Неолиберализмът си отива! Ще спите ли спокойно, „деца”?

За пет­с­тотин години Осман­с­ката империя не успя да унищожи бъл­гар­с­кия народ. Сега, както е тръг­нало, за пет десетилетия либерал­ната демок­рация и неолиберал­ният капитализъм май ще го лик­видират окон­чателно

Началото на прехода към американизирания неолиберален капитализъм у нас бе съп­роводено с въз­тор­жената песен „Комуниз­мът си отива, спете спокойно, деца“. Тя стана един от хим­ните на „демок­ратите“, родени от Гор­бачовата перес­т­ройка, които обяс­няваха, че „Времето е наше“ и скоро ще влезем в цар­с­т­вото Божие. Това цар­с­тво Божие бе наречено „демок­рация“. А всъщ­ност това бе един кон­к­ретен вид демок­рация –  либерал­ната. Защото за нея основно право и цен­ност бяха правото и цен­ността на час­тна соб­с­т­веност. В специфич­ните условия на 90-те години обаче това бе неолиберал­ната демок­рация, тъй като друга водеща нейна цен­ност беше „свободата“, раз­б­рана като свободно движение на хора, пари и капитали и защитаваща глобализирания и американизиран капитал, пос­тавил под свой кон­т­рол национал­ните дър­жави, особено в малки и превър­нати в периферия страни като Бъл­гария.

„Комуниз­мът си отива, спете спокойно, деца“, пееха „демок­ратите“. И „децата“ зас­паха.

Спяха, докато се унищожаваше сел­с­кото стопан­с­тво с вар­вар­с­тво и безумие, непоз­нати в историята.

Лошият „комунизъм“ бе съз­дал нап­ример напоителни сис­теми за над 67% от обработ­ваемата земя, а „демок­ратите“ млатиха и унищожаваха, докато сведоха напояваните площи до 1–2%. Клаха и лик­видираха животни в мащаби, стотици пъти по-големи от скорош­ното унищожаване на болни овце и кози в Стран­джан­с­кия край. „Демок­ратич­ната“ пан­демия унищожи стотици пъти повече сел­с­кос­топан­ски животни от вирусите на днеш­ната чума.

После се заеха с индус­т­рията. През 70-те години у нас тя бе по-мощна от тази в Тур­ция и Гър­ция, взети заедно. Докато „децата“ спяха, „демок­ратите“ унищожиха народно богат­с­тво, по-голямо от унищоженото и раз­г­рабеното от вар­варите при лик­видацията на Рим­с­ката империя.

Същото се случи със здравеопаз­ването, образованието и какво ли още не. За пет­с­тотин години Осман­с­ката империя не успя да унищожи бъл­гар­с­кия народ. Сега, както е тръг­нало, за пет десетилетия либерал­ната демок­рация и неолиберал­ният капитализъм май ще го лик­видират окон­чателно. Една трета от него вече я няма.

Изминаха близо три десетилетия и светът на неолиберал­ната демок­рация, заради която „децата“ у нас зас­паха „спокойно“, започна да се пука по шевовете. Тръг­наха да я рушат новопоявили се политически лидери, като се почне от Тръмп, мине се през Ердоган и се стигне до Орбан. Ней­ните защит­ници реват ужасено: „Фал­шиви новини“, „Путин учас­тва в избора на президент на САЩ“, „Демок­рацията е в опас­ност“.

Реват панически, а неолиберализ­мът продъл­жава да се пука по шевовете си.

Едно от ужасяващите и трав­матични за бъл­гар­с­ките либерали събития през пос­лед­ната половин година беше спон­тан­ната реак­ция на бъл­гар­с­кото общес­тво срещу Истан­бул­с­ката кон­вен­ция. Реагираха раз­лични инс­титуции, като се почне от Правос­лав­ната цър­ква и се стигне до Кон­с­титуцион­ния съд. Те отх­вър­лиха въп­лътените в кон­вен­цията либерални и неолиберални цен­ности, защитавани и с учас­тието на западни пос­ланици в специал­ното шес­т­вие, извес­тно като „София прайд“. Стана нещо ужасно, бе отх­вър­лен нор­мативен акт, смятан за висше дос­тижение на неолиберал­ните цен­ности, наричани за благоз­вучие „европейски“.

Това обаче май е само началото. Вър­вят процеси, които няма да видите от екраните на национал­ните медии. Там долу, където няма НПО-та и свят с под­б­рани телевизионни кар­тинки, либерал­ните и неолиберал­ните цен­ности са изчез­нали съв­сем и се задава нещо друго.

Тези дни за десети път посетих може би най-големия събор, събиращ всяка година хиляди хора на Пет­рова нива. Обикалях сред хората, раз­г­леж­дах сер­гиите и забелязах ясно очер­тана тен­ден­ция. Хората с блузки и фланелки, изписани с думи на латиница, бяха по-малко от всякога, за сметка на другите – с бъл­гар­ски над­писи и сим­воли.

Продаваното по сер­гиите е индикатор за това какво тър­сят обик­новените хора. Американ­с­ките играчки от типа на кук­лата Доли бяха сведени до минимум.

Тър­сеха се бъл­гар­ски сим­воли, бъл­гар­ски играчки, бъл­гар­ско произ­вод­с­тво.

Вгледах се в сувенир­ните маг­нит­чета, които хората лепят по хладил­ниците си в къщи. На тях бяха всички наши въз­рож­денци. Там беше в раз­лични вер­сии Петко вой­вода. Имаше пет раз­лични маг­нит­чета с Тодор Жив­ков, пет със Сталин и СССР. Многоб­ройни шапки, фланелки и други сим­воли, свър­зани с днешна Русия – нап­ример фланелки с над­пис „Русия вперед“ и с образа на Путин. Това се тър­сеше.

Нямаше нито един сим­вол на ЕС, на НАТО, нямаше снимки на Юнкер или на друг от днеш­ните европейски лидери. Те не същес­т­вуваха. Продаваше се маг­нитче със скан­дална кар­тинка – среден пръст и над­пис „ЕС раз­руши икономиката ни, отне ни децата“. „Що за над­пис е това?“, попитах продавачите, а те отговориха: „О, много популярен е и се търси. Това е цитат на плов­див­с­кия владика дядо Николай“.

„А защо не продавате сувенири с Юнкер или с други европейски лидери?“, заин­тересувах се аз. А продавачите ме пог­лед­наха с пог­лед, в който се четеше „Този нор­мален ли е?“, и отговориха: „Защото никой няма да ги купува“.

Такива ми ти работи! „Децата“ спяха спокойно, докато неолиберализ­мът опус­тошаваше всичко край тях. Мисля си за гор­ките „деца“. „Неолиберализ­мът“ май си отива. Нищо, че никой не пее „Спете спокойно, деца“. А те дали ще продъл­жат да спят?

Проф. Васил Проданов

Клуб 24 май