­рание. Историческа гледка. Вър­ховно изживяване. Бал с маски, по думите на Георги Мар­ков.

В началото15 минути чете написан текст - пър­вата му част пред­с­тав­лява остра политическа реч, в която напада президента и лидера на опозицията, изпол­з­вайки с извес­т­ните опорни точки на ГЕРБ.

Обяс­ненията ѝ не хвър­лят свет­лина върху неяс­нотите по сдел­ката. Новината идва от изс­луш­ването на шефа на ДАНС, който обяс­нява, че отначало сдел­ката е била за 200 милиона евро, а после цената се е качила на 320 милиона евро. За кого е била пред­наз­начена раз­ликата, бе въп­росът, който плъзна вед­нага. На след­ващия ден Томис­лав Дон­чев смъмря шефа на ДАНС – това не е тряб­вало да го казва.

Изс­луш­ването пот­вър­ж­дава съм­ненията за източ­ниците на финан­сиране, а поведението на Гинка Вър­бакова скан­дализира депутатите. 

В София обаче ври и кипи. Гинка я комен­тират и кучетата по улиците. Никой не се сеща, че в София е бил Жан-Клод Юнкер заедно с трима президенти и трима премиери на страните от Запад­ните Бал­кани.

2 март – петък

След пореден раз­говор с Борисов пред­ната вечер Бабиш обявява: „Сдел­ката е прик­лючена. Всички закони са спазени”. И за да унижи бъл­гар­с­кия премиер под­чер­тава, че го преп­раща към ЧЕЗ, ако иска с тях да се обяс­нява, защото „договорите с „Инер­ком” вече са прик­лючени”.

Край, ман­далото е пад­нало!

Докато ние тук се чудим коя е Гинка и как може да купи тока на 3 милиона бъл­гари, докато тър­сим кои са бан­ките и кой дава гаран­циите, докато се маем как и дали може дър­жавата да влезе в схемата, Бабиш ни посече. С което унижи бъл­гар­с­ката дър­жава. За втори път след раз­п­равите с „тай­ните лис­т­чета”.

Остава основ­ният въп­рос защо ситуацията дос­тигна такава критична фаза, пита праж­кият вес­т­ник „Лидове новини”. Чеш­ката и бъл­гар­с­ката страна са имали още преди няколко сед­мици инфор­мация за соб­с­т­вениците на “Инер­ком“ и за начините за финан­сиране на важ­ната сделка, но не са се намесили преди под­пис­ването на договора за продажба”.

Да, защо? Основателен въп­рос

Защо бъл­гар­с­ката дър­жава допусна всичко това?

Защо не можа да реагира адек­ватно?

Защо Борисов не намери механиз­мите да излезе от този зап­летен казус, както го е правил десетки пъти досега?

Защо му изневериха интуицията и политичес­кия нюх?

Защо пов­тори греш­ките с Истан­бул­с­ката кон­вен­ция?

Защо се е обг­радил с хора, от които няма полза?

Защо ги води със себе си, след като те са показали неуважението си към него?

Вицеп­ремиерът Томис­лав Дон­чев, който асис­тираше на Гинка, докато тя говореше, че е готова да даде дял на дър­жавата, се отмята: „В момента дър­жавата няма механизъм, според който да спре сдел­ката”.

Е, кога казва истината г-н Дон­чев?

Как се управ­лява дър­жава при тази раз­бита отвътре команда?

 

3 март — събота

Гинка ни поз­д­рави за национал­ния праз­ник и ни осветли, че заминава за Прага в средата на новата сед­мица, за да пос­тави въп­роса за влизането на дър­жавата в сдел­ката.

4 март – неделя

Нов раз­нобой в правител­с­т­вото.

Финан­совият минис­тър Владис­лав Горанов заема коренно раз­лична позиция от тази премиера Борисов и се обявява категорично против влизането на дър­жавата в сдел­ката с ЧЕЗ.

На същото мнение е и икономичес­кият минис­тър Емил Караниколов.

И за капак на целия “мас­карад“ Делян Доб­рев призна, че не е имал дос­товерна инфор­мация, когато обяви сдел­ката на „фал­шива новина”, с което запали преди десет дни пожара в дър­жавата. Вече не виж­дал нищо подоз­рително в нея и бил доволен от изс­луш­ването на Гинка Вър­бакова в пар­ламента?

Що за поведение е това? Що за отговор­ност от човек, който, като шеф на комисия, би тряб­вало да има всич­ката инфор­мация и да говори ком­петен­тно. Как ще понесе Делян Доб­рев вината за това, което сът­вори? След всичко това, какво да си мисли обик­новеният бъл­гарин?

И как може да фун­к­ционира нор­мално правител­с­т­вото при този влас­тови и инфор­мационен хаос?

Какви са вариан­тите пред Борисов?

Да се моли на ЧЕЗ и на Гинка да го допус­нат до сдел­ката.

Унизително!

Да се опитва да я спре инс­титуционално.

Съм­нително!

Да стои и да чака.

Убийс­т­вено!

На Борисов му трябва раз­в­ръзка. Спешно. Иначе лавината го помита.

И това ще е най-голямото изпитание за Борисов, откакто се е докос­нал до властта.

Валерия Велева

От сайта „Епицен­тър”