Бизнесмен предлага Лъчо Танев за президент на БФС

Той се е доказал и на терена и като мениджър, твърди Веселин Балевски

Спряганият за президент на БФС Веселин Балев­ски даде интервю пред БЛИЦ. Биз­нес­менът, който няколко пъти е бил член на Изпъл­кома на фут­бол­ната ни цен­т­рала, има опит на терена като със­тезател, а след това и като ръководител. Той е бивш фут­болист на Локомотив (Пд) и Лев­ски, а с юношес­кия национален отбор е европейски вицешам­пион.

- Г-н Балев­ски, в пос­лед­ните дни много се комен­тира вероят­ността да бъде издиг­ната вашата кан­дидатура за президент на БФС?

–Да, така е. Доста хора ми се обадиха, а някои от тях, като Венци Стефанов, даже пуб­лично обявиха, че зас­тават зад мен. Ето вчера ми звънна Христо Бонев, който заяви, че ме под­к­репя. Бонев е от хората, които никога няма да заб­равя и който ми подаде ръка като фут­болист. Бях само на 16 години, когато ме взе в мъж­кия със­тав на Локомотив (Плов­див) и така реално стар­тира моята кариера в големия фут­бол. Вижте, ще бъда отк­ровен с вас. Лас­кае ме този интерес, но аз съм биз­нес­мен човек с огромни ангажименти – тук, в Бъл­гария, както и в Лон­дон. Ето сега с моята фирма отк­риваме нов складово-търговски цен­тър в столич­ния квар­тал „Дружба”. А за да си президент на БФС, трябва да си по цял ден ангажиран с въп­росите, свър­зани с бъл­гар­с­кия фут­бол. Как да оставя биз­неса си на една страна? Да, мога да съм отново член на Изпъл­кома. Бил съм на този пост при трима президенти – първо при Димитър Лар­гов през далеч­ната 1989 година, а след това при Иван Слав­ков и при пър­вия ман­дат на Борис­лав Михай­лов. Мога да съм член на Изпъл­кома, но зависи кой ще е президент. Аз също имам свой кан­дидат.

- Кой е той?

–Лъчезар Танев! Той е прек­расен поз­навач на фут­бола. Доказал се е първо на терена, а след това и като мени­джър, какъвто е и в момента. Говори три езика, има пог­лед върху фут­бол­ните проб­леми и знае как да помогне за предот­в­ратяването им. Но Танев също е биз­нес­мен. Живее в Бар­селона, там си вади хляба. Има семейс­тво, храни много гърла. Но въп­реки всичко аз съм зад него.

- Как ще комен­тирате случилото се с Боби Михай­лов и раз­разилия се расис­тки скан­дал на мача с Анг­лия?

- Боби няма никаква вина затова, че някакви си десетина лум­пена са скан­дирали нещо срещу част от анг­лийс­ките национали. Просто си подаде остав­ката заради недоб­рите резул­тати на национал­ния отбор. Все някой тряб­ваше да е виновен… Михай­лов през години доказа, че има качес­тва на ръководител и това беше приз­нато на Запад, след като заемаше ръководни пос­тове в УЕФА и ФИФА. Там случайно не се попада. Там връз­ките не важат. Важат качес­т­вата на човека.

- Фут­болът ни не върви. Какви са причините според вас?

- Върви само Лудогорец и нищо друго. Върви, защото там се работи правилно. Клубовете трябва да обръщат повече внимание на децата и юношите. Тривиално звучи, но е самата истина. Но БФС няма вина в случая. Има и нещо друго – в пос­лед­ните години просто не раз­полагаме с дос­татъчно талан­т­ливи и можещи фут­болисти. Има такива, но са малко и недос­татъчно. А преди винаги сме имали плеяда от качес­т­вени играчи още на юношеско ниво. По мое време, когато бях част от юношес­кия национален отбор, станахме втори на европейс­кото пър­вен­с­тво в Бел­гия. Това беше през 1977 година, когато на полуфинала раз­бихме Западна Гер­мания с 3:1, а на финала загубихме от домакините с 1:2 не и без съдийска намеса. Да не говорим за мъж­кия ни национален тим, който и през 60-те, и през 70-те и 80-те беше силен. А пос­тиг­натото през 1994 година е големият връх на успехите. Аз силно се надявам един ден това да се пов­тори, поне наполовина.