Обграждат Русия с нестабилни точки

Обграждат Русия с нестабилни точки

През 2021 година Западът крои опасни планове срещу Русия

Руски мирот­ворец в Нагорни Карабах

Цветя пред памет­ника на Героя на Русия Олег Пеш­ков в Липецк, загинал в Сирия при изпъл­нение на бойна задача

Корес­пон­ден­тът на “Ком­сомольс­кая правда“ Алек­сан­дър Коц раз­говаря с воен­ния екс­перт и дирек­тор на сп. “Арсенал Отечес­тва“ Алек­сей Леон­ков за вероят­ните точки на нап­режение и кон­ф­ликти през нас­тъпилата 2021 година.

- В края на миналата година вниманието на света бе приковано от кръвоп­ролит­ната война в Нагорни Карабах и въвеж­дането на руски мирот­вор­чески сили. Какво се очаква там?

- Вероятно в бив­шите армен­ски територии ще започне пар­тизан­ска борба, която ще се усили през лятото. Кон­ф­лик­тът щеше да се смята за изчер­пан, ако всички страни бяха доволни от край­ния резул­тат. Армения се чув­с­тва потър­певша, но не и победена. Тя преживява дъл­бока вът­решна криза, съп­роводена от недовол­с­тво от премиера Пашинян. Тур­ция като съюз­ник на Азер­байджан в кон­ф­ликта също е недоволна, защото смята, че би могла да получи по-добри резул­тати. На фона на тези противоречия ще бъдем свидетели на тлеещ кон­ф­ликт. Дали той ще се раз­гаря или уталожи, зависи от статута, който ще има територията, която сега се охранява от рус­ките мирот­ворци.

Както е извес­тно де юре, това е азер­байджан­ска територия, а де факто там от векове живеят арменци. Това е основ­ното противоречие, което и тази година ще под­х­ранва кон­ф­ликта. Ролята на мирот­вор­ците е изк­лючително важна и те ще се пос­тараят да не се пов­тори ужасът от пър­вата карабах­ска война, когато в гърба им стреляха недоволни от раз­витието на воен­ните дейс­т­вия от двете страни. Подобни инциденти този път са малко вероятни, но по-малки провокации може да се очак­ват.

- И все пак, Тур­ция проникна в региона. Мнозина пред­полагат, че това е бомба със закъс­нител срещу Русия.

- Това е елемент от голямата игра, която Великоб­ритания води срещу Русия. Лон­дон няма соб­с­т­вени човешки ресурси, за да води отк­рито военни дейс­т­вия, но има огромен потен­циал и лос­тове за управ­ление на такъв тур­ски ресурс. Запазил е и голяма част от влиянието си на териториите, които някога крал­с­т­вото е смятало за свои — в Индия и Средна Азия. Затова се изпол­з­ват стари инс­т­рументи. В британ­с­кия печат понятието “голяма игра“ звучи все по-често. Зад тур­с­ката екс­пан­зия стоят по-силни дър­жави с мощен финан­сов ресурс.

Сегаш­ната кар­тина напомня за поведението на европейс­ките дър­жави в навечерието на Втората световна война, когато всички наливаха сред­с­тва в икономиката и воен­ната машина на Гер­мания.

- Какво стои зад гръм­ките заяв­ления на Ердоган или това е чист популизъм? След Карабах той сякаш пог­лежда към Украйна. Пред­полага се, че той хвърля око на Крим и готви операция в Дон­бас, което ще доведе до нови точки на нап­режение за Русия.

- Ако Анкара дейс­т­ваше самос­тоятелно, можеше това да се въз­п­риеме като популизъм. Но тя е провод­ник на стратегията на други страни и финан­сови кръгове. Кол­кото до Крим, за зона на своите интереси го обявява не само Ердоган, но и британ­ците, и американ­ците. Ердоган прави това особено дръзко, но ако прос­ледим връз­ките на Киев с Анкара, ясно може да се прос­леди и британ­с­ката следа.

Поб­ратимяването на украин­с­кия президент Зелен­ски по време на посещението му в Лон­дон с ръковод­с­т­вото на британ­с­кото разуз­наване и зачес­тилите посещения на високопос­тавени служители на Ми-6 в Тур­ция зак­репиха тези връзки така, както не успя предиш­ният президент Порошенко. Тогава имаше няколко неус­пешни опита за сключ­ване на договори за някои съв­мес­тни оръжейни произ­вод­с­тва. Сега при Зелен­ски, когато икономиката е в окаяно със­тояние, извед­нъж всичко се получи. Просто бе дадена команда и тя бе изпъл­нена. Затова пов­тарянето на карабах­с­кия сценарий в Дон­бас е твърде вероятно. Кон­ф­лик­тът в Южен Кав­каз показа, че именно без­пилот­ните самолети като евтин вариант за замяна на авиацията при грамотно изпол­з­ване могат да бъдат страшна сила. Украйна може и да не е дорасла тех­нологически и да няма сред­с­тва, но когато геополитичес­ката задача е пос­тавена, с охота ще й помог­нат.

- Новият мол­дов­ски президент Мая Санду изг­лежда също започва да човърка стари рани. Тя пов­дига въп­роса за изтег­лянето на рус­ките мирот­ворци от Прид­нес­т­ровието.

- Тя дойде на власт благодарение на запад­ните изборни тех­нологии и гласовете на мол­дов­с­ките емиг­ранти в Европа. Въп­росът вече бе пов­диган през 2019 г. от генерал­ния сек­ретар на НАТО Йенс Стол­тен­берг. Поговориха, поговориха и спряха. Всъщ­ност, всички кон­ф­лик­тни точки край границите на Русия са белязани в док­лада на Rand Corporation от декем­ври 2019 г. Там е отбелязано точно: Южен Кав­каз, Прид­нес­т­ровието и Средна Азия. Има и редица под­док­лади, които са засек­ретени. Като цяло докумен­тът е пос­ветен на плановете за сдър­жане и противодейс­т­вие на Русия. В рам­ките на геополитичес­ките цели са отбелязани военна помощ за Украйна и за сирийс­ката опозиция, раз­личен род дейс­т­вията за ограничаване влиянието на Русия в Южен Кав­каз и Средна Азия.

Авторите на док­лада не са заб­равили Прид­нес­т­ровието: пред­вижда се широк спек­тър от провокации и дори прев­рат. Извес­тно е, че там се намират огромни военни складове, останали от съвет­ско време. Мая Санду вече неед­нок­ратно под­х­върли, че те трябва да бъдат унищожени. Това не е празна или случайна фраза, а целенасочен шан­таж. Русия обаче нито ще изос­тави своите мирот­ворци, нито ще се подаде на провокациите. Едно е ясно: в Кишинев започ­ват опасна игра с огъня.

- Има ли планове за дес­табилизация на Беларус?

- Западът няма да остави в покой и Беларус. Ще бъдат изпол­з­вани всички изпитани методи на цвет­ните революции. Има и много по-дръзки планове за всяване на хаос в страната и дес­табилизиране на властта — дивер­сии и терорис­тични акции. В съсед­ните Украйна, Полша и Прибал­тика отдавна се под­гот­вят дивер­сионни групи.

- Какво може да се очаква в Средна Азия?

- Регионът не е изк­лючен от стратегичес­ките планове на САЩ. Той, както и Афганис­тан, Пакис­тан и Индия попадат в зоната на рус­ките интереси. Не трябва да се заб­равя, че в бив­шите съвет­ски репуб­лики в Средна Азия има определена част от общес­т­вото, която гледа към Тур­ция. Много млади хора, получили образованието си благодарение на отпус­нати от Анкара стипен­дии, свър­з­ват бъдещето си с нея. Именно на тях раз­чита и Ердоган. Особено важно е, че тези хора, получили образованието си в Тур­ция, започ­ват да заемат отговорни дър­жавни пос­тове в своите репуб­лики. Процесът вече трае повече от десетилетие и ще продължи, докато един ден там се утвърди антируска политика.

- Какво ни готви новата година в Сирия?

- Там ще продължи работата по пос­тигане на примирение между враж­дуващите организации, обединения и групировки. Глав­ното в момента обаче е връщането на бежан­ците. Само на територията на Тур­ция те са около 3,5 млн. души. Ако не се завър­нат час по-скоро, от тях ще въз­питат терористи, които по-късно ще срещ­нем в Нагорни Карабах. Докато проб­лемът с бежан­ците не бъде решен, бой­ните дейс­т­вия в Сирия ще продъл­жат. Не е решен и въп­росът с анк­лава Идлиб и териториите отвъд Ефрат, над които Дамаск не си е вър­нал кон­т­рола. Докато това положение продъл­жава, не може да се говори за успокоение в страната, за ней­ното икономическо раз­витие и стабилно политическо бъдеще.

Затова мисля, че присъс­т­вието на нашите войски в базите там ще бъде за дълго. Ще станем свидетели на отделни опити на ислямис­т­ките групировки да зав­ладеят учас­тъци от стратегически важни региони. Знаем, че в Идлиб те преминават специална под­готовка и получават оръжие от Тур­ция. Същото става и на богатите с нефт територии отвъд Ефрат, кон­т­ролирани от САЩ. Не трябва да заб­равяме и сирийс­кия юг, където са раз­положени американ­ски войски. Това са трите точки, които и през 2021 г. няма да дават покой на Сирия.

- Къде още ще бъде горещо през новата година?

- Мисля, че това ще бъде всичко, свър­зано със Север­ния мор­ски път. Кар­тата на Арк­тика ще бъде активно разиг­равана. И тук САЩ и НАТО няма да пропус­кат въз­мож­нос­тите за провокации. Берин­говият проток нап­ример, е зона, която американ­ците изпол­з­ват с такава цел. Нес­лучайно Вашин­г­тон засилва авиацията си там, като раз­полага допъл­нително 54 самолета F-35.

Трябва да сме готови за провокации и в района на целия Далечен изток. Там вече стават традиционни съв­мес­т­ните пат­рули на рус­ката и китайс­ката стратегическа авиация. Япония все по-гневно — и дори истерично, недовол­с­тва от воен­ното укреп­ване на Курилите. След като Токио не проявява интерес към дип­ломатическа раз­в­ръзка на спор­ните въп­роси, крайно време е да се примири с рус­ката принад­леж­ност на четири от ост­ровите, на които Русия е в закон­ното си право да раз­полага кол­кото и как­вато военна инф­рас­т­рук­тура сметне за необ­ходимо. Нас­тъпи време, когато Мос­ква от думи и предуп­реж­дения преминава към дела. Това е напълно логично, като се има пред­вид, че плановете на Запада пред­виж­дат провокиране на горещи точки по цялата периферия на рус­ките граници. Целта е да пос­тавят Русия в пръс­тен от кон­ф­ликти.

Страницата под­готви

Свет­лана Михова