30 години след Берлинската стена – лъжи и реалности

30 години след Берлинската стена – лъжи и реалности

Страните от ЕС са построили по границите от 90-те години насам 1000 километра стени, или над шест пъти повече от дължината на Берлинската стена

Проф. Васил Проданов

От „Клуб 24 май”

Важен елемент на неолиберал­ната идеологема за „отвореното общес­тво“, с която се наложи глобализираната неолиберална демок­рация под американ­ски кон­т­рол, бе „свалянето на границите“.  И днес по всички телевизии у нас пов­тарят 30-годишната неолиберална ман­тра какво велико събитие  било станало и как дошли „свободата“ и „демок­рацията“,  когато била бут­ната Бер­лин­с­ката стена. Въз­тор­жено припом­нят провъз­г­ласената за „историческа“ реч на Роналд Рей­гън на 12 юни 1987 г. пред граж­даните на Западен Бер­лин: „Гос­подин Гор­бачов, отворете тази врата! Гос­подин Гор­бачов, раз­рушете тази стена!”. Показ­ват с либерални въз­торзи за „свободата“ и „демок­рацията“ кадри от раз­рушаването на стената.

Това са неолиберал­ните лъжи, бъл­вани от пропаган­д­ните телевизионни рупори на днеш­ния капитализъм. А какви са неолиберал­ните реал­ности?

Това „падане на стената“ всъщ­ност се превърна в инс­т­румент за налагане на гос­под­с­т­вото на глобализирания капитал, който ражда тол­кова тежки противоречия, че нав­сякъде по света вече се строят повече и много по-големи стени, откол­кото във времената на съвет­с­кия социализъм. Неолиберал­ният капитализъм започна да строи не нови Бер­лин­ски стени, защото тази стена беше малка, а нови Китайски стени от стотици и хиляди километри.  „Отвореното общес­тво“ на съборената „Бер­лин­ска стена“, мас­киращо глобализацията на капитала, днес строи стени със скорост и в мащаби, невиж­дани на който и да е било етап от биполяр­ното противопос­тавяне между капитализма и източ­ноев­ропейс­кия дър­жавен социализъм. Оказва се, че не „комуниз­мът“, а

капитализ­мът води до изг­раж­дането на стени,

много по-големи от Бер­лин­с­ката 

В края на Втората световна война между страните в света има 7 стени. За времето, когато същес­т­вува това, което манипулативно по пропаган­д­ните гишета на нашите телевизии наричат „комунизъм“, в света са изг­радени 8 стени.  От 1945 до 1991 г. стените между раз­лични дър­жави са 15. После, в  идеологичес­ката пушилка за „отворено общес­тво“, бяха изг­радени 77 стени между дър­жавите. Нашите либерали и „демок­рати“ лъжеха как свалянето на стените ни вкарало в божес­т­веното цар­с­тво на „свободата“, а по това време капитализ­мът строеше десетки пъти повече и по-големи стени. Повече откол­кото всякога преди това в човеш­ката история. Много повече от времената, когато същес­т­вуваше източ­ноев­ропейс­кият социализъм. Но те продъл­жават да дрън­кат лъжи как падането на Бер­лин­с­ката стена било път към „отвореното общес­тво“ и „свободата“.

Така идеологемата за „отвореното общес­тво“ като същ­ност на либерал­ната демок­рация отива в историята. Когато на капитализма му бе  необ­ходимо, за да увеличи печал­бата и да раз­г­раби трилиони материално богат­с­тво и човешки капитал от Източна Европа, той наложи идеологемата за „свалянето на стените“ като израз на движение към меч­таното най-висше със­тояние и „край на историята“ – либерал­ната демок­рация. След като заг­раби и унищожи как­вото можа, започна да строи стени, за да си съх­рани заг­рабеното.

Не е учуд­ващо, че на 27 януари 2017 г. британ­с­кото издание “The Conversation” излезе със заг­лавието „В едно странно бъдеще: защо либерал­ното обещание за истин­ска свобода е лъжа“. То наис­тина изг­лежда за стотици милиони хора по света днес лъжа. След падането на Бер­лин­с­ката стена 40 дър­жави са пос­т­роили стени на границите с 64 свои съседи. Според Меж­дународ­ната организация по миг­рация от 2000 до 2014 г. 40 000 човека са загинали, опит­вайки се да пресекат съот­вет­ните граници. Капитализ­мът, когато му  е изгодно, сваля граници, когато няма келепир, гради граници и убива.

Страните от ЕС са пос­т­роили по границите от 1990-те години насам 1000 километра стени, или над шест пъти повече от дъл­жината на Бер­лин­с­ката стена. В анализ на списание „Икономист” от 15 сеп­тем­ври 2015 г. се показва, че в Европа

 днес физичес­ките бариери по национал­ните граници

са повече, откол­кото по време на Студената война

Този процес рязко се ускори с кон­ф­ликта в Украйна и бежан­с­ката криза през 20142015 г. Унгария завърши изг­раж­дането на стена по границата си със Сър­бия, от където влизаха голям брой бежанци. След това Словения започна да строи стена по своята граница, за да спре бежан­ците. Още в средата на 90-те години Испания изг­ради стени около Мелиля и Сеута, два крайб­режни града, които е запазила от колониал­ното си владичес­тво  в Северна Африка, за да ги огради от Мароко и марокан­ски бежанци. Фин­лан­дия има ограда от 450 мили на границата с Русия. Великоб­ритания финан­сира изг­раж­дането на стена във Фран­ция, за да спре движението на миг­ранти през тунела, свър­з­ващ двете страни. Авс­т­рия започна да строи метална стена по границата със Словения, за да спре бежан­с­кия поток. В рам­ките на проекта „Европейски вал” Украйна ускорено изг­ради по границата с Русия 180 км. противотан­кови ровове, 546 км. фор­тификационни препят­с­т­вия, 39 км. телени мрежи, 175 блин­дажа, 897 окопа, 6 нови наб­людателни кули. Подобни планове обявиха и Бал­тийс­ките дър­жави.

На Бал­каните през 2012 г. Гър­ция изг­ради стена между себе си и Тур­ция. През 2017 г. Тур­ция завърши висока бетонна стена с дъл­жина 700 километра по своите граници със Сирия на стой­ност 1.5 млрд. долара. По същото време започна да строи аналогична стена на границата с Иран. Стените ще бъдат оборуд­вани в рам­ките на осигуряването на „интег­рирана сигур­ност“ със сис­теми на освет­ление, сен­зори и камери за видеонаб­людение. По посока на Европа Гър­ция и Бъл­гария са пос­т­роили стени на границите си с Тур­ция, т.е. тя изцяло се обг­ражда със стени.

Стена пос­т­рои Израел между себе си и палес­тин­ците. В края на 2015 г. Израел завърши оградата по границата си с Йор­дания и така отв­сякъде е ограден със стени – много по-големи и мощни от Бер­лин­с­ката. Саудит­ска Арабия, стратегически съюз­ник на Америка, изг­ради стена от 550 мили с „освободения“ от САЩ Ирак. Саудит­ска Арабия е зат­ворила със стени повечето от своите граници. Тунис започна строеж на ограда по границата с Либия, за да се защити от идващите оттам опас­ности, след като бе „освободена” с американ­ски и френ­ски бомби от „дик­татора Кадафи”. Кения започна в началото на 2015 г. строеж на 200-километрова стена със Сомалия, за да се опази от терорис­тич­ната групировка „Ал-Шабааб″.

В Азия броят на стените по границите неп­рекъс­нато расте, за да се спре нелегал­ното движение на хора и стоки. Стена има на две трети от границата между Индия и Бан­г­ладеш. Хиляди бир­манци, китайци, кам­бо­джанци се натък­ват всеки месец на кар­теч­ните пос­тове на полицията на границата със Син­гапур. В Авс­т­ралия, която е емиг­ран­т­ска страна, се говори за „милитаризация на национал­ните граници” и „изг­раж­дане на крепостта Авс­т­ралия”.

В Латин­ска Америка през 2013 г. Бразилия обяви изг­раж­дането на „вир­туална” стена, наб­людавана с дронове и сателити по цялата граница от 15 000 километра.

След 1989 г. в света са пос­т­роени около 40 000 километра стени,

или кол­кото е обикол­ката на земята

През 2014 г. Тод Милър издаде своята нашумяла книга „Пат­рулираща по границите нация: комюникета от фрон­товите линии на вът­реш­ната сигур­ност”, в която показва как границите на Америка са тран­с­фор­мирани в свръх­въоръжени, тежко милитаризирани, натъп­кани с видеокамери, антибалис­тични кули и минид­ронове зони, управ­лявани от „гранично-индустриален ком­п­лекс”, в който са вложени и който управ­лява много милиарди. В началото на 1990-те години, когато въз­тор­жено се слави падането на Бер­лин­с­ката стена, гранич­ната полиция на САЩ се със­тои от около 4000 човека, през 2014 г. ней­ният брой е от 22 000.

Кон­цен­т­рацията на гранични пат­рули и апарат за наб­людение е невиж­дана в историята на САЩ. На границата са залавяни и прогон­вани обратно средно по около 400 000 души годишно. Бер­лин­с­ката стена, която с апломб Рей­гън призоваваше да бъде свалена, за да дойде „свободата“, е джу­дже в срав­нение с оградата от 3200 километра с без­б­рой вишки и бод­лива тел между САЩ и Мек­сико.  Това е най-голямата стена след Великата китайска стена. По официални данни само през 2000 г. там са загинали 491 човека. Повечето от глад­ните мек­сиканци потъват във водите на Рио Браво, умират от жажда в пус­тинята Аризона или биват убивани от тек­сас­ките полицаи.

САЩ изг­радиха, по думите на списание „Тайм”, Велика американ­ска стена между себе си и Мек­сико, която е една от най-укрепените и наб­лъс­кани с модерна тех­ника гранични стени в историята. За срав­нение, Бер­лин­с­ката стена е била 155 километра, т.е. 20 пъти по-къса, а броят на загиналите при опит да я преминат е 12 пъти по-малко.

Върху Велика американ­ска стена има 12 000 сен­зора за движение, огромно количес­тво наб­людателни камери, 1500 кули за наб­людение и кон­т­рол, още тол­кова мобилни коли, движещи се пок­рай границата. По официални данни около 7 000 човека са били убити и загинали при опит да пресекат границите, но се смята, че реално са много повече.

Докато телевизиите днес бъл­ват лъжи за това какво велико начало на „демок­рация“ и „свобода“ било преди 30 години падането на Бер­лин­с­ката стена, повечето източ­ногер­манци днес пред­почитат да живеят в някогаш­ната ГДР, а не в днешна Гер­мания, а капитализ­мът гради нови и нови стени. Върви се от неолиберал­ната идеологема за свободата като „свобода на движение през границите“ към ограж­дането на света със стени между дър­жавите и вътре в дър­жавите, които са по-големи и усъвър­шен­с­т­вани от всякога в историята.