С какви очи?!

Зап­латите на народ­ните пред­с­тавители (без допъл­нител­ния доход за учас­тие в комисии и пар­ламен­тарни делегации) се вдигат от 3102 на 3243 лева. Зап­латата на министър-председателя се вдига на 5026 лева, а за малко над 4200 лева ще се раз­пис­ват минис­т­рите. Преди по-малко от месец – в края на октом­ври — политически наз­начените висши дър­жавни чинов­ници се събудиха с двойно повишени зап­лати – 3400 на заместник-министрите и 3200 на шефовете на политически кабинети. В Комисията за енер­гийно и водно регулиране се оказва умеят не само да вдигат цени, но и соб­с­т­вените си доходи – над 6300 лева прибира месечно глав­ният комисар Иван Иванов, съоб­щиха преди време медиите. Раз­бира се, всички тези доходи са абсолютно законни – фор­мират се като процент от сред­ната за страната (или бранша) зап­лата, отчетена от статис­тиката. Но основ­ният въп­рос е дали те са морални?! Как се чув­с­тва обик­новеният бъл­гарин, но не този от лъс­кавите офиси по жъл­тите павета и раз­ните зат­ворени ком­п­лекси и биз­нес инкубатори, а тези в провин­цията и в селата, където зап­латите са зам­ръз­нали от години и където ден след ден кепен­ците хлоп­ват фирми и бол­ници. Там и мал­кият шанс за благоден­с­т­вие се изпарява под фор­мата на тон суджук или като данък „Спокойс­т­вие” пред мес­т­ния феодал или пред кума му. С каква съвест вис­шият чинов­ник ще получи фиша си в края на месеца, когато е всеиз­вес­тно, че бъл­гар­с­кият пен­сионер с мизер­ната си пен­сия плаща непосилни сметки за ток, парно, здраве, храна, а за Коледа и Велик­ден ще получи едва по 40 лева, и то ако скоро идват избори… Защо и него като депутатите и минис­т­рите не го индек­сират на всеки 3 месеца? С какви очи гледат хората, докато се тупат в гър­дите, че ставаме европ­ред­седатели, докато ни раз­тягат локумите за „трите К”, а не пос­тавиха пред Брюк­сел един-едничък приоритет, който бъл­гаринът да има – да спрем да сме окаяните бед­няци в ЕС. Властта всекид­невно ни зом­бира колко хубаво живеем, но тези успехи са като Дядо Коледа – всички ги споменават, даже филми снимат за тях само че никой не ги е виж­дал на живо.

Теофан Гер­манов