Бябата магия на Калоферската дантела оживява

Праз­никът на Калофер­с­ката дан­тела в Калофер, който тази година се провежда за 20 път, събира плетачки от цялата страна. Юбилей­ното издание, по думите на организатора Антоанета Пър­ванова, ще продължи три дни, от 15 до 17 август, и ще покаже както автен­тични модели от началото на 20 век, така и изделия с вплетени съв­ременни автор­ски мотиви.

Днес Калофер отваря врати за плетач­ките на совал­ковата дан­тела от цяла Бъл­гария, които ще творят заедно до 14 август и чиито произ­ведения ще бъдат показани в специална изложба.

„Този занаят е прив­несен у нас след Освобож­дението от чуж­бина, но за много кратко време е станал основен поминък на калофер­с­ките жени и е помог­нал за въз­раж­дането на кит­ния под­бал­кан­ски град, раз­казва Пър­ванова.

По тех­нология Калофер­с­ката дан­тела произ­хожда от Брюк­сел­с­ката дан­тела, която се раз­вива и прет­ворява в самобитно бъл­гар­ско изкус­тво. Наричана е “бялата магия“ и е едно от най-фините жен­ски изделия, запазено до днес .

Това, което я прави уникална и раз­лична от Брюк­сел­с­ката дан­тела са моделите, които мес­т­ните плетачки съз­дават, изпол­з­вайки нови елементи, с което тя придобива свой стил. Плете се с дър­вени малки совалки върху цилин­дър, като броят на совал­ките може да бъде 5, 10, но може да стигне и няколко стотин, в зависимост от модела.

„Сред пър­вите, които започ­ват да работят дан­телата, е Донка Шип­кова, която е изп­ратена да учи в Рисувал­ното училище в София”, припомня Пър­ванова. Там калофер­с­кото момиче успява само за две години да се научи да плете Брюк­сел­ска дан­тела, но заради вкар­ването на нови и уникални мотиви, тя е изкарана като самос­тоятелно изкус­тво.

В Калофер Шип­кова съз­дава пър­вото и един­с­т­вено в Бъл­гария дан­телно училище, което същес­т­вува под раз­лична форма до края на 40-те години на миналия век. С времето дан­телата се дораз­вива и обогатява и като занаят се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка. Нав­ремето дан­телата се е изпол­з­вала в бита като украса на дома, но днес е типично произ­ведение на изкус­т­вото. Някога са се изработ­вали пок­ривки за маса и легло, украси за въз­г­лав­ници, карета и тиш­лай­фери, гоб­лени, декорации на кърпи, но в по-новото време тя вече е част от дрехите на калофер­ката.