И няма виновен за геноцида над народа ни

Тези дни всички ни съоб­щават колко лош е бил човекът, дето изос­тавил кон­с­кото стадо в Осогово. Прокуратурата вед­нага се самосезира, а фер­мерът Петър Пищалов можел да бъде осъден на 3 години зат­вор. Да, трябва да има наказания за хора, които се отнасят лошо към живот­ните. Но земни съз­дания сме и ние – хората, родени на бъл­гар­с­ката земя, за която 1 300 години са се водели битки, а народът ни е проливал кръвта си, за да я запази от завоеватели и поругатели. За съжаление в края на ХХ и началото на ХХІ век народът ни не можа да се опази от новопоявилата се уж демок­ратична политическа каста, която под­ложи милиони бъл­гари на нечуван в род­ната ни история геноцид. Темида обаче остана сляпа за край­ната мизерия и невиж­даната демог­раф­ска катас­т­рофа, и най-вече – за винов­ниците за тях. Към 1989 г. Бъл­гария има почти 9 милиона жители. После идва „прехода” и чет­върт век по-късно вече сме 6 924 716 души. Дан­ните са на ЦРУ. Два милиона бъл­гари се стопяват, без в страната ни да е имало бед­с­т­вия, епидемии или войни. Дан­ните на ООН пък показ­ват, че до 2050 г. населението на Бъл­гария ще намалее до 5,2 млн. души. Бъл­гария е най-бързо губещата своето население страна в света, заедно с още девет дър­жави, също от Източна Европа. И нес­лучайно сме на 210-то място от общо 224 дър­жави по раж­даемост. Да не говорим пък за раз­сипията в сел­с­кото стопан­с­тво, където милиони животни бяха изк­лани, земята раз­пар­четосана, а тех­никата продадена за старо желязо. Пог­ромът не отмина индус­т­рията, социал­ната сфера, здравеопаз­ването, образованието, национал­ната сигуроност, армията. Винов­ниците за този геноцид на народа ни се знаят, но наказан няма, въп­реки че член 416 от Наказател­ния ни кодекс ясно дефинира, че трябва да има наказанеие за тези, които отчасти или изцяло пос­тавят в такива условия на живот национална, етническа, расова или религиозна группа, че тя да бъде пълно или час­тично физически унищожена. Нима у нас не се случи това? През 1948 г. ООН със своя резолиция дефинира геноцидът като прес­тъп­ление срещу човечес­т­вото. А за подобно прес­тъп­ление няма дав­ност!

Петър Хаджиев