Трите лица на съсипията

28 години съсип­ваме дър­жавата, икономиката, духов­ността, традициите, и най-вече– съд­бите на хората.

Ето три примера с вчерашна дата:

1. Брюк­сел пише в док­лад, със­тавен на базата на статис­тиката, че Бъл­гария има най-високата смър­т­ност от инсулти в ЕС и критично малък брой на преживелите ракови заболявания. Също така втората най-ниска продъл­жител­ност на живота в ЕС и високите рав­нища на тютюнопушене, алкохол, зат­лъс­тяване. Тревожни са и недос­тигът на медици (особено в по-малките населени места) и много високите преки плащания от страна на пациен­тите. Ето го резул­тата от здрав­ните реформи, които преобър­наха изкон­ната същ­ност на здравеопаз­ването — грижата стана стока, а бол­ницата — тър­жище. И още един щрих – първи сме в ЕС по пиене и пушене и пос­ледни по щас­тие и оптимизъм. Сигурно и между тези два факта има връзка.

2. Минаха почти шест години от трагедията в село Бисер, случиха се и още навод­нения с човешки жер­тви като тези в Мизия и Бур­гаско. И въп­реки това, в дър­жавата остават 205 потен­циално опасни язовира, близо 80 от тях са в предаварийно със­тояние. Глобите за без­с­топан­с­т­веността са циф­ром и словом… шест. Но наказани за това без­хаберие чинов­ници или политици няма. Ето го резул­тата от лип­сата на силна, авторитетна и решителна дър­жава и строг и ясен закон.

3. В зората на прехода ни внушаваха, че „комунис­тичес­кото” земеделие било неефек­тивно и лошо, тъм­носините ни обещаваха, че само в „демок­ратич­ния” обор ще живеят щас­т­ливи крави, а в час­т­ното поле житата ще извисят поне двоен ръст. Затова раз­биха ТКЗС и АПК, лик­видираха стада, тех­ника и насаж­дения, както и поробител не би го нап­равил. От меч­таното благополучие на селото няма и помен, само шепа едри рен­тиери, прекуп­вачи и мес­тни феодали благоден­с­т­ват на гърба на стотици хиляди дребни фер­мери. А вчера евродепутатът Мом­чил Неков цитира драматична статис­тика — от 10 милиона овце през 1989-а, днес у нас има едва милион и триста хиляди. Подобни са дан­ните във всеки друг сек­тор на сел­с­кото стопан­с­тво, в индус­т­рията е и по-зле.

Но щом ние – граж­даните и избирателите се дър­жим като стадо, какво друго да очак­ваме?!

Теофан Гер­манов