Стой си в чужбина, бабе, тук е мизерия

Днес, минавайки пок­рай една баба, която продаваше зелен­чуци на тротоара, й се усмих­нах, а тя в отговор ме попита с надежда в гласа дали ще си купя нещичко. Раз­бира се. Купих си 2 домата и лук, дадох й 10 лева и не поис­ках ресто. Жената се раз­п­лака, сподели ми, че пен­сията й е 160 лв, от които 75 са за лекар­с­тва, има проб­леми със ставите и сър­цето. През сълзи ме попита: “Кое по-напред, момиче? Токът, водата, билет­четата за град­с­кия тран­с­порт, за да стигна дотук от… (спомена име на село, но не го запом­них). Не съм яла сирене от много време, само пос­тно. Има хора, които купуват много скъпа храна. Аз хап­вам сух хляб с шарена сол. “Попитах я дали ще идва тук в след­ващите няколко дни, защото живея в чуж­бина и си заминавам, а искам да си пазарувам от нея. Ней­ният отговор беше: “Не знам, от Столична община ме гонят. Сега се премес­тих до кофите и дано не ми нап­равят проб­лем скоро. Надявам се да изкарам някой лев, докато не ме изгонят отново. Стой си в чуж­бина, бабе, тук е мизерия. Няма какво да правиш тук.“

След­ващите изречения ме докос­наха по жес­ток начин: “Не ми остава много, ще го изкарам тоя живот, никой не е вечен, нищо не е вечно.“

Никой не трябва да се чув­с­тва по този начин! Особено интелиген­тна жена, по всичко си личеше, че е преживяла много. Трябва да се гор­деем с въз­рас­т­ните, да ги уважаваме, да ги под­к­репяме. Помагайте, когато имате въз­мож­ност. Много емоции, труд­ности и преживявания се крият зад очите на хората, които под­минаваме. Първо сме хора, след това всичко останало!

Глория Радичева от Фейс­бук

Заг­лавието е на в. „Земя”