Светът след коронавируса: Защо ще завиждат на Русия!?

Светът след коронавируса: Защо ще завиждат на Русия!?

Всички руски инвестиции в наука, продоволствена сигурност и нови видове стратегически оръжия, ще се изплатят по много ясен начин

Епидемията от коронавируса и съпът­с­т­ващата я глобална икономическа криза катализираха някои процеси, чието начало бе пос­тавено още преди 2020 г., но тогава те се движеха много бавно. В съот­вет­с­т­вие с извес­т­ната мак­сима, че понякога една сед­мица се рав­нява на десетилетия, то през 2020 г. се „ускори икономичес­кото време“, а през 2021 г. вече можем да станем свидетели на пос­лед­с­т­вията от това ускорение, които ще покажат кои от стратегичес­ките решения приети от раз­лич­ните дър­жави в миналото бяха правилни, а кои от тях станаха катас­т­рофални.

Но, най-важното пос­лед­с­т­вие от „епидемиологич­ната 2020 г.“ ще бъде ускореният срив, или радикал­ното сък­ращаване на глобал­ните произ­вод­с­т­вени вериги, към които ние привик­нахме през пос­лед­ните двадесет години. Ако в началото на изминалата година искането „да се вър­нат обратно от Китай“ произ­вод­с­т­вените мощ­ности и работ­ните места беше окачес­т­вявано като едно доста екс­цен­т­рично и лично решение на Доналд Тръмп и някои пред­с­тавители на неговата админис­т­рация, то сега т.нар. „решоринг“ или „оншоринг“ (т.е. връщане на произ­вод­с­т­вата в запад­ните дър­жави или, в крайна сметка, в приятел­ски на Вашин­г­тон и Брюк­сел страни от третия свят), стана общ, западен тренд, който многок­ратно се усили от епизодите на остър дефицит на лекар­с­тва и сред­с­тва за индивидуална защита в условията на пан­демията.

Запад­ните политически елити внезапно остро усетиха, че в условията на някакъв световен фор­с­мажор, пред тях с цял ръст може да се изп­рави

перес­пек­тивата от потъване в дъл­бока криза

, която ще бъде съп­роводена от невъз­мож­ността да обез­печат соб­с­т­вените си граж­дани и икономики даже само с базови стоки, необ­ходими за фун­к­ционирането на една съв­ременна дър­жава, дори и на ниво на къс­ния ХХ век. Пример за това е крайно гроз­ният от морална гледна точка, но крайно логичен от гледна точка на политичес­кия пиар и кон­курен­цията епизод с над­п­реварата за вак­сините и съпът­с­т­ващата я кам­пания от „черен“ пиар по отношение на рус­ките и китайски раз­работки. Това обаче имаше стимулиращо въз­дейс­т­вие, защото внезапно стана ясно, че в условията на глобални предиз­викател­с­тва статис­тиките на запад­ните екс­перти, определящи рей­тинга на „научна мощ“ на атлан­тичес­ките дър­жави и прех­валеното тотално лидер­с­тво на „колек­тив­ния Запад“ въобще не същес­т­вуват, или като минимум са крайно спорни.

Ако това се бе случило преди десет години, то би станало реален проб­лем за страните, които не са съв­сем съг­ласни да живеят в свят, доминиран от американ­с­ката геополитическа и тех­нологична хегемония.

През 2010 г. САЩ все още имаха шанса да си нап­равят правилни изводи от случ­ващото се

, да се кон­цен­т­рират върху реал­ното раз­витие на науката и да предот­в­ратят ситуацията, при която водещите випус­к­ници от физичес­ките и математичес­ките им факул­тети да не искат да се занимават с научни раз­работки, а да се насочат към Уол­с­т­рийт, където да получават значително повече пари и общес­т­вено приз­нание. Но САЩ и Евросъюзът през 2020 г. си нап­равиха или по-скоро продъл­жиха да си правят други изводи и пред­п­риеха мерки за ускоряване на прог­рамите по издигане на ръководни пос­тове на пред­с­тавители на раз­лични мал­цин­с­тва, да превъз­питават ядрените физици на семинари по „расова справед­ливост“, в рам­ките на които ги обучаваха да изпит­ват вина и да се извиняват на всички афроамериканци и други мал­цин­с­тва за това, че са учени и „бели привилегировани мъже“. А бит­ката с китайс­ките и руски кон­куренти в сферите на науката и високите тех­нологии те се надяваха да спечелят с помощта на сан­к­ции, които макар и да причиняват сериозен дис­ком­форт, едва ли могат да окажат такова въл­шебно въз­дейс­т­вие на как­вото очевидно раз­читат задокеан­с­ките политици.

 

Още един вероятен тренд през 2021 г. ще стане глобал­ната инф­лация.

От една страна, за ръста на цените ще способ­с­тва процеса на „доброволно-принудителното“ връщане на произ­вод­с­т­вата от Китай, за което в един или друг вид нас­тояват дър­жав­ните ръководители на САЩ и Евросъюза, при което самият този процес неиз­бежно ще доведе до пос­къп­ване на край­ните продукти. А отделно от това, в страните от „колек­тив­ния Запад“ произ­вод­с­т­вените раз­ходи и катас­т­рофал­ния дефицит на квалифицирани кадри са значително по-големи, откол­кото в страните от Юго-Източна Азия. Сега идва времето, когато запад­ните дър­жави ще берат плодовете от дефор­мациите в образовател­ните си сис­теми, които произ­веж­даха много повече блогъри, инф­луен­съри и други подобни „специалисти по анализ на класовото потис­ничес­тво, което противоречи на джен­дър­ната теория“, откол­кото под­готов­ката на инженери и квалифицирана работна ръка. Кол­кото по-силно американ­с­ките и европейки политици продъл­жават да се придър­жат към политика на протек­ционизъм и на опитите си да произ­веж­дат всичко на своя територия, тол­кова по-скъпа ще става продук­цията им.

 

Впрочем гореиз­ложеният феномен ще бъде проб­лем основно на „колек­тив­ния Запад“, а неговата ост­рота ще зависи от амбициите на ръководещите го политици. Другият ком­понент обаче, глобал­ната инф­лация, ще обх­ване целия свят, с изк­лючение на нез­начителен брой страни, които доста преди пан­демията се пог­рижиха да решат радикално въп­роса с продовол­с­т­вената си сигур­ност. Ако пог­лед­нем цените на голяма част от продовол­с­т­вените стоки по фючър­сни сделки на бор­сите в Чикаго, Лон­дон, Париж и Чжен­ч­жоу, като се започне от соята и се завърши със зър­ното, е видно, че те отбеляз­ват сериозен ръст в срав­нение с март 2020 г., а някои от тях, въп­реки епидемията, дос­тигат мак­симални нива и в срав­нение с 2019 г. По оценка на комисията за Продовол­с­т­вената прог­рама на ООН, от високия риск да гладуват в бук­вал­ния смисъл на думата тази година са зас­т­рашени около 270 млн. души. И тук става дума само за глад, без да отчитаме икономичес­ките и социални пос­лед­с­т­вия от рас­тежа на цените на хранител­ните стоки в тези страни, които сами нямат въз­мож­ност да обез­печат населението си с такива.

За съжаление, ситуацията започва да напомня това, което се случи с цените на хранител­ните стоки след кризата през 20082009 г. г., когато кос­веното след­с­т­вие от мер­ките за стимулиране на запад­ните икономики с помощта на печат­ниците за пари се изрази в глобална продовол­с­т­вена инф­лация. Епидемията има не само катализиращ, а и инхибиращ аспект. В резул­тат на нея, някои геополитически кон­ф­ликти, включително териториал­ните кон­ф­ликти в Южнокитайско море, кон­ф­лик­тът между САЩ и Китай за Тай­ван и Хон­конг, а така също и кон­ф­лик­тът в Сирия, бяха временно зам­разени, което обаче не означава, че са изчез­нали. За съжаление, през 2021 г. най-вероятно те ще бъдат раз­м­разени, а

новата админис­т­рация на Бай­дън ще се пред­с­тави чрез агресивни силови дейс­т­вия

или поне с демон­с­т­рация на военна мощ, за да покаже, че „Америка се връща на меж­дународ­ната сцена“.

Ако отчетем всички тези пост-ковидни тен­ден­ции, 2021 г. може да се превърне в годината, в която всички руски инвес­тиции, нап­равени през пос­лед­ните години, включително инвес­тиции в наука, продовол­с­т­вена сигур­ност и нови видове стратегически оръжия, ще се изп­латят по много ясен начин. Независимо от това как точно ще се раз­вият тези тен­ден­ции в бъдещето, Русия влиза в него с набор от ресурси и въз­мож­ности, на които мнозина (въп­реки всички рис­кове, които Русия със сигур­ност има) могат само да завиж­дат.

 

Иван Данилов

Ria.ru

Превод: Никола Стефанов, „Гласове”