Отмъщението на капиталиста

Дър­жавата я удари ток. Скан­далът с продаж­бата на бъл­гар­с­ките активи на ЧЕЗ на слабо извес­т­ната и малка фирма на пазар­джиш­ката биз­нес­дама Гинка Вър­бакова, може да бъде наречен „аферата на века”. И точно в неговия раз­гар, от ЧЕЗ и ЕВН поис­каха поредно повишение на цената на тока. „Ще бъдат отразени реално дос­тиг­натото ниво на тех­нологич­ния раз­ход за 2017 г. в раз­мер на 10,35%, реал­ните раз­ходи за балан­сиране, планираните брутни инвес­тиции за целия пети регулаторен период в раз­мер над 278 млн. лв.”, пишат наукооб­разно адвокатите и пиарите. А ние си знаем какво ще пос­ледва: ценови шок, който пов­лича нагоре по веригата стой­ността на всички стоки и услуги. Само преди дни Гинка, която се събуди с властта да дръпне шал­тера на половин Бъл­гария заяви, че сдел­ката няма да промени нито услугата, нито цените, че взетите кредити за стотици милиони няма да бъдат изп­лащани през увеличение на цената на тока. Тол­кова „пос­ледователно” ли ще управ­ляват новите соб­с­т­веници и в бъдеще?! Или пък това е отмъщението на „гадовете”, както се изрази във втор­ник премиерът?

Но проб­лемът не е само в Гинка и даже не в ЧЕЗ, и дори не в тези, които зад­кулисно планираха и одоб­риха сдел­ката. Проб­лемът е в модела! Нали това е поведението на монополиста, на капиталиста като цяло, и то далеч не само бъл­гар­с­кия: печал­бата преди всичко, грижата за човека – пос­ледна въз­можна грижа, ако остане. При топ­лото, свет­лото и водата – ароган­т­ност без граници. В туризма – бетон и дива чалга. При храните – двоен стан­дарт. В здравеопаз­ването и образованието – кон­с­титуцион­ното ни право отдавна превър­нато в стока за замож­ните. Доп­реди две десетилетия в Европа фун­к­ционираше капитализъм, регулиран от силна социална дър­жава. Но под мощ­ния напор на неолиберализма и глобализма, капитализ­мът загуби (най-вероятно окон­чателно) човеш­кото си лице – днес се връща модер­ното роб­с­тво, ужасяващите неравен­с­тва, икономичес­кия колониализъм. Докато този модел същес­т­вува, ще се раж­дат и монополисти, които ще си решават проб­лемите си само на наш гръб.

Теофан Гер­манов