Постамериканският световен ред се урежда и легитимира

Постамериканският световен ред се урежда и легитимира

Светът функционира по нов начин и условието е промените да бъдат легитимирани в нов обществен договор

Всички процеси, тях­ното раз­г­ръщане и пуб­лично проявяване отнемат време. Това, което изг­лежда като хаос, всъщ­ност пред­с­тав­лява препод­реж­дане, а дим­ната завеса е резул­татът от под­готов­ката и дейс­т­вието. В хода на всички събития през пос­лед­ната година, част от общия процес по офор­мяне на Пос­тамерикан­с­кия световен ред, всичко се случва закономерно и до момента няма изненади. Гръм­костта на пос­ланията не променя методич­ния ход на този модел, който идва, за да остане. В навечерието на пред­с­тоящата среща на високо рав­нище между САЩ и Русия е важно да бъдат офор­мени някои особености и изводи. Първо, тази среща трябва да бъде тъл­кувана като закономер­ност. Като част от общ процес, който фор­мално започна чрез срещата между американ­с­кия президент Джо Бай­дън и рус­кия му колега Владимир Путин през юни 2021 г. Тя На прак­тика светът вече фун­к­ционира в рам­ките на нова архитек­тура на сигур­ност. Вече приз­натата легитим­ност на промените в света от страна на САЩ не означава липса на кон­ф­рон­тация, а нап­ротив. Залозите ще продъл­жат да бъдат покач­вани. В тази игра, от едната страна шах­матна, от другата хазар­тна,

региони като Бал­каните и страни като Бъл­гария ще повишават своето значение. Тоест, ще бъде повишаван и натис­кът върху тях.

Второ, трябва да се отбележи, че именно това е важ­ният, значим фор­мат на преговори — САЩ-Русия. Останалите фор­мати и срещи са част от необ­ходимия пей­заж. От тук идва и изводът — Европейс­кият съюз не е фак­тор. Той е наб­людател. И с ЕС се работи на парче. В този аспект Щатите пос­тиг­наха победа, макар и временна, краят е отворен. Трето, случ­ващите се процеси и събития, които са повод за нас­тоящата среща са единият театър на дейс­т­вие. За пос­лед­ните години САЩ съумяха да отворят два глобални фронта на противопос­тавяне. Единият е Европейс­кият театър чрез пряката кон­ф­рон­тация с Русия, а другият е Тихоокеан­с­кият, където е сблъсъкът с Китай. Има един основен извод — война на два фронта не може да бъде спечелена. Независимо дали става дума за реална физическа война или методично изг­раж­дане на противопос­тавяне. Чрез отварянето на два големи фронта, заедно със същес­т­вуването на няколко регионални, като Иран­с­кия,

САЩ сами инициираха началото на залеза на американ­с­кия световен ред.

Историята, а и природата, не оставят буфери и празни прос­т­ран­с­тва. Чет­върто, в нас­тоящата кон­фигурация Русия има стратегичес­ката под­к­репа на Китай и обратно. Моделът на преговори, който виж­даме в Европейс­кия театър може да бъде прех­вър­лен в Далеч­ния изток в сходен фор­мат САЩ — Китай. През тази година пред­с­тои раз­витие и по Иран­с­кия въп­рос, който е част от същия модел, със същите закономер­ности. В тази игра на шах от извес­тно време се съз­дава ситуация, в която Щатите биват пос­тавяни пред ефекта на вилицата, при който независимо от избора се губи поне една фигура. В крайна сметка, успеш­ната стратегия е поредица от так­тически по-малки победи. Пето, оръжията са пред­наз­начени да поп­речат на случ­ването на вой­ната, а не да я водят. И винаги край­ната цел е не вой­ната, а пос­тигането на политичес­ките цели. Тези прин­ципи трябва често да бъдат пов­таряни, за да се осмис­лят правилно противопос­тавянията на раз­лич­ните нива, но и за да се парират опитите за съз­даване на паника и истерия. От тази основа трябва да се случва и интер­п­ретацията за всички след­ващи ходове в пред­с­тоящите преговори. Стратегичес­ките оръжия служат, за да предот­в­ратяват война. А тях­ното дис­лоциране служи за вдигане на залозите и пос­тигане на по-висока политическа цел, чрез повишаване на нап­режението. В тази връзка, когато се говори за дъл­гогодин­ш­ната американ­ска амбиция за установяване на бази в Украйна, или пък за допъл­нителни сили и цен­т­рове в Бъл­гария, или ако се раз­г­лежда Близ­коиз­точ­ния регион, трябва да се отбеляз­ват въз­мож­нос­тите, които същес­т­вуват от другата страна– теоретично въз­мож­ната Сър­бия, също и напълно в сферата на реал­ното — Сирия и Венецуела, но и Калинин­г­рад. И след това да се отбележи за пореден път

успеш­ното внед­ряване на хипер­з­вуковите оръжия на няколко раз­лични вида пус­кови уст­ройс­тва в рус­ката армия

, както и китайс­ките пробиви в същата сфера от близ­ките месеци. Времето за навак­с­ване е поне 2 години. Американ­с­ката вън­шна политика се нуж­дае от нов Кисин­джър, който да знае, че дозирането на силата трябва да съот­вет­с­тва със значимостта на политичес­ката цел. Грос­майс­тор, а не играч на покер, защото света има нужда от баланс. На прак­тика светът вече фун­к­ционира в рам­ките на нова архитек­тура на сигур­ност. САЩ, Русия и Китай офор­мят модел, който придобива фор­мата на трииз­мерна триъгълна призма, при която основата на трите е най-важна за светов­ния ред и стабил­ност. Един­с­т­веното условие, което остава да бъде изпъл­нено, за да бъде завър­шена начал­ната форма на Пос­тамерикан­с­кия световен ред е прак­тичес­кото със­тояние да придобие юридическа форма. Светът фун­к­ционира по нов начин и условието е промените да бъдат легитимирани в нов общес­т­вен договор. Лип­сата на такъв не означава провал на модела или неговото отричане, но ще засили кон­ф­рон­тацията до точка, която няма да дава друга алтер­натива. Началото беше пос­тавено, истин­с­ката голяма игра вече започна.

Д-р Стан­силав Бачев

От в. „Труд”