Бъдещето не е на евроатлантическия Запад

Бъдещето не е на евроатлантическия Запад

През 2020 година започва векът на Азия – призна го и „Файненшъл таймс”

Проф. Васил Проданов

www.24 may.bg

През пос­лед­ните години нарас­т­ващо число пуб­ликации говорят за въз­хода на Китай и на азиат­с­ките страни като цяло, които по все повече показатели нас­тигат и изп­ревар­ват евроат­лан­тичес­кия Запад. Светов­ната криза, свър­зана с Covid-19, може би по-силно от всичко останало отк­рои раз­личието между двете части на света в способ­ността на тех­ните социални сис­теми и управ­лен­ски струк­тури да реагират и да се справят с неочак­вани кризи, да защитават живота на своето население и своите икономики.

В това отношение те изп­ревар­ват десетки пъти САЩ и Европа. Нека да срав­ним циф­рите на смър­т­ността на един милион души в Азия и евроат­лан­тичес­кия Запад. До 27 юли в Япония смър­т­ността е 7,875 човека на един милион, в Южна Корея – 5,832, в Син­гапур – 3,232, а в управ­лявания от комунис­тическа пар­тия Виет­нам имаме 0 починали от пан­демията. Срав­нете тези цифри с умрелите от пан­демия в Бел­гия, цен­търа на Европейс­кия съюз – 847,396 човека на един милион население. Това е над 100 пъти повече, откол­кото в Япония, около 280 пъти повече, откол­кото в Син­гапур. Във Великоб­ритания починалите са 673,953 човека на 1 милион, в Испания – 608,109, в Италия – 580,647, в САЩ443,909. А във Виет­нам – нито един човек.

Срав­нете кой може да се грижи по-добре за живота и благополучието на своето население.

Азиат­с­ките дър­жави се справят между 100 и 280 пъти по-добре от евроат­лан­тичес­кия Запад, за който 30 години вече нашен­с­ките „демок­рати“ ни обяс­няват, че бил „краят на историята“, че там били „нор­мал­ните дър­жави“, които тряб­вало да след­ваме и какво ли още не. Оказва, че моделът на управ­ление и съз­дадените инс­титуции в азиат­с­ките страни са между 50 и 100 пъти по-добре уст­роени да се справят с неочак­вани опас­ности за своите общес­тва. От 1981 г. насам, когато Роналд Рей­гън обяви, че „дър­жавата не е решение на проб­лема, а е проб­лемът“, евроат­лан­тичес­кият Запад върви по посока на неолиберал­ния капитализъм на свобод­ния пазар. Този модел прегър­нахме и ние през 1991 г., когато Филип Димит­ров обяви, че „дър­жавата е лош стопанин“ и започна гиган­т­с­кият грабеж на принад­лежащта на всички бъл­гари соб­с­т­веност и прех­вър­лянето на всички основни фун­к­ции на дър­жавата на глобализирания неолиберален пазар. При азиат­с­кия модел на управ­ление имаме много по-голямо уважение към силата и въз­мож­ността на управ­ление. Във Виет­нам това доведе през пос­лед­ния чет­върт век до сред­ногодишен рас­теж на икономиката от 7 % и намаляване на дела на бед­ните от 50 % на 3 %, т.е. до много по-малко бедни, откол­кото са те в Бъл­гария днес. С неолиберал­ния модел на Запада

Бъл­гария увеличи бед­ните си хора 11 пъти,

докато Виет­нам ги намали почти 17 пъти

Уникал­ната ефек­тив­ност на справянето на Виет­нам с пан­демията се дължи не само са сил­ното управ­ление, но и на това, че той влага през пос­лед­ните години нарас­т­ващо количес­тво инвес­тиции в здравеопаз­ването – между 2000 и 2016 г. сред­с­т­вата за здравеопаз­ване годишно нарас­т­ват с по 9%. Съз­даден е национален здравен цен­тър за извън­редни ситуации. Такива силни инс­титуции наб­людаваме и в другите азиат­ски дър­жави. Затова и у нас, където бе прегър­нат моделът на неолиберания пазар с дър­жавата „лош стопанин“, управ­ляващите раз­п­равят какви ужасии ни чакат през след­ващите месеци от пан­демията, а във Виет­нам са съз­дали форма на управ­ление, при която тя няма шан­сове да се раз­вихри. И това не е случайно, а е израз на много по-голяма тен­ден­ция на промяна в светов­ното съот­ношение на силите, водещо до съв­сем раз­личен в срав­нение с пос­лед­ните няколко века свят. Според Светов­ната банка и Меж­дународ­ния валутен фонд цен­търът на светов­ното раз­витие се премес­тва към Азия, където само след четири години, през 2024 г., ще се намират четири от петте най-големи икономики в света.  На първо място по БВП ще бъде Китай, след него САЩ, след­вани от Индия, Япония и Индонезия. В продъл­жение на векове Азия е водеща по БВП и население в света. През 1820 г. все още по-голямата част от светов­ното население и по-голямата част от светов­ната икономика е в Азия. Индус­т­риал­ната революция и въз­ходът на Запада след това го превър­наха в световен цен­тър на света. Това продължи около два века и сега наб­людаваме тен­ден­ция на

глобална геоикономическа и геополитическа промяна

В момента в Азия живее 60% от светов­ното население, а през пос­лед­ните десетилетия там се намират най-бързо раз­виващите се икономики в света. От 30-те най-големи градове в света 21 са в Азия. От 2007 г. насам азиат­ците купуват повече коли и камиони от населението на който и да е друг регион в света. През тази година се очаква азиат­с­ките дър­жави да произ­ведат повече от половината БВП в света, а до 2030 г. да доп­ринесат до 60 % от рас­тежа на светов­ната икономика. В този регион ще бъде локализирана и по-голямата част от светов­ната средна класа. Според анализите на световна аналитична и кон­сул­тан­т­ска ком­пания като Мак­Кинзи в момента седем от осемте измерения на глобал­ните потоци – тър­говия, капитал, хора, знание, тран­с­порт, кул­тура, ресурси – се измес­т­ват към Азия. Показател­ното е, че 65% от патен­тите за нови продукти в света годишно са в Азия, т.е. там е мяс­тото, където се съз­дава по-голямата част от иновациите на днеш­ната Чет­върта индус­т­риална революция. Азия изп­ревара евроат­лан­тичес­кия Запад, който в продъл­жение на два века беше цен­тър на светов­ното раз­витие и изг­леж­даше бъдещето на света. Затова и един от водещите вес­т­ници на евроат­лан­тичес­кия Запад – „Фай­нан­шъл таймс“, обяви, че през 2020 г. започва „векът на Азия“.